СПИН

След първото запознаване с епидемията СПИН в началото на 80-те години се твърдеше, че бо­лестта поразявала само хомосексуалистите и наркоманите.

Консервативните морализатори обясняваха това като „наказание Божие“ за без­нравствеността на нашето време.

Когато след това от СПИН се разболяха и хете­росексуални хора, и малки деца, в медиите може­ха да се прочетат какви ли не нови ужасяващи съобщения.

Съгласно първоначалните прогнози на специа­листите се предполагаше, че епидемията ще се разрази взривоподобно. Съществуваше опасе­ние за рухване на медицинската осигурителна система изобщо.

Междувременно стана ясно, че в определени гру­пи, например при хомосексуалистите, броят на новозаболелите от СПИН остава постоянен, а в някои страни дори намалява.

В европейските страни групите, засегнати в най-голяма степен от СПИН, са различни: в Гер­мания, Великобритания, Франция и Холандия най-рисковата група са хомосексуалистите, а в Италия и Испания – наркоманите.

От началото на епидемията в Германия са регис­трирани общо 21 392 инфектирани лица, пре­димно мъже, но поради многократните съобще­ния на специалистите, тази цифра се смята за твърде висока. От друга страна все още неиз­вестен брой инфектирани не са се изследвали за СПИН. В тази връзка едва ли може да се преце­ни какъв е действителният брой на заразените лица.

Оплаквания

Няколко дни след заразяването могат да се про­явят оплаквания като при грип.

Хората, заразени с вируса на СПИН, първоначал но остават в продължение на месеци и дори го­дини здрави. Първите признаци за напредване­то на инфекцията могат да бъдат: температу­ра, загуба на тегло, диария, подути лимфни въз­ли, обща слабост, главоболие, замаяност, със­тояние на обърканост, кожни обриви, инфекции в областта на устната кухина и гърлото.

Тези първоначално неспецифични оплаквания могат да отзвучат и да минат месеци или годи­ни, докато се разрази пълната картина на забо­ляването вследствие на увреждане на имунната система със следните възможни симптоми:

–      задух, суха кашлица и температура като приз­нак на белодробно възпаление;

–      тежки разстройства;

–      нарушено преглъщане като признак на гъбични заболявания на хранопровода;

–      обикновен херпес;

–      рак (сарком на Капожи, лимфом);

–      туберкулоза;

–      кожни обриви;

–      изменения на личността, разсеяност, слаба мотивация, гърчови пристъпи и други призна­ци на прогресиращото увреждане на мозъка под въздействието на вируса.

Причини

СПИН се причинява от т.нар. вирус HIV (вирус на човешката имунна слабост). Вследствие на инфекцията след години постепенно намаляват един вид бели кръвни телца.

Тези клетки образуват една част от защитни­те елементи на организма, които отговарят за предпазването от ракови клетки и болестни за­родиши.

При това положение организмът не може пове­че достатъчно да се предпазва от болестотворни влияния

Заразяването може да се осъществи само по три начина:

1.Посредством полов акт без предпазни сред­ства, при което рискът нараства при наличие­то на венерически болести и възпаления на по­ловите органи.

Особено застрашени са мъжете, чиито парт­ньори практикуват анален секс без презерва­тив, защото вирусите, респективно инфекти­раните клетки много лесно се пренасят през драскотини в лигавицата на червото или при ди­ректен контакт на заразените клетки с лигави­цата.

2. При преливане на кръв, заразена с HIV. Особе­но застрашени са наркоманите, които използ­ват общи спринцовки и игли. До преди няколко години особена рискова група съставляваха кръвноболните, които, без да знаят, използваха за лечението си инфектирани с НIV кръвни про­дукти.

3. Предаване на СПИН от заразената майка на детето. Според последните проучвания около 30 до 50% от всички бебета прихващат болест­та от инфектираната си майка; останалата част остават здрави. В редки случи децата мо­гат да се заразят от майките си при кърмене.

СПИН не се предава чрез:

–      ръкостискане или прегръщане. Инфектирани­те с вируса на СПИН не следва да се въздържат от подобни контакти. Както и здравите хо­ра, дори повече от тях, те се нуждаят от про­яви на симпатия и разположеност;

–      нормални контакти на работното място;

–      входни звънци, телефонни слушалки, носни кърпи, работни инструменти, кашляне, кихане или докосване с ръка;

–      комари и други насекоми;

–      плуване в обществени къпални. Къпането не е рисков фактор дори при наличието на рани и охлузвания;

–      използване на четката за зъби на болен от СПИН. В целия свят не е известен нито един случай, при който някой да се е инфектирал посредством четка за зъби. Но по общохиги- енни съображения следва винаги да се използ­ва лична четка за зъби;

–      използване на обществени тоалетни;

–      използване на съдове, от които се е хранил бо­лен от СПИН. Дори при съвместното хранене от обща чиния не съществува никаква опас­ност;

–      ножици и бръсначи при фризьора и бръснаря;

–      стоматологично лечение, защото след всяка употреба всички инструменти се почистват основно;

–      бегли целувки. Теоретически инфектиране­то е възможно при интензивни целувки с ези­ка при кръвен контакт (малки наранявания в ус­тата, кървене на венците), но не и посредст­вом слюнката. Практически тази възможност за заразяване е крайно нереална.

Възможни последици и усложнения

Обикновено между момента на заразяването и първите признаци на болестта преминават ня­колко години. Само приблизително при всеки втори от вирусоносителите заболяването се разразява в рамките на десет години.

Когато болестта се разгърне, вероятността за оцеляване е минимална.

Профилактика

Избягване на рисковете от заразяване:

–      в страните, които имат разработени програ­ми с дрогозаместители, наркоманите трябва да се опитат да се възползват от тази по­мощ. Другите, които не желаят да се възпол­зват от тази възможност, не бива да използ­ват общи игли и спринцовки, а да се ориенти­рат само към спринцовки за еднократна упо­треба;

–      при полово общуване с различни партньори да се използват презервативи за предпазване и сексуални техники, при които не се извършва обмяна на телесни течности. Внимание: Тес­товете, проведени от организациите за за­щита на потребителите в Германия и Авс­трия, са показали, че презервативите не оси­гуряват стопроцентова защита против зара­зяване. Според немския промишлен стандарт 1.4% от всички презервативи могат да бъдат пропускливи. Рекламните надписи „подложен на отделна електронна проверка“ или „многократно електронно изпитан“ не означават, че всички кондоми са сто процента плътни и неп­ропускливи.

–      когато резултатите от тестовете, проведе­ни с бременна жена, са положителни, поради голямата опасност за детето може да се по­мисли за прекъсване на бременността.

Нужда от лекарска помощ

Ако се съмнявате, че може да сте се заразили със СПИН, трябва да се обърнете към доверен лекар или към най-близкия център за помощ и консултация при СПИН. За да се констатира, че някой е заразен с HIV, се назнача­ват поне два теста: рутинният преглед е пос­ледван от търсещ тест. Ако при него се откри­ят антитела – това е реакцията на организма срещу проникналите вируси на спин – се провеж­да втори тест. Едва когато и вторият тесте позитивен, т.е. показва реакция на организма спрямо вирусите на СПИН, може със сигурност да се твърди, че действително се касае за зара­зяване.

Ако тестът е отрицателен, не съществува стопроцентова сигурност, че действително няма инфекция с вируса на СПИН. Защото анти­телата, които се търсят при тестуването, се образуват едва четири до 12 седмици след инфекцията.

Следователно е възможно човек да е заразен, но тестът да е отрицателен поради липсата на ан­титела.

Самолечение

Никога не си правете тест за HIV без предвари­телна консултация с център за помощ при СПИН или вашия доверен лекар.

Всички центрове за изследване на HIV са задъл­жени от закона да спазват лекарската тайна. То­ва предписание обаче постоянно се нарушава, което води със себе си тежки социални и профе­сионални последици за серопозитивните лица. Когато заразяването с HIV категорично се до­казва поне с два теста, трябва да се спазват следните правила на поведение:

– през редовни интервали от време да се про­веждат контролни прегледи от лекар. Цент­ровете за помощ при СПИН предлагат подоб­ни прегледи анонимно и безплатно. Освен то­ва те разполагат със списъци на доверени ле­кари (зъболекари, гинеколози и др.), при които е гарантирано спазването на анонимността;

– придържане към възможно най-здравословен начин на живот: ограничаване употребата на алкохол и никотин, разнообразна храна, избяг­ване на слънчеви бани;

– по възможност да не се пътува в тропически­те зони, което от своя страна поражда опас­ността от инфектиране с необичайни, често трудни за откриване и лечение болестни мик­роорганизми;

– да се лекуват всички възможни огнища на въз­паления в тялото.

С всякакви въпроси и проблеми можете да се обърнете анонимно и безплатно към центро­вете за помощ при СПИН. В тях се получават:

–      информация и просветни материали;

–      анонимна консултация по телефона и лично от лекари, психолози и сексолози;

–      анонимно и безплатно провеждане на тесто­ве за HIV-антитела;

–      психосоциална помощ за серопозитивните и близките им;

–      правна консултация, групи за самопомощ, оказване на съдействие от обучени социални работници, посещения, помощ и грижа за бол­ни от СПИН лица по домовете и в болниците от доброволни болногледачи и помощници.

Лечение

Протичането на болестта не може да се спре, но може да се забави чрез приемане на медика­мента ATZ (Retrovir). Това медикаментозно лече­ние продължава да края на живота.

Освен това болните от СПИН трябва незабав­но да лекуват всички появяващи се инфекции и тумори, тъй като увредената имунна система не може сама да се справи с тях.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!