Холандският кардиолог Пим ван Ломер доказва, че душата е безсмъртна, а съзнанието не зависи от мозъка
Всички са чували как след спирането на сърцето човек се носи по тъмен тунел, в края на който има ослепителна сребриста светлина, живописни пейзажи, звучи приятна музика, а пътуващият към отвъдното е посрещан от починали близки…
Нашата група анкетира пациенти след излизане от кома, докато впечатленията им са още свежи. От 344 само 62- тоест 18 процента – разказват за видяното и преживяното. Останалите 82 на сто нищо не помнят.
Ако както смятат скептиците, причината за околосмъртните видения е недостигът на кислород в мозъка, за тези видения биха разказвали 100 % от анкетираните, следователно нашият извод е, че не дефицитът на кислород предизвиква образа на тунела и сияещата светлина, пише вестник „Феномен“.
Кардиологът смята, че в състояние на кома съзнанието напуска тялото. Може би скоростта на раздялата на съзнанието с тялото при различните хора е различна – това е индивидуална характеристика. Може би при 18-те процента съзнанието ги е напуснало напълно, а при 82 на сто явно не се е случило и то е блокирало околосмъртните явления. Освен това той смята, че не бива за описание на този феномен да се използва изразът „живот след смъртта“, тъй като, щом човекът сее,,върнал“, значи смъртта изобщо не е настъпила.
Пим ван Ломер предлага друго обозначение: съществуване на съзнанието в различно измерение. Ясно е, че то продължава да функционира и след спирането на сърцето и след прекратяването на дейността на мозъка. Затова имаме право да смятаме, че съзнанието на човека функционира и тогава, когато индивидът е смятан за мъртъв.
А на въпроса дали самият той вярва в безсмъртието на душата, холандският кардиолог отговаря: „Убеден съм в това, както и повече от половината от човечеството. Все пак не е възможно всички тези хора да са пълни идиоти“…
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
преди 2 години си купих една от „модерните“възглавници -от латекс и на два пъти се случи да вляза в спиралния тунел,за който говорят хората.сребриста бяла светлина и като че ли въртяща се и като изведнъж се събудих и все едно някой бе ми държал главата принудително под вода да ме удави и в последния момент ,когато съм останал без дъх ме пуска.така запъхтян бях и двата пъти.спортувал съм ,но такова задъхване никога не бях имал.буквално изригвах и сядах в леглото запъхтян да поема живителните глътки въздух.не препоръчвам никому да купува или не някакъв тип възгравници ,но смятам ,че тези,които имат технологично зададена еластичност и уж копират постоянно формата на тялото,при възвръщане на формата си могат да притиснат кръвоносните съдове под силата на тежеста и възникналото съпротивление на материала спрямо тялото.по принцип това става едностранно ,но ако в съня си човек е легнал на висока за неговото телосложение възглавница се получава голяма чупка и тя от една страна притиска кръвоносните съдове ,а пък от друга в сгъвката на врата пак имаме намаляване на потока от кръв,то тогава имаме недостиг кислород в мозъка и ако се събудиш или обърнеш-добре ,но ако не се случи навреме ви гарантирам тунела.при мен се случи два пъти и след това веднага разрязах на парчета възглавницата и я изхвърлих.върнах се на стария тип възглавници-с плънка с непружинен ефект-без латекси ,силикони и др.модерни идиотий.чисто и просто памучни плънки,без да ми пружинира главата по тях.мисля,че трябва да се направи мащабно проучване за това на какви възглавници са спали хора,които са починали в съня си.защото си мисля ,че е възможно някои материали във възглавниците и технологии на изработката им ,съчетани с неподходяща поза на тялото да провокират или спомогнат за смъртта на човек по време на сън.