Царевицата (рапка, ронка, кукуруз, мамул, мисир, бубол, гълъби) е едногодишно растение. Неговото отечество е Мексико.
За лечебни цели се използват царевичната коса и царевичното масло (олио). Свилата се събира по време на млечната зрелост, суши се на сянка при температура до 40 градуса С. Дрогата съдържа етерично и тлъст масло, стероли, сапонини, смоли, горчиви вещества, инозит, каротеноиди, сродно на витамин КЗ вещество, витамините В1, В2, В6, К1, С, Е и др. Има диуретично, кръвоспиращо, жлъчкогонно и успокоително действие.
Свилата се прилага като пикочогонно и жлъчкогонно средство при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, отоци, албуминурея, застой на жлъчка и други чернодробни и жлъчни заболявания.
Установено е лечебното и превантивното действие на царевичното зърно при атеросклероза и болни от язва и гастрит (в последните години бе открито съдържание и на витамин U). Отвара от зърната се дава против тения и като общо укрепващо средство.
Царевичното масло, съдържащо в големи количества ненаситени мастни киселини и витамин Е, действа благоприятно на мастната обмяна, като намалява нивото на холестерола в кръвта.
Най-често се прилага като отвара (10 нарязана свила се натопява в чаша студена вода, вари се на тих огън 30 мин. и се пие студена по 1-3 супени лъжици на всеки 3 часа) или запарка (2 с. л. врят 3 мин. в 500 г вода, киснат 2 часа и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене).
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!