Атанас Атанасов: Все повече се доверявам на народната медицина!

Атанас Атанасов е сред най-по­пулярните български актьори. Роден е на 15 септември 1955 г. в София. През 1980 г. завършва специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър“ във  ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Александър Стоянов. От 1980 до 1985 г. работи в драматичния театър в Сливен. От 1985 г. играе и в спектакли на Малък градски теа­тър „Зад канала“, ‘Театър 199″, Мла­дежки театър „Николай Бинев“, Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Сатиричен театър „Алеко Константи­нов“ и Народен театър „Иван Вазов“. От 2002 г. е актьор на свободна практика. Някои от по-значителните му роли са във филмите „Характеристи­ка“, „АкаТаМуС“, „Жребият“. „Подгряване на вчерашния обед“, „Емигранти“, как то и в телевизионни­те сериали „Дом за нашите деца“, „Неиз­чезващите“ „Църква за вълци“ и „Стъклен дом“. През 2008 г. печели наградата „Аскеер“ за воде­ща мъжка роля в „Шведска защита“, а през 1998 г. по­лучава почетна грамота от Ми­нистерството на културата за принос в развитието и попу­ляризирането на бъл­гарската култура. Ето какво разказа за здравето си специално за в. „Доктор” известният актьор.

 

–          Здравейте, г-н Ата­насов! Как се чувствате напоследък?

–          Обикновено се казва „Благодаря, добре!’. В този смисъл мога да отговоря на въпроса ви по общоприетия скучноват начин. Същевре­менно с това си давам смет­ка, че скучното в живота ни не винаги е свързано с липса на усмивка.

–          Имали ли сте някакви здравословни проблеми скоро?

–          Естествено. Липсата на физическа кондиция беше свързана по-скоро със стрес и психически натоварвания. Намирам се във възраст, която предполага необходи­мост от повече внимание за здравето. Разбрах ползата от профилактиката. Това ме освободи от негативните хипохондрични състояния, с които съм природно обре­менен. Да бъдеш актьор-хипохондрик е доста забавно… Актьорът е човек, но не като хората, и подобни параноични състояния са своеобразна роля… доста по-тежка от сценичната.

–          Имали ли сте през годините някакви по- сериозни здравословни проблеми?

–          За мен сериозни са тези здравословни проблеми, които водят до трайна инва­лидност или надгробно слово. С днешна дата при мен не е налице предпоставка за патетично слово. Не съм бил и в състояния на трайна физическа инвалидност, а духовната е временна и всеки от нас я проявява в критични ситуации. Бил съм действащо лице в подобни ситуации, но мисля, че подобни състояния не са трайно закодирани в мен.

–          Какво е мнението ви за българското здравео­пазване?

–          Линейка на „Бърза помощ“ произведена през 1960-та, която се движи в столично задръстване през 2012 година.

–          А какъв е опитът ви с българските лекари?

–          И перфектен, и изклю­чително непрофесионален. Имам доста приятели, които са лекари. Зная проблемите им. Разбирам ги. Предпочи­там обаче да общувам с тях извън темите на професио­налната им теория и практи­ка. Не защото тези теми не са ми интересни, а защото едва при обсъждането им започвам да ценя сериала „Спешно отделение“. Сери­ал, който оценявам твърде ниско.по показателите на своята професия.

–          Къде бихте предпо­чели да се лекувате – тук или в чужбина?

–          Естествено, че тук. Ще се НАЛОЖИ ДА ПРЕДПРИЕМА ЛЕЧЕНИЕ В ЧУЖБИНА единствено тогава, когато и последният български лекар, завършил образованието си тук, замине за някоя затънте­на европейска клиника. Или тогава, когато образованието в България съвсем се срине. Не мисля, че това е въпрос на много време. Но все повече започвам да се доверявам на народната ни медицина. За да не бия път…

–          Означава ли това, че предпочитате нетради­ционната медицина пред традиционната?

–          Нямам предпочитания. Вярвам на традицията, но приемаме до­верие всичко останало Не съм „вманиачено взрян нито в едното, нито в другото. Доверявам се преди всичко на човека, който стои срещу мен, независимо от това как­ви умения прилага. Не всеки добър специалист е позити­вен човек, както и не всеки усмихнат професионалист. Уповавам се на интуицията си. Тя ми е давала сили да напускам лекарски кабинет или да закупя незнайно за мен биле от приседнала на тротоара възрастна жена.

–          Налагало ли ви се е да правите компромиси със здравето си?

–          Редовно правя ком­промиси със здравето си С избора на професия, с живота в големия град, е цигарите… в непрестанната гонитба с бягащото време. Това, с което се успокоявам, е, че си давам достатъчно време за сън.

–          Защо според вас 30% от децата у нас са с над­нормено тегло?

–          Защото се хранят това, което ние, родителите им, произвеждаме. Защото живеят, следвайки наши­те навици. Защото на нас, родителите, ни е по-лесно дидактично да ги наставля­ваме, отколкото да бъдем техен пример.

–          Спазвате ли някаква диета или режим за хра­нене?

–          Не! Никога за нищо! Ка­тегорично не! Предоставям на тялото си онова, от коетото ми нашепва, че има необ­ходимост. Не съм кулинар или лакомник, не съм претенцио­зен в храненето. Доста често от леност дори не протягам ръка към хладилника. ГОЛЯМОТО ИЗКУШЕНИЕ ЗА МЕН СА СЛАДКИШИТЕ. За доброто кафе да не говорим! Обичам да готвя и го правя от време на време. Без излишна самоувереност мога да кажа, че съм способен да приготвям разнообразно дневно меню в продължение на цяла седмица. Естествено, нямам време и желание за такъв подвиг. Не съм при­върженик на т.нар. „здраво­словно готвене“. Може би не го разбирам или тълкувам неправилно тази практика. За мен приготвянето на храната трябва да доставя удоволст­вие. Не ми допада нещата в живота, които смятам за развлечения, да се приготвят по рецепта. Онези неща, които са извън сериозните отговорности, които всеки човек трябва да поеме.

–          Как поддържате здравословен начин на живот?

–          Струва ми се, че това е измислено понятие… Здра­вословно е, когато човек е наясно със себе си, когато има увереност по отношение на желанията и възможност­ите си и по отношение на целите си… Когато има си­лата да дава и когато липсва алчността да притежава… Когато това не е налице или няма равновесие, само тогава според мен се налага здравословен живот, здра­вословно хранене… Иначе съм спортувал единствено в казармата. Сега единстве­ното, което правя от време на време, е ДА СЕ КАЧВАМ НА ВЕЛОСИПЕДА – ако това може да се на­рече спорт. Работата ми е доста динамична, за да се подлагам на допълнителни физически натоварвания. А може би просто съм един мързелив мъж…

–          Кое е най стресира- щото в живота ви?

–          Моята професия – по понятни причини. Социумът- също по понятни причини. И всичко онова, което усещам, че съдържам в себе си, но на което не мога да открия корените. Търсенето им по­някога предизвиква стресови симптоми. И не само симп­томи… Като цяло най-зле на здравето на българите спо­ред мен се отразява именно техният характер. Станислав Стратиев е отговорил много по-талантливо от мен на тази тема, както и Иван Хаджий­ски, и Михаил Арнаудов, и кой ли не още. Но българинът чете не за да се учи, а за да изглежда информиран.

–          Какво мислите за цените на лекарствата у нас?

–          Не мога да мисля за цените на лекарствата. Ми­сленето по тази тема ме отвежда в посоки, които нямат нищо общо с причини­те, поради които приемаме лекарства. Мисленето за цените не е здравословно. Затова ги приемам за такива, каквито са.

–          Какво ви кара да се чувствате добре дори когато сте болен?

–          Спокойствието, че не съм безсмъртен. И това, че мога да остана за кратко време сам. На болните им е разрешен този каприз.

–          Има ли някаква но­вост около вас и каква е тя?

–          В момента имам снимки в италианския сериал „Це­луваме ръце“ в София, като ролята ми е на Санто Рицо – мафиотски бос от известна нюйоркска фамилия, а дейст­вието се развива в средата на миналия век. Очаква ме и актьорска премиера в спекта­къла „Летище“ на Младежкия театър, роля в ‘Театър 199″… Определено смятам, че тези ангажименти са здравослов­ни за мен.

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!