Начало / Болести и лечение / Детски болести / Oпaaa! Детето пак направи гаф!

Oпaaa! Детето пак направи гаф!

„Лельо Петя, мама каза, че си напълняла!“

Чути от устата на малчугана, вашите собствени думи ви карат да потънете в земята от неудобство. Как да реагирате и да избегнете подобни конфузни ситуации?

Преди шестата година – неприятно, но нормално Всички дечица правят т.нар. гафове. Ако се замислите обаче, те казват истина, чута от вас. И тъй като вие като родители ги възпитавате да казват истината, не виждат нищо лошо в това да повторят думите ви. В спонтанността си малчуганите нямат пред­става, че могат с изреченото да наранят или злепоставят околните.

След шестата – може и да е нарочно вече поотраснали, хлапетата понякога правят привидни „гафове“, с които опитват да ви провокират, да ви злепос­тавят или дори да обидят чо­века, към когото са насочени думите. Възможен е и друг вариант: ако ваши изказвания са отправени към някого, на когото децата много държат (любимата им баба, другия ро­дител в случай на развод), те се освобождават от мъката си с неуместните си забележки.

Как да реагираме?

• Не обвинявайте детето в лъжа – то не си е измислило това, което е казало. За да из­лезете от неудобното положе­ние, уточнете думите му пред потърпевшия: „Нямах това предвид“ или „Бях ядосана и не мислех какво казвам“. Така има шанс да предотвратите скарването със засегнатия.

• Когато останете насаме с детето, обяснете му, че въз­растните понякога изричат фрази, които могат да на­ранят човека, за когото се отнасят. Затова някои неща е по-добре да не бъдат пов­таряни. След няколко гафа малчуганът ще разбере, че е обидил своите близки и при­ятели, и ще се научи сам да си налага цензура.

• Ако детето е по-голямо и съзнателно опитва да ви пре­дизвика, заявете му недвус­мислено по време на разго­вор на четири очи, че това е недопустимо. Ако продъл­жава, накажете го, за да раз­бере, че не бива да напада хората безпричинно.

• Но ако действията му са за­щитна реакция срещу ваши­те нападки към човек, кой­то му е скъп, вие трябва да се замислите. Не бива да го въвличате в конфликти, кои­то не го засягат. Ограничете до минимум оскърбителните забележки за онези, които то уважава. Това е най-си­гурният начин да избегнете нова конфузна ситуация.

Трябва ли да се извиним?

Детето би е поставило в неудобно положение и е но да се чувствате гузни. Признайте вината си: „Вярно казах неприятни неща за този човек. Съжалявам, не биваше да го правя.” Извинението никога не е признак на слабост, а напротив – то е смела и достойна постъпка. От нея детето може само да се научи на нещо хубаво.

 

Късогледството – болестта на отличниците

 

 

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*