Коварството на високите нива на пикочна киселина: Няма симптоми, а е опасна за здравето и живота

Пикочната киселина е мощен рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, атеросклероза, сенилна деменция, импотентност и др.

Нормалното ниво на пикочна киселина е 6,5–7 mg/dl при мъжете и 6–6,5 mg/dl при жените. Концентрации от 5,75 mg/dL или повече за мъже и 4,8 mg/dL или повече за жени бяха класифицирани като „високи нормални“. Пикочната киселина е повишена, когато нивата са над 7,0 mg/dL и се свързват с увеличен риск от развитие на подагра или камъни в бъбреците.

Новата вълна от интерес към пикочната киселина напоследък е свързана с разбирането за ролята на асимптомната хиперурикемия (дефинирана най-често като повишаване на плазмените нива на пикочна киселина от 7,0 mg/dL). Това е мощен, независим и модифицируем рисков фактор за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. А изводите са въз основа на данни от множество епидемиологични и проспективни проучвания.

Най-честите причини за опасно увеличаване на пикочната киселина в кръвта

Факторите, които влияят върху нивата на пикочната киселина са затлъстяване, инсулинова резистентност, метаболитен синдром, артериална хипертони. А също така употреба на диуретици и ниски дози ацетилсалицилова киселина. Прекомерната консумация на алкохол, напреднала възраст и бъбречната недостатъчност също са причина за увеличаването ѝ. Сред тях водещ е метаболитният синдром и неговите компоненти.

Нивата на пикочната киселина се увеличават без симптоми

Според насоките на EULAR (Европейската лига срещу ревматизма), хиперурикемията (HU) се определя като повишаване на серумната пикочна киселина (UA) над 360 ​​µmol/L. Често се случва да имате повишено ниво на пикочна киселина, но да нямате заболяване.

Според по-консервативни оценки 5–8% от населението има асимптоматично повишаване на нивата на sUA. От тях само 5–20% развиват подагра. Понастоящем е доказана ролята на хиперурикемията като независим предиктор на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. При пациенти с коронарна болест на сърцето, хронична и остра сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и прехипертония и метаболитен синдром.

Към настоящия момент проблемът  става все по-актуален: колко „безобидно“ е асимптоматичното повишаване на нивата на пикочната киселина? Увеличаването на пикочната киселина, заедно с повишаването на липопротеините с ниска плътност, се счита за част от синдрома на инсулинова резистентност, който води до сърдечно-съдова заболеваемост. Инсулиновата резистентност се свързва хипертонията, хипертриглицеридемията и хиперурикемията. Селективната инсулинова резистентност е характерна за пациенти с артериална хипертония.

Пикочната киселина се повишава при абдоминално затлъстяване

Повишените нива на пикочна киселина също изглежда са свързани с бъбречно съдово съпротивление и са обратно пропорционални на бъбречния кръвен поток. Нивото на пикочната киселина корелира с екскрецията на албумин в урината, което е предшественик на развитието на нефросклероза. А нарушената бъбречна хемодинамика предшества нарушения метаболизъм на пикочната киселина при пациенти с нефропатия. По този начин хиперурикемията при пациенти с артериална хипертония най-вероятно отразява нарушена бъбречна хемодинамика и е добър прогностичен фактор.

Много изследвания са установили, че нивата в урината са свързани с хиперлипидемия, особено хипертриглицеридемия. Установена е по-силна връзка с триглицеридите, отколкото с холестерола, което води до предположението, че триглицеридите медиират разликата между повишената пикочна киселина и повишения холестерол.

Връзка между пикочната киселина и атеросклерозата

Атеросклерозата се наблюдава и при птиците, като по правило е безсимптомна. Птиците, подобно на приматите, ядат много плодове и произвеждат пикочна киселина. Разглеждането на животински модели на атеросклероза, които имат различен метаболизъм, често води до потенциално подвеждащи резултати. Пикочната киселина е провъзпалително вещество по отношение на сърдечно-съдовата система, като стимулира освобождаването на провъзпалителни цитокини.

Предполага се, че има няколко потенциални механизма, чрез които пикочната киселина може да играе патогенетична роля в развитието на сърдечно-съдови заболявания. Или обратното –  да повлияе на клиничните прояви при пациенти с установена атеросклероза. Но нито един от тях все още не е потвърден. Също така се свързва с повишено производство на свободни кислородни радикали.

Оксидативният стрес и повишената оксигенация на липопротеините с ниска плътност в артериалната стена могат да играят роля в прогресирането на атеросклерозата. Пикочната киселина може да участва в адхезията и агрегацията на тромбоцитите. Това е довело до хипотезата, че хиперурикемията повишава риска от коронарна тромбоза при пациенти с предшестващо коронарно заболяване.

Връзка на пикочната киселина със сърдечно-съдовите заболявания

Най-важното е, че в групата пациенти, при които употребата на тиазиден диуретик е довела до повишаване на нивата на sUA, броят на сърдечно-съдовите събития е с 42% по-висок. Отколкото в групата пациенти, при които не е имало повишаване на sUA. Връзката между хиперурикемията (високи нива на пикочна киселина) и риска от сърдечно-съдови заболявания е установена чрез големи епидемиологични проучвания. Доказана е връзката между високите нива на пикочната киселина и артериалната хипертония, захарния диабет, инсулиновата резистентност, затлъстяването и сърдечно-съдовите заболявания, причинени от атеросклероза.

Проучването NHANES I (Национално изследване на здравето и храненето) разкрива независима връзка между хиперурикемията и повишената сърдечно-съдова смъртност. С увеличаване на нивата на sUA рискът от смърт от коронарна артериална болест се увеличава със 77% при мъжете и с 300% при жените.

Проучване на пациенти с диабет тип 2 показва значително увеличение на честотата на инсулт с повишаването на нивата на пикочна киселина. Въпреки това връзката остава значителна дори след изключване на други сърдечно-съдови рискови фактори.

И така, какво да направите, ако има асимптоматично повишаване на пикочната киселина?

Доказано е, че не само кристалите на мононатриев урат, но и разтворимата пикочна киселина при асимптоматична ХУ могат да доведат до повишаване на нивото на възпалителни медиатори и да индуцират пролиферация на съдови гладкомускулни клетки in vitro.

Много от тези „провъзпалителни“ медиатори са от фундаментално значение в патогенезата на атеросклеротичното съдово заболяване и неговите усложнения. Затова трябва леко да промените диетата си. Изследователи от Медицинския университет Джон Хопкинс (Балтимор, Мериленд, САЩ) установиха, че индивидите с „високи нормални” нива на пикочна киселина имат 2,6 пъти повече хиперинтензивно бяло вещество в мозъка, отколкото популациите със средни или ниски нива.

Това подкрепя ролята на пикочната киселина за увеличаване на риска от мозъчно-съдова болест и може да обясни връзката между повишената пикочна киселина и лекото когнитивно увреждане при по-възрастни пациенти. Съществува ясна връзка между високите нива на пикочна киселина и заболявания като хипертония, диабет тип II и метаболитен синдром.

Всички тези състояния са известни рискови фактори за деменция. Трябва да се отбележи, че средното ниво на пикочна киселина при наличие на еректилна дисфункция е по-високо (около 12 mg/dl), отколкото при пациенти с нормална сексуална функция (около 5 mg/dl). В резултат на това е установено, че наличието на излишни нива на това вещество в кръвта увеличава риска от развитие на еректилна дисфункция почти 6 пъти. И всеки 1 mg/dL увеличение на нивата на пикочната киселина е придружен от удвояване на вероятността от еректилна дисфункция.

Но има и положителни аспекти на въздействието на пикочната киселина

Според някои изследователи повишеното отделяне на урина може да има благоприятен ефект върху организма. По своята химична структура пикочната киселина е подобна на триметилирания ксантин кофеин и следователно може да повиши умствената и физическата работоспособност. Многобройни проучвания през 60-те и 70-те години потвърждават, че хората с хиперурикемия имат по-висока интелигентност и отзивчивост.

Редица автори посочват, че повишената пикочна киселина може да бъде един от ключовите плазмени антиоксиданти и да предотвратява оксидативния стрес, свързан със стареенето, като по този начин насърчава удължаването на живота. Проучванията показват, че трансфузията на пикочна киселина при хората повишава серумната антиоксидантна активност и подобрява ендотелната функция.

Докато пикочната киселина има отрицателен ефект като цяло, в централната нервна система тя играе съвсем различна роля

Пикочната киселина е известна като мощен невропротектор и инхибитор на невродегенерация и невровъзпаление. Има различни мнения как работи. Но хората с хиперурикемия имат намален риск от невродегенеративни заболявания, като болестта на Паркинсон или болестта на Алцхаймер. Има данни и за множествената склероза.

Способността на повишените нива на пикочна киселина да намаляват медиираното от пероксинитрит образуване на нитротирозин показва невропротективни свойства. Това е особено важно при множествена склероза, болест на Паркинсон, инсулт и други неврологични заболявания. Според епидемиологични проучвания, хората с HU са значително по-малко склонни да страдат от множествена склероза, болест на Паркинсон и болест на Алцхаймер. А инфузията на пикочна киселина може да намали неврологичните прояви, получени експериментално (например при експериментален алергичен енцефаломиелит). Високите нива на урати (соли на пикочната киселина) в кръвта забавят прогресията на болестта на Паркинсон.

Уратите обикновено се намират в кръвта, урината и цереброспиналната течност. Тези вещества са мощни антиоксиданти, които предпазват организма от вредните молекули – свободните радикали. Оказало се, че участниците с най-високи нива на урати в кръвта развиват заболяването по-бавно

Парадоксът на нивото на пикочната киселина

По този начин, ако острото повишаване на пикочната има антиоксидантен ефект и има благоприятен ефект върху ендотелната функция. Но хроничната хиперурикемия, напротив – допринася за развитието на оксидативен стрес и ендотелна дисфункция. Това може да се дължи на различните вътреклетъчни и вътресъдови ефекти на острата и хроничната хиперурикемия.

Оксидативният стрес е основен фактор за увреждане на мозъка при пациенти с исхемичен инсулт. Пикочната киселина е мощна ендогенна антиоксидантна молекула. По време на експериментална исхемия при плъхове, екзогенното приложение на пикочна киселина има невропротективен ефект. Интравенозното приложение на пикочна киселина е безопасно, предотвратява ранното понижаване на нивата на пикочна киселина и намалява ранното повишаване на маркерите на оксидативен стрес.

Жените, пациентите с умерено големи инсулти и пациентите с висока кръвна захар са имали най-голяма полза от пикочната киселина. Д-р Чаморо обяснява това, като казва, че тези пациенти може да имат по-високи нива на оксидативен стрес.

А пикочната киселина е мощен антиоксидант.

 

    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Автор: Д-р Андрей Беловешкин, beloveshkin.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!