Да се чувствате и изглеждате добре на 115 години! Тайната на японските столетници от остров Окинава

Историята на Окинава гръмна в целия свят в началото на 80-те години на миналия век. Тогава специалисти от института Гинес отидоха в японските земи, за да интервюират най-стария човек на Земята.

Господин Изуми на 115 години, се чувстваше страхотно и изглеждаше също толкова добре. Впрочем, както, като най-близките му съседи!

Средната продължителност на живота на жителите на Окинава е 92 години за жените и 88 за мъжете, което е с 10-15 години повече от останалата част от Япония. Какви тайни пазят столетниците?

Нетипичният японец

Много изследвания са посветени на феномена дълголетие на Окинава. Като част от проекта „Сините зони“ на National Geographic той е проучен от американския пътешественик и писател Дан Бютнер. Той нарича жителите на Окинава „нетипичните японци“. Те упорито се съпротивляват на благата на модерната цивилизация ( младите от Окинава обаче вече са по-отворени за външни влияния и сега си плащат със затлъстяване заради фаст фуудс, настанил се на Окинава ). Дълголетниците отказват да ядат преработена храна и разчитат на това, което отглеждат на земята със собствения си труд.

Веднага щом жителите на тази „синята зона“ се преместват в друг регион и променят навиците и диетата си, феноменът на дълголетието „изчезва“ – те остаряват също толкова бързо, колкото другите хора, не се различават от тях.

Ето защо изследователите заключават, че тайната на дълголетието на островитяните стъпва на 4 стълба: хранене, активен начин на живот, духовност и самодостатъчност.

Какво означава всичко това?

Какви са нашите години?

Независимо дали е на 40 или 80 години, населението на Окинава изглежда силно и здраво. В същото време интелектуалните и физически възможности на осемдесетгодишните хора се различават малко от способностите на четиридесетгодишните. Проучванията на учените показват, че в сравнение с населението на САЩ на същата възраст, жителите на „синята зона“ имат 8 пъти по-нисък риск от смърт от коронарна болест на сърцето, 7 пъти по-нисък риск от смърт от рак на простатата, 6,5 пъти по-нисък риск на смърт от рак на гърдата и 5 пъти – от рак на дебелото черво.

Окинавците прекарват зрелите си години също толкова активно, колкото и младините си. И само няколко години преди смъртта си те започват да стареят в „ускорен режим“, преминавайки през етапите на стареене, характерни за всички хора.

Храната като лекарство

В диалекта на островитяните има думата „gasai“, която се превежда като „лечебна храна“. И това е цялата същност на храненето на населението на Окинава. За тях да се хранят добре не означава да получат гастрономическо удоволствие или да опитат нещо ново. Това означава да се насладят на храната в тесен приятелски кръг с традиционен набор от продукти, които са най-полезни за човешкото здраве. Диетата на жителите на Окинава практически НЕ съдържа рафинирани храни, трансмазнини, захар и мазни млечни продукти, но има много морски дарове, пресни плодове, зеленчуци и билки.

Но как храната ви поддържа здрави по-дълго?

Учените смятат, че диетата на Окинава се състои от 85% въглехидрати, 9% протеини и само 6% мазнини.На остров Окинава хората ядат много храни, необичайни за западняците.Но те правят това съвсем не по гурме причини.През Средновековието жителите на острова е трябвало да полагат огромни усилия, за да се изхранват. Така че се научават да готвят почти всичко, което могат да намерят на земята.Използвали са дори отровни растения.Например плодовете и сърцевината на Цикас, които в естествената си форма могат да предизвикат гърчове и да причинят гадене.

В началото на седемнадесети век семената на сладкия картоф Imo пристигат на японските острови от Китай и оттогава този сорт се превръща в основна храна на островитяните, измествайки дори ориза.

Лилавите картофи са богати на фибри, на витамин Е и флавоноиди. Ястия, приготвени от него – от гарнитури до сладолед – винаги присъстват на масата на дълголетниците. Как успяват да останат стройни?

Здравословните въглехидрати

В допълнение към картофите, жителите на Окинава имат много други въглехидрати в менюто си. Това са юфката соба от елда, разнообразие от плодове, зеленчуци и билки. Столетниците често ядат тиквички, горчив пъпеш гоя, босилек, бок чой, спанак, патладжан, царевица, бамбукови издънки, чесън и папрати. Предимството на тази храна е, че може да се консумира в големи количества, без риск от натрупване на излишни килограми. В крайна сметка, за разлика от сандвичите и хамбургерите, това са нискокалорични хранителни продукти.

Интересното е, че жителите на Окинава практически не ядат сол! В сравнение с други хора в Япония, тяхната храна е много по-малко солена. Въпреки че местната сол е богата на полезните минерали хром и селен.

Източници на протеини

В допълнение към въглехидратите, протеиновите храни са важна част от диетата на дълголетниците. В менюто те са представени предимно от риба и морски дарове. Окинавците ги консумират поне три пъти седмично, като избират сьомга, калмари и октопод. Ядат се пресни, мариновани или печени на скара. Морските водорасли заемат специална ниша в тяхното хранене. Те са с ниско съдържание на калории, но с високо съдържание на йод, желязо и калций.

Трябва да говорим и за гъбите шийтаке, които съдържат много полезни компоненти – витамини A, B, C, D, коензим Q10, аминокиселини и минерали. Столетниците също така не отказват растителни източници на протеини, като залагат на тофу, соев сос, мисо и темпе. Изброените ястия и продукти помагат на тялото да усвои храната, поддържайки нормалните процеси на храносмилане.  Столетниците с любов наричат ​​кухнята си „чампура“, което се превежда като „пюре“. Това наистина е богата смес от естествена, непреработена храна.

Малко за мазнините

В диетата на столетниците практически няма месо, с изключение на един доста мазен компонент. През четиринадесети век свинското месо е донесено на острова от Китай. Окинавците задушават и варят постните части на трупа, докато тлъстите части се осоляват или мазнината се изцежда от тях за по-нататъшна употреба. Жителите на Окинава добавят получената мазнина към първите ястия, като мисо супата. Интересното е, че жителите на острова ядат свинска мас със соев сос – това е местна традиция. А от свинските крачета приготвят пача, приготвят и ястия, направени от черва и свински черен дроб. Готвенето на острова е практически безотпадно.

Три хранения, нула междинни закуски

Столетниците имат само три хранения на ден и никакви закуски.

Най-богатото хранене е закуската, която напомня на нашия обяд. За разлика от други азиатски народи, окинавците не претоварват естествения вкус на храната с подправки и подправки. Те ги използват строго в умерени количества – предимно за да гарантират, че храната няма да се развали бързо в горещия климат. Любимите им хранителни подправки са черен пипер, хрян, куркума и джинджифил.

Има ден, има храна

Да живееш по окинавския начин означава да се наслаждаваш на всеки нов ден, добавяйки изгреви и залези към своята съкровищница от приятни впечатления. Жителите на острова са сигурни, че основният провокатор на болестите е „неспокойният ум“. Ето защо те култивират добро настроение. Те няма да седнат да вечерят в лошо настроение, защото храната, изядена в този момент, според тях, може да бъде вредна. Това е изненадващо, но на острова, където много столетници се налага да доживяват старините си сами, не е прието да се хранят сами.

Съществува свещен ритуал „наорами“, когато се разчупва хляб в компанията на любими хора. Храненето в тесен кръг е типична практика на острова. То протича бавно и спокойно: всяко ястие се сервира на масата отделно, в малки количества. А единствените използвани прибори за хранене са клечки, които няма да ви позволят бързо да излапате храната и да не усетите сигнала на тялото за ситост. Всяко хранене в Окинава завършва с чай. Тук пият предимно чай, най-често жасминов.

Старостта е време за нови открития

„Много ръце правят работата лека“, казват окинавците и това е още една тайна на тяхното дълголетие. Тесните социални връзки, огромна взаимопомощ. Клубове по сходни интереси – дори самотен жител на Окинава никога не скучае. Ако трябва да поправи покрива или да помогне с домакинската работа, половината село ще дойде на помощ.

„Старостта не е смъртна присъда, а време за нови открития“, смятат жителите на Окинава и в напреднала възраст се записват в клубове по калиграфия или плетене на кошници, по майсторско карате. Или откриват мъдростта на художествената фотография. Мнозина ходят пеша, но има и такива, които дори на 80 години бягат маратон и сами си набавят храната – с градинарство и риболов.

Все пак движението е живот, а какъв ще бъде зависи от нас самите.

Бел. Ред.: В един от многото документални филми за удивителния начин на живот на японците от остров Окинава, мъж убедено твърдеше, че храната променя генетичния код на човека, променя нашата ДНК. Това учените могат да го потвърдят или отрекат. Но нямате ли вътрешното чувство че е прав? Промени се и традиционният начин на хранене на българите. Промени се и здравословния статус на населението. Вярно е, че храната е само един от стълбовете на живота. Но тя е, която зарежда физическия ни аспект с енергия. Какво става, когато тази енергия е нечиста? Ами то е пред очите ни…

Източник: medaboutme.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!