Проф. Кантарджиев: Случаите на скарлатина са 70 пъти повече от предходната година

От началото на годината се наблюдава голям бум на заболелите от скарлатина деца

Проф. Тодор Кантарджиев обясни пред “NOVA NEWS”, че слуаите на грип намаляват. Той каза също, че по-продължителните вирусни инфекции може да прерастнат в бактериални.

По-същественото от интервюто е предупреждението на професорът, че тази година случаите на скарлатина са 70 пъти повече в сравнение с предходната. Това е така, защото миналата година все още масово се носеха маски и се спазваха противоепидемични мерки.

По-надолу ще разберете що за инфекция е скарлатината, кого засяга най-често и как се лекува това заболяване.

Какво представлява заболяването?

Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, причинено от хемолитични стрептококови бактерии от група А, по-специално Streptococcus pyogenes. Тя може да засегне хора от всички възрасти, но най-често се наблюдава при деца. Заболяването се нарича така заради червения кожен обрив, който го придружава.

Преди появата на антибиотиците, скарлатината е била изключително сериозна заплаха, често причиняваща дълго заболяване, много опасни усложнения и дори смърт. Днес обаче болестта е намаляла като честота и отслабнала като тежест на протичането. Възстановяването е бързо и пълно, когато антибиотиците се прилагат своевременно и повечето от потенциално опасните усложнения могат да бъдат предотвратени, ако се следва пълният курс на лечение.

Скарлатината е почти идентична със стрептококовия фарингит, обикновено наричан стрептокок в гърлото и често се нарича „стрептокок в гърлото с обрив“. Основната разлика между двете заболявания е, че бактерията от скарлатина поражда антиген, наречен еритрогенен („произвеждащ зачервяване“) токсин, който е отговорен за характерния обрив.

Протичане и симптоми на скарлатина:

Инфекцията рядко се наблюдава при кърмачета и малки деца, но започва да се увеличава постепенно след двегодишна възраст и достига пикова честота точно преди юношеството, като е най-често срещана между 6 и 12-годишна възраст. По-често се среща в районите с умерен климат, отколкото в по-топлите тропически райони.

Основните източници на инфекция са носовете и гърлата на заразените хора, които пръскат капчици във въздуха при кихане или кашляне. Бактериите могат да се предават и индиректно чрез контакт със замърсени предмети или неизмити ръце на заразен човек.

Инкубационният период на бактерията на скарлатината варира от един до седем дни. Заболяването обикновено започва с внезапна поява на висока температура, повръщане и тежко възпалено гърло. Заедно с тези симптоми детето обикновено развива главоболие, студени тръпки и слабост. Между 12 и 24 часа след началото на температурата се появява типичният ален обрив. Понякога се наблюдава и силна болка в корема.

Обикновено температурата се повишава до 39,5 °C или по-висока. Гърлото е зачервено и болезнено, а сливиците са уголемени, зачервени и покрити с петна от ексудат. Жлезите под ъглите на челюстта стават подути и чувствителни. Езикът променя външния си вид с напредването на заболяването. В началото върхът и краищата са зачервени, а останалата част от езика има белезникав вид. До третия или четвъртия ден бялата обвивка се е махнала и след това езикът придобива червен вид на „ягода“.

Горепосочените симптоми са придружени и от характерния за болестта обрив. Кожата се покрива с малки червени петна, които избледняват при натиск и има груба текстура, подобна на шкурка. Този аленочервен обрив обикновено засяга цялото тяло с изключение на областта около устата, която остава бледа.

Диагностициране и лечение на скарлатина:

Повечето случаи на скарлатина могат да бъдат диагностицирани само по типичните признаци и симптоми. Най-полезното средство за потвърждаване на диагнозата е проба от гърлото. Хемолитичните стрептококи от група А могат да бъдат изолирани от гърлото или носа с помощта на памучен тампон, а резултатите от посявката могат да бъдат определени само след 24 часа инкубация.

Могат също да се вземат кръвни проби и да се проверят за повишени нива на белите кръвни клетки или за антитела срещу различни токсини, отделяни от стрептококите, но тези тестове рядко са необходими за диагностика.

Редица антибиотици са ефективни при лечението на стрептококови инфекции от група А, но пеницилинът остава най-доброто лекарство. Той може да се прилага чрез инжекция или перорално. Последователното лечение води до бързо намаляване на температурата и подобряване на състоянието. Целта е да се поддържа адекватно ниво на пеницилин в кръвта срещу бактериите за поне 10 дни.

Опасността е, че често, когато детето се почувства по-добре само след два или три дни, лечението се спира твърде рано. Поради тази причина лекарите понякога лекуват пациенти чрез инжектиране на единична доза дългодействащ пеницилин.

За деца, които са алергични към пеницилин, има редица други ефективни антибиотици, като еритромицин.

Източници: https://nova.bg; https://www.britannica.com; https://www.ncipd.org/

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!