Как се живее с множествена личност?

Дали тази диагноза има нещо общо с раздвоение на личността? Цели 40 години съзнанието на българката Ани Ноева постоянно превключва от един персонаж на друг, и то без предупреждение.

Днес ще ви представим един частен случай от медицинската практика, който нагледно ще покаже проявите на това чисто психично заболяване.

Ани Ноева от Созопол никога няма да се чувства самотна. В нейната гла­ва „живеят “ цели двадесет съвършено различни хора – от девойка-анорексичка до момче, пишещо на латински. Ани страда от това психично разстрой­ство още от ученическа възраст.

Когато нейната учителка в първи клас я помолила да стане и я попитала какво е на­правила, момичето погледнало с очи надолу, забелязало, че полата и блузката й са изца­пани с черна боя и вдигнала рамене – не съм аз! Самата Ани си спомня как учителката буквално се вбесила, защото момичето отричало своята вина. Тя сега е на 51 години. И тогавашният й спомен е за това, че не тя, а някой „друг“ изцапал полата и блузката й. Петгодишното момиче, раз­бира се, не е можело да знае своята диагноза и факта, че през следващите четириде­сет години нейното съзнание постоянно ще превключва от един персонаж на друг, и то без предупреждение.

Заболяването на Ани от Со­зопол се нарича дисоциативно разстройство наличността, но при нея по-точна е диагнозата множествена личност.

 И ДО ДНЕС В ГЛАВАТА НА АНИ „ЖИВЕЯТ“ ЦЕЛИ 20 ПЕРСОНАЖА, А ЛЕКАРИТЕ СА УБЕДЕНИ, ЧЕ ЖЕНАТА НЕ СИ ГИ ИЗМИСЛЯ

Тя действително се намира под властта на сили, които не е в състояние да контролира.

Самата Ани намира за най-интересен свой персонаж т.нар. Патрисия – писателка, която наскоро е издала нова книга – „Всичките мои A3″. По този начин тя се опитала по някакъв начин да подреди хаоса, който цари в нейния живот. В крайна сметка жената стига до извода, че Ани Ноева не съществува. Самата тя обяс­нява така нещата: „За повечето хора, които ме познават, аз съм Ани Ноева и наистина откликвам на това име“. Но истината е тази, че нейният разум се е разпокъсал на пар­ченца още преди да се научи да говори, оставяйки момичето с много-много алтернативи.

Констатацията на личния лекар на Ани, д-р Деяна Константинова, че в главата на жената наистина „живеят“ цели 20 персонажа, всеки от които би могъл да се по­яви в различен момент. Тя „споделя своето жилище“ с Лили, търсеща любов; с Вони – самотна майка; с набожната католичка Силвия; с малкото момче Дани, което може да пише само на латински, и с депресирания юноша Колю, който е на двадесет и няколко години. Това са само част от персонажите, в чийто живот влиза Ани.

„ПРЕВКЛЮЧВАНЕТО“ ИЗГЛЕЖДА ТАКА, СЯКАШ НЯКОЙ СЕ ВМЪКВА В ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА

Вече повече от шест годи­ни „основна фигура“ в живота на Ани се явява Силвия. Дома­киня, която възпитава дъщеря си, 14-годишната Вили. И пра­ви всичко възможно, за да жи­веят нормален семеен живот. В някои дни това се получава, в други обаче „властта бива завзета от два-три други „ал­тернативни „A3”, които вършат каквото им дойде на ум.

Когато се случва „прев­ключването“, то изглежда по следния начин: сякаш някой се вмъква в тялото на Ани. Лицето й започва да потре­перва и иначе разсъдливата Силвия отстъпва място на палавата и в същото време срамежлива Диди, 15-годишна тийнейджърка, която често се появява по време на обяда. Диди през цялото време се притеснява заради дрехите си, въобще заради гардероба си и иска с един замах да промени всичко.

„Понякога мога да сменя пет тоалета само от сутринта до обяд“, разказва Ани. – За мене е нормално да се върна от магазина с пълни чанти с продукти, които не са ми нуж­ни. Понякога отварям гардеро­ба и виждам там дреха, която не помня да съм купувала. Или пък ми доставят храна, която не съм поръчала.

За да дойда на себе си след „превключването“ – това е като да се събудя от дрямка. Отнема няколко секунди. Ог­леждам се, съобразявам коя съм, къде съм и какво правя в момента. Аз мога, седейки на дивана, след известно време да осъзная, че съм в близкото кафене или в дома си, без да имам никаква представа накъ­де съм се отправила“.

ЖЕНАТА ПОСЕЩАВА ТЕРАПЕВТИЧНИ СЕАНСИ С НАДЕЖДАТА НЯКОЙ ДЕН ДА МОЖЕ ДА ЗАЖИВЕЕ „САМА“

Самата Ани не се оплаква, че лекарите, при които е ходи­ла, са се държали лошо с нея, но твърди, че не са й обяснили защо толкова много различни хора живеят в тялото й. Може би затова е невъзможно да узнае истината за себе си. Ако разбере причината, поради която живее заедно с цели двадесет „гости“, може би това ще бъде прекалено болезнено за нея. Обаче специалистите са уверени, че в ранното си детство Ани във всички слу­чаи е получила някаква много сериозна психична травма. Жената посещава терапев­тични сеанси с надеждата някой ден да може да заживее „сама“. Докато била девойка и родителите и били живи, непрекъснато я влачели по психиатри и при врачки.

Дори стигнали и до поп, който да й чете Киприяновите молитви, но състоянието на момичето не се променило. Родителите си отишли рано един след друг, защото не могли да преживеят това, че единствената им дъщеря е луда. От тогава Ани живее сама, но не се страхува от нищо. Освен от себе си.

Тема с продължение…

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!