Разредители на кръвта: Аспирин Протект или Тромбекс

Аспирин Протект, Антистенокардин или Тромбекс за разреждане на кръвта и против образуването на тромби?

Има ли разлика между антикоагуланти (Аспирин Протект) и антитромбоцити (Антистенокардин и Тромбекс). Кога се взимат едните и кога другите? Съществува ли безвреден аналог на антикоагулантите?

Лекарства, които най-общо се наричат разредители на кръвта съществуват едва от началото на 20-и век.

Определението „разредители на кръвта“ е подвеждащо – те всъщност не „разреждат“ кръвта – те ефективно предотвратяват образуването на кръвни съсиреци при пациенти с висок риск от заболявания на сърцето и кръвоносните съдове.

Какво представляват разредителите на кръвта?

Разредителите на кръвта са лекарства, използвани за предотвратяване образуването на кръвни съсиреци. Те също така могат да попречат на вече съществуващи съсиреци да се увеличават и да блокират фатално кръвния поток през съдовете на тялото. Тези лекарства, когато се използват правилно, предотвратяват образуването на кръвни съсиреци, което води до животозастрашаващи състояния, като инфаркти, инсулти и други усложнения, свързани със сърцето и кръвоносните съдове.

Има три основни категории лекарства, които обикновено се използват за предотвратяване или лечение на кръвни съсиреци (тромбоза): антикоагуланти, фибринолитици и антитромбоцитни лекарства. Някои от тях (Прадакса, Еликвис) може да не са толкова популярни, докато други (Антистенокардин, Хепарин, Аспирин Протект) обикновено са нарицателни.

Аценокумарол е основен представител на оралните антикоагуланти. Той се използва в България , а подобният на него варфарин се прилага широко в САЩ.

Лекарствата за разреждане на кръвта имат различни механизми на действие, различни рискове и се използват при различни обстоятелства. Един потенциален страничен ефект, общ за всички тях, е прекомерното кървене, така че всички тези лекарства трябва да се използват с подходящи предпазни мерки.

Антикоагулантни лекарства

Антикоагулантните лекарства инхибират (предотвратяват) един или повече от факторите на съсирването, като например действието на група кръвни протеини, които са отговорни за съсирването на кръвта.

Показания за употреба на антикоагуланти

– Профилактика и лечение на дълбока венозна тромбоза;
– Тромбоемболизъм на белодробната артерия;
– Нестабилна стенокардия;
– Инфаркт на миокарда;
– Профилактика на тромбоза на периферните артерии;
– Подмяна на сърдечна клапа;
– Екстракорпорална циркулация;
– Профилактика и терапия на тромбоза в акушерската
практика;
– Предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци – следоперативен период и след боледуване от вирусни заболявания;
– Ревматична болест на сърцето.

Антикоагулантните лекарства включват:

Кумадин (варфарин): Доскоро варфаринът беше единственото налично перорално антикоагулантно лекарство. В България едно от най-често изписваните лекарства от тази група е Синтром (аценокумарол).

Най-големият проблем с варфарина е получаването на точната доза, което може да затрудни лекарите и да е неудобно за пациентите.

Когато започнете да го приемате, дозата трябва да се стабилизира за период от седмици и чести кръвни изследвания (INR кръвни тестове/протромбиновото време) са необходими, за да се гарантира това. Дори след стабилизиране, тестовете за INR трябва да се повтарят периодично и дозата на лекарствата, съдържащи варфарин, често изисква повторно коригиране.

Хората, които приемат предписани антикоагуланти, като Синтром, трябва спират приема на лекарството няколко дни преди хирургични интервенции, като вадене на зъб например.

„Нови“ перорални антикоагуланти: Тъй като оптималната доза варфарин (аценокумарол) може да бъде сравнително трудна за управление, фармацевтичните компании са работили в продължение на години, за да измислят заместители на варфарина – тоест антикоагуланти, които могат да се приемат през устата. Четири от тези нови перорални антикоагуланти (наречени лекарства NOAC) вече са одобрени. Това са Прадакса (дабигатран), Xarelto (ривароксабан) и Еликвис (апиксабан). Основното предимство на тези (и подобните на тях) лекарства е, че те могат да се дават във фиксирани дневни дози и не изискват кръвни изследвания или корекция на дозата. Въпреки това, както е в случая с всички лекарства, и те имат немалко макар и не чак толкова сериозно изразени странични ефекти.

Хепарин: Хепаринът е интравенозно лекарство, което има незабавен (в рамките на секунди) инхибиращ ефект върху факторите на съсирването. Използва се изключително при хоспитализирани пациенти. Лекарите могат да коригират дозата, ако е необходимо, като наблюдават кръвния тест за частично тромбопластиново време (PTT) . PTT отразява доколко факторите на съсирване са били инхибирани („тънкост“ на кръвта).

Хепарин с ниско молекулно тегло: Препарати, които съдържат еноксапарин, далтепарин и надропарин, са пречистени производни на хепарина. Основното им предимство пред хепарина е, че могат да се прилагат като инжекции (които почти всеки може да се научи да прави и сам), вместо интравенозно, и не е необходимо да бъдат внимателно наблюдавани с кръвни изследвания. Така че, за разлика от хепарина, те могат да се прилагат с относителна безопасност на амбулаторна база.

Антитромбоцитни лекарства

Три групи лекарства се използват за намаляване „лепкавостта“ на тромбоцитите – малките кръвни елементи, които образуват ядрото на кръвния съсирек. Чрез инхибиране способността на тромбоцитите да се слепват заедно, антитромбоцитните лекарства намаляват съсирването на кръвта. Те са най-ефективни за предотвратяване образуването на необичайни кръвни съсиреци в артериите и са много по-малко ефективни за предотвратяване на тромбоза във вените.

Показания за прием на антитромбоцитни лекарства:

– Остър коронарен синдром;
– Остър исхемичен инсулт;
– След коронарна ангиопластика при периферна артериална болест;
– Стабилна стенокардия (ангина пекторис);
– Есенциална тромбоцитоза;
– Първична профилактика на коронарна артериална болест;
– Профилактика на рак на дебелото черво;
– Болест на Кавазаки;
– Остра ревматична болест;
– Остър перикардит;
– Предсърдно мъждене с висок риск от инсулт;
– Първична профилактика на венозна тромбоемболия.

Антитромбоцитните лекарства включват:

Аспирин Протект и Антистенокардин (дипиридамол): Тези лекарства имат умерен ефект върху „лепкавостта на тромбоцитите“, но причиняват по-малко нежелани ефекти, свързани с кървенето, отколкото другите антитромбоцитни лекарства. Те често се използват в опит за намаляване на риска от инфаркт или инсулт при хора, чийто риск е повишен. Аспиринът (Аспирин Протект) се предлага без рецепта. Личният лекар ще ви каже дали за вас е по-добре да взимате Аспирин Протект или Антистенокардин.

Инхибитори на рецептора на аденозин дифосфат (ADP): Тромбекс (клопидогрел) и Бевим (прасугрел): Тези лекарства са по-мощни (и следователно по-рискови) от аспирин и дипиридамол. Те обикновено се използват, когато рискът от артериално съсирване е особено висок. Най-честото им приложение е при хора, които са получили стентове за коронарни артерии, въпреки че решенията за това кога и колко време да ги използват са противоречиви.

Тромбекс се изписва често и на хора, които се възстановяват от COVID-19

Антикоагуланти и антитромбоцитни лекарства се приемат само след консултация с кардиолог.

Кога се предписват разредители на кръвта?

Разредителите на кръвта се предписват за лечение на различни здравословни състояния, които могат да причинят образуването на кръвни съсиреци.

Съсиреците, които се образуват в артериите, вените и сърцето, могат да доведат до инфаркти, инсулти и запушвания, които са в състояние да причинят други здравословни проблеми.

Признаците и симптомите на кръвни съсиреци в ръцете и краката включват подуване, топли усещания, възпаление или зачервяване, болка или чувствителност и обезцветяване на кожата.

Симптомите могат да варират или да се влошат, когато съсирекът се образува по-дълбоко във вените, състояние, известно като дълбока венозна тромбоза (ДВТ) или пътува до белите дробове, което води до белодробна емболия (БЕ). Ако съсирекът засегне други части на тялото, като сърцето, бъбреците или мозъка, симптомите могат да включват болка в гърдите, задух, главоболие и виене на свят.

Предсърдното мъждене е вид неравномерен сърдечен ритъм, който често се лекува с разредители на кръвта. Хората с това състояние са пет пъти по-склонни от тези без предсърдно мъждене да страдат от инсулт. Пациентите с предсърдно мъждене, които вече са преживели инсулт, също са по-склонни да получат трайно увреждане.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

⨀ Как се лекуват кръвни съсиреци в крака?

Ако имате кръвен съсирек в крака, известен като дълбока венозна тромбоза (ДВТ), вашият лекар вероятно ще ви предпише антикоагулант, като препарат с варфарин или хепарин или някой от новия клас разредители на кръвта, които разреждат кръвта и по-трудно се образуват съсиреци. Ако съсирекът е по-тежък, е възможно да бъдете насочени да приемате тромболитични лекарства, известни като разрушаващи съсиреците, или може да се наложи операция.

⨀ Колко време отнема кръвният съсирек да изчезне?

Може да отнеме седмици или месеци, докато съсирекът изчезне, в зависимост от размера, местоположението и тежестта на съсирека. Лечението с антикоагуланти обикновено се препоръчва за три месеца, въпреки че може да е по-дълго, ако сте изложени на висок риск от развитие на бъдещи съсиреци.

⨀ Какво се случва с кръвния съсирек след лечение?

След лечение с антикоагуланти, които не разграждат съсиреците сами, но предотвратяват тяхното увеличаване, тялото вероятно ще започне да разтваря самия съсирек за период от седмици или месеци.

⨀ Мога ли да лекувам кръвен съсирек у дома?

В някои случаи, да, кръвните съсиреци могат да се лекуват у дома. Лекарят може да ви препоръча да носите компресионни чорапи, които могат да помогнат за увеличаване притока на кръв към сърцето и за намаляване на отока. Но ако имате някакви симптоми на нов кръвен съсирек, не забравяйте да потърсите незабавно медицинско лечение. Не се опитвайте да го лекувате сами у дома.

Кога се налага прием на антикоагуланти и антитромбоцитни лекарства?

1. Предотвратяване на образуването на тромби в случай на:

– тромбофлебит;
– инфаркт на миокарда;
– нестабилна ангина пекторис;
– нарушения на мозъчното кръвообращение;
– коронарен артериален байпас;
– коронарна ангиопластика;
– диабет;
– след прекаран COVID-19.

2. Профилактика на тромбоемболия
3. Нарушения на микроциркулацията

Антитромбоцитни средства без рецепта

Показания за прием на Аспирин Протект в малки дози

– ИБС (безболезнена миокардна исхемия, нестабилна стенокардия,
инфаркт на миокарда за намаляване на риска от втори сърдечен удар
и смърт след миокарден инфаркт);
– Церебрална исхемия, исхемичен инсулт, вторична профилактика на
исхемичен инсулт и преходни исхемични атаки;
– Протези на сърдечните клапи (превенция и лечение на тромбоемболизъм);
– Тромбоемболизъм;
– Остър тромбофлебит;
– Разширени вени;
– Атеросклероза на артериите на долните крайници;
Екстракорпорална циркулация.

Странични ефекти на Аспирин Протект

– Лезии на лигавицата на стомашно- чревния тракт (дразнене на стомаха,
обостряне на гастрит и пептична язва);
– Съдови усложнения при захарен диабет;
– Тромбоцитопения;
– Анемия (при продължителна употреба;)
– Левкопения;
– „Аспиринова” бронхиална астма;
– Алергични реакции;
– Аспиринова резистентност (неспособността на аспирина да
предотврати атеротромботични усложнения). Истинската честота на явлението е неизвестна.

Натаспин Н – предпочитан, естествен и безвреден аналог на антикоагулантите

Натаспин Н е комбиниран продукт, който съдържа ензима натокиназа и хидрокситирозол, получен от плодовете на маслина (Olea europaea). Предназначен е за употреба при пациенти с риск от нарушения на кръвообращението и образуването на кръвни съсиреци.

Натокиназа е ценен ензим, извлечен от ферментирали соеви зърна. Още през 1980 г. този ензим е открит случайно от японския учен д-р. Хироюки Суми, забелязвайки, че традиционното японско ястие за закуска нато има свойства против съсирването на кръвта. Оттогава натокиназата се превърна в обект на изследвания в Япония и САЩ.

Натаспин Н, 30 твърди капсули
е единствената комбинация от стандартизиран ензим натокиназа и хидрокситирозол. Това е ценен продукт, който се използва при наличие на:

– нарушения на кръвообращението;
– риск от образуване на кръвни съсиреци.

Най-често се избира като безвредна алтернатива на аспирина и неговите аналози.

Противосъсирващите лекарства, използвани за лечение и профилактика на тромбоемболия, често водят до усложнения (особено стомашно-чревно кървене) и могат да бъдат противопоказани поради това, че водят до съпътстващи заболявания.

За разлика от тези лекарства, активната съставка (натокиназа) в Натаспин Н не нарушава кръвосъсирването в случай на съдови заболявания или наранявания. Тя укрепва способността на тялото да се пребори с тромбите, предпазва от формирането им и стимулира тяхното премахване.

Действието на швейцарската хранителна добавка е удължено и не предизвиква странични ефекти. Поради тази причина негово предимство, в сравнение с антикоагулантите е, че е безопасен.

Човешкото кръвообращение представлява повече от 100 хиляди километра мрежа от кръвоносни съдове, през които непрекъснато циркулират кръв, хранителни вещества и кислород. Притока на кръв може да бъде нарушен и да се образуват кръвни съсиреци при хора от всички възрасти. Хората, които са по-малко физически активни, често изпитват стрес, умора, страдат от високо кръвно налягане, висок холестерол или глюкоза в кръвта. Те имат потенциал да наследят сърдечно-съдови заболявания и са изложени на по-висок риск от образуване на кръвни съсиреци.

Как се приема Натаспин Н?

Препоръчва се да се приема по 1 капсула дневно с чаша вода, 30 минути преди хранене, сутрин или преди лягане.

Лекарства за разреждане на кръвта и против образуване на тромби с рецепта

Антистенокардин

Антистенокардин е лекарствен препарат, който не отстъпва по популярност на Аспирин протект. Съдържа активното вещество дипиридамол, заради което принадлежи към група лекарства, наречени антитромботични.

Антистенокардин оказва въздействие и променя свойствата на тромбоцитите, които са отговорни за съсирването на кръвта.

Използва се за предпазване от образуване на кръвни съсиреци. В повечето случаи се приема самостоятелно. Комбинирано с Аспирин (ацетилсалицилова киселина) се назначава само на пациенти на антикоагулантна (противосъсирваща) терапия след клапно протезиране, коронарна болест на сърцето (нарушено оросяване на сърдечния мускул), мозъчно-съдова болест, след сърдечни операции – аортокоронарен байпас.

Съществува мнение, според което комбинацията между Антистенокардин и Аспирин е едва ли не задължителна. Както е посочено по-горе, двете лекарства се приемат заедно само при сериозни и вече съществуващи сърдечно-съдови заболявания и следоперативно. След прекаран COVID-19 се взима само Антистенокардин или само Аспирин Протект.

Съдоразширяващото действие на Антистенокардина е приложимо и при:

– Аритмия;
– За тонизиране (омекотяване) стените на кръвоносните съдове след прекаран исхемичен инсулт;
– Гломерулонефрит;
– При лечение на венозни и артериални тромбози;
– Инфаркт на миокарда (по-леки случаи);
– След хирургия на сърцето, предотвратява тромбоемболията (в комбинация с Аспирин);
– След тежко протичане на вирусни заболявания (грип, ОРЗ и COVID-19);
– По време на бременност при плацентарна недостатъчност и прееклампсия;
– За да се подобри циркулацията на кръвта в малките кръвоносни съдове.

Как се приема Антистенокардин?

Обичайно дозата се изписва от лекар, съобразно заболяването и състоянието на пациента. Стандартно се приемат 3-4 таблетки от 25 милиграма 4 пъти дневно. Ако се пие комбинирано с Аспирин, тогава се приема само два пъти на ден – сутрин и вечер.

Антистенокардин не е лекарство, което се приема за дълъг период от време. Независимо от състоянието и здравословния проблем, заради който е назначен, терапията с Антистенокардин не бива да продължава повече от два месеца и половина (при лечение на сериозни сърдечно-съдови проблеми и след прекаран инсулт).

Хора, които са изкарали тежък коронавирус, трябва да взимат Антистенокардин не повече от 6 седмици, за да се предотврати образуването на тромб.

Препоръчително е да се приема с мляко, заради вероятността да причини нарушено храносмилане, дискомфорт, подуване и повишено образуване на газове.

Антистенокардин не се назначава на деца. Хората, които са склонни да кървят повече от обичайното, трябва да го взимат с повишено внимание и след консултация със специалист. Преди манипулация, при която се предполага, че ще има кървене (операция, посещение при зъболекар) се преустановява приема на Антистенокардин поне седмица по-рано.

Странични ефекти и нежелани реакции

През първите една-две седмици от приема Антистенокардин може да причини главоболие, слабост, замаяност и отпадналост. Тези състояния може да са провокирани от факта, че лекарството леко сваля кръвното налягане.

Към по-честите нежелани реакции спадат още и гадене, повръщане и диария. Много често пациентите съобщават и за болки в мускулите.

Ако имате алергия (не само към някоя от съставките на медикамента) е възможно да се появят обриви и уртикария.

Повечето медикаменти с антикоагулантно и антитромбоцитно действие се изписват от лекар. Свободно се продават само хранителни добавки, които в повечето случаи съдържат съставки като калий, магнезий или ацетилсалицилова киселина.

Агапурин

Подобрява микроциркулацията и реологичните свойства на кръвта.

Действието му е свързано вазодилатация и намаляване на общото периферно съдово съпротивление. Повишава кръвния обем без значителна промяна в сърдечната честота (кръвта се раздвижва без да се натоварва сърцето).

Чрез разширяване на коронарните артерии, Агапурин увеличава доставката на кислород към миокарда (антиангинозен ефект), съдовете на белите дробове – подобрява оксигенацията на кръвта.

Повишава тонуса на дихателните мускули (междуребрените мускули и диафрагмата). Води до повишаване съдържанието на АТФ в мозъка, влияе благоприятно върху биоелектричната активност на централната нервна система.

Агапурин намалява вискозитета на кръвта, повишава еластичността на еритроцитната мембрана (поради въздействие върху патологично променената деформируемост на еритроцитите). Подобрява микроциркулацията в зони с нарушена циркулация.

При оклузивни лезии на периферните артерии („интермитентна“ клаудикация) води до удължаване на разстоянието за ходене, премахване на нощните крампи на мускулите на прасеца и болка в покой.

Показания за приема на Агапурин:

– нарушение на периферното кръвообращение на фона на атеросклеротични, диабетни и възпалителни процеси (включително „интермитентна“ куцота, причинена от атеросклероза, диабетна ангиопатия, облитериращ ендартериит);
– трофични тъканни нарушения, дължащи се на нарушена артериална или венозна микроциркулация (варикозни язви, гангрена, измръзване);
– ангионевропатия (парестезия, акроцианоза, болест на Рейно);
– остър и хроничен мозъчно-съдов инцидент с исхемичен произход (включително церебрална атеросклероза);
– състояния след хеморагичен или исхемичен инсулт;
– нарушения на кръвообращението в съдовете на окото (остра и хронична циркулаторна недостатъчност на ретината и съдовите мембрани на окото);
– нарушения на функцията на средното ухо от съдов произход, придружени от загуба на слуха.

Лекарят ще назначи дозировката, в съответствие с индивидуалните нужди на пациента. Задължително се спазват ето тези правила:

Препоръчителната доза е 1 таблетка Агапурин два или три пъти дневно.

При пациенти с нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс < 30 ml/min) дозата трябва да бъде намалена до 1-2 таблетки дневно, в зависимост от индивидуалната поносимост на пациента

Противопоказания за употреба:

– тежка коронарна или церебрална атеросклероза;
– остър миокарден инфаркт;
– тежки сърдечни аритмии;
– неконтролирана артериална хипотония;
– порфирия;
– масивно кървене;
– кръвоизлив в ретината;
– остър хеморагичен инсулт;
– бременност, кърмене;
– възраст до 18 години (ефикасността и безопасността не са установени);
– свръхчувствителност към пентоксифилин и вещества от групата на ксантиновите производни.

С повишено внимание: пациенти с лабилно кръвно налягане, склонност към артериална хипотония, хронична сърдечна недостатъчност, склонност към кръвоизлив, състояние след скорошна операция, чернодробна и/или бъбречна недостатъчност.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!