Колко опасни са рентгеновите изследвания?

На 8 ноември лекари от цял ​​свят поздравяват колегите рентгенолози – тези, които правят рентгеновите изследвания

Този празник се нарича Ден на рентгенолога или Международен ден на радиологията. През 1895 г. Вилхелм Конрад Рентген открива рентгеновите лъчи точно на този ден.

Рентгеновите лъчи бързо започват да се използват в медицината, но все още се страхуваме от подобни изследвания. Измъчват ни въпроси: да правим флуорография или не? Кое е по-опасно: редовна рентгенова снимка или компютърна томография? Тези страхове имат основа, все пак рентгеновите лъчи са вид радиация – наричат ​​се гама лъчи. Но ако нас ни е страх, колко ли опасна е работата на рентгенолозите? Те се сблъскват с тази радиация ежедневно, а не епизодично, както пациентите. Фарида Курбанова е рентгенолог и отговаря на няколко важни въпроси, свързани с рентгеновите изследвания.

Вярно ли е, че рентгеновото лъчение може да предизвика появата на рак?

Рискът от онкологични заболявания произтича от всяко излагане на радиация. В обикновения живот това може да бъде при пътуване в метрото, летене на самолети или при преминаване през скенера на летището – не само гама лъчите, използвани при рентгеновите изследвания, имат такъв ефект, но и всякакви други видове източници на радиация. И дори вирусите, в света на медицината те се наричат ​​протоонкогени, а сега са още по-актуални. Следователно, ако рентгеновото изследване е необходимо на дете или възрастен по жизненоважни или абсолютни причини, рискът от провеждането му е оправдан, тъй като ползите явно надвишават потенциалната вреда.

Как да намалим риска от рентгенови лъчи?

Възможно ли е да се избегне облъчването с рентгенови лъчи?

За това се използват защитни устройства, специални оловни престилки и други средства. Те се прилагат главно за защита на органи, изложени на особен риск. Например, половите жлези са основните органи на репродуктивната система при мъжете и жените, в които зреят половите клетки (яйцеклетки и сперматозоиди).

По-опасни ли са рентгеновите лъчи на зъбите от изследването на други области на тялото ни?

В крайна сметка радиацията се подава директно към главата, засяга ли мозъка?

Днес обикновено се използват специални устройства за това – ортопантомограф или КЛТ (конусно-лъчева томография). Те правят целенасочени „изстрели“, като защитават главата и по-специално мозъка. Разсейването на гама лъчите е минимално.

Може ли да се изследват с рентген жени, които кърмят?

Как рентгеновите лъчи засягат кърмата?

Жените в периода на кърмене имат право да се подлагат на изследване. Ако е необходимо, може да се изцеди първата кърма. Ефектът на рентгеновите лъчи върху кърмещи жени е слабо разбран. Смята се, че гама-лъчите не остават в тъканите. Те се разпръскват през различни тъкани, включително млечните жлези, които съдържат мляко. Освен това дозата за конвенционална радиография не надвишава естествения радиационен фон в обикновения ежедневен живот.

Кое е по-опасно – рентген, КТ или ултразвук?

Някои хора твърдят, че компютърната томография (КТ) е по-опасна от рентгеновите лъчи. Това вярно ли е?

Различни са апаратите за рентген и КТ, различно е и самото изследване. КТ-скенерите имат повече рентгенови детектори и тръби. Следователно, при такова изследване дозата гама лъчение също е по-висока. Но КТ е по-информативен метод.

Кое е по-вредно: слънчевата радиация или флуорографията?

Слънчевата радиация има по-мощен спектър както от гама лъчението, така и от другите видове. Като се има предвид факта, че нивото на естествената радиация се увеличава, тогава флуорографията* причинява много по-малко вреди.

Всички устройства за сканиране на вътрешни органи излъчват ли рентгенови лъчи, или използват други вредни лъчения?

Има различни видове сканиращи устройства и, съответно, те имат различни видове излъчване. Например, при ултразвуково сканиране (ултразвук), машината излъчва ултразвук. Магнитният резонанс (MRI) използва ефектите, които възникват в магнитно поле. Следователно, подобни изследвания нямат същия ефект като при рентгеновото гама лъчение.

*Флуорография – Запис на флуорографски образи на малки филми, използван при масови рентгенографски прегледи на гръдния кош. Може да се използва за бърз скрининг на големи групи хора, обикновено за туберкулоза. По-широко разпространен метод в миналото и в районите без развита доболнична и болнична помощ. (източник: puls.bg)

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!