Катарактата е коварно заболяване, тъй като в началните стадии, когато лечението е по-бързо и по-успешно, състоянието протича без симптоми. Не се усеща болка или дискомфорт, не се наблюдава промяна във външния вид на окото, които да са сигнал за пациента за появата на заболяването. Така болестта се развива и прогресира незабелязано, а когато се появят първите оплаквания, пердето обикновено е напреднало и зрението е засегнато. Най-честите оплаквания, които насочват пациентите към консултация с офталмолог, са замъглено и неясно виждане, повишена чувствителност към светлината, двойно виждане (диплопия), затруднения при четене, отслабено нощно зрение, намалено цветоусещане и др.
Характерен симптом за помътняване на лещата е „изсветляването“ на зеницата, което лесно се открива при преглед от специалист, но е показател за напреднал стадий на заболяването. Всички тези оплаквания могат да са симптоми на друго офталмологично заболяване, а не на катаракта. Затова диагнозата трябва да се постави единствено от офталмолог, след изследване на зрителната острота. Само специалист може да определи типа и мястото на изменение на очната леща, както и да назначи лечение.
Катарактата не се лекува с каквито и да е очила или лещи! Консервативното лечение с
капки за очи, съдържащи комплекс от витамини, биогенни стимулатори и неорганични соли, е ефикасно само в начален стадий на заболяването, когато зрението не е намалено. Когато консервативното лечение не дава резултат, единственият начин за премахване на пердето е чрез операция на помътнялата леща. В миналото се е чакало пълното развитие на катарактата, за да се пристъпи към оперативно лечение. Днес, с напредването на техниката и новите оперативни методи, хирургичната намеса може да бъде извършена във всеки стадий на заболяването. Лечението на катарактата трябва да започне тогава, когато заболяването нарушава всекидневните дейности на човека като четене, шофиране, гледане на телевизия. Консервативното лечение не може да възстанови намаленото зрение при катарактата и не е алтернатива на оперативното. То може единствено да забави процеса. Избор на вида оперативен метод се прави според индивидуалното състояние на пациента.
Съществуват два основни оперативни метода на лечение – екстракапсулна екстракция и интракапсулна екстракция. При екстракапсулната екстракция задната лещена капсула остава на мястото си, т.е. тя не се премахва. След месеци или години обаче именно от нея може да се образува т.нар. вторична катаракта, което и налага нова оперативна интервенция, най-често с помощта на лазер. Този вид операция е подходяща за всички типове катаракти и тъй като при нея задната лещена капсула се запазва, има възможност да се имплантират всякакви видове изкуствени лещи.
При интракапсулна екстракция лещата се отстранява изцяло, включително и задната й капсула. Предимствата на този оперативен метод са, че няма риск от възникване на вторична катаракта. Недостатък обаче е, че често оперативният разрез е по-дълъг и настъпва постоперативна промяна на стъкловидното тяло и това налага нова оперативна намеса. Този вид техника е приложим при възрастни пациенти, при които поддържащите структури на окото са загубили част от здравината си.
Оперативното лечение на катарактата е една от най-често правените операции по света. Макар и рядко, както при всяка оперативна интервенция, и тук може да се наблюдават постоперативни усложнения. Най-често това са инфекции, кървене, загуба на зрението, двойно виждане, повишаване или понижаване на нормалното вътреочно налягане. Обикновено постоперативният възстановителен период е кратък. Въпреки това често в началото зрението все още е размазано и неясно. Заздравяващото око има нужда от приспособяване, за да може да адаптира зрителните си възможности с неоперираното. В тези случаи трябва да се спазва строга хигиена на окото и най-важното – да се избягва прекаленото натоварване на зрителния апарат.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!