Може ли да се смесват различни ваксини срещу ковид?

Pfizer/BioNTech, Moderna и AstraZeneca са трите ваксини, които се използват за ваксинация в България

Невероятно е, че учените успяха да разработят и произведат безопасни и ефективни ковид ваксини толкова бързо. В едно с това е добре да се знае, че известните до този момент ваксини може и да не ни защитят завинаги.

За щастие изследователите вече разработват и тестват бустер ваксини против коронавируса (това са ваксини, които се прилагат само в една доза). И така, какво представляват бустер ваксините, ефективно ли предпазва еднократното инжектиране и кога може да ни потрябват?

И въпросът, задаван най-често през последните седмици – достатъчна ли е една игла? Може ли човек да е надеждно защитен, ако пропусне втората доза?

Повече за това научаваме от д-р Кайли Куин, научен сътрудник по биомедицински науки и заместник-ректор на Кралския технологичен институт (Университет RMIT) в Мелбърн, Австралия.

Кога се прави само една и кога няколко

Първият път, когато се даде на някого доза ваксина срещу определена инфекция, тя се нарича основна. Така се получава имунен отговор, готов за действие. Със следващата доза се надгражда върху имунитета, който вече имаме от първата доза.

Всеки път, когато се прилага само една доза ваксина срещу някаква инфекция, се нарича бустер.

Важното е да се знае, че по-малки дози, разпределени в няколко ваксинации често е за предпочитане от голяма доза ваксина с едно убождане или един прием. Това е така, защото имунната система се гради като тухлена стена; трябва да бъде положено едно основно ниво преди да бъде изграден следващият слой.

Бустер вваксините се възползват от феномен, наречен „имунологична памет“

Нашите имунни клетки по същество помнят ваксините, които сме получавали по-рано, и реагират много по-бързо и енергично на следващите убождания, изграждайки имунитета до нива, при които можем да бъдем сигурни, че ще бъдем защитени.

Кога може да имаме нужда от „надграждане“?

Има три различни ситуации, в които може да се нуждаем от това.

Първо, няколко дози от една и съща ваксина могат да се дадат относително бързо, една след друга, за бързо изграждане на нечий имунитет срещу дадена инфекция. Добър пример е ваксината срещу коклюш. Тя се прави на около два, четири и шест месеца за бързо изграждане на имунитет при кърмачета, които са най-застрашени от това заболяване.

Това е и подходът, който повечето ваксини срещу ковид използват. Първата игла задейства имунната система, но имунитетът е ненадежден. Следващата прави защитата по-сигурна.

Второ, можем да направим бустерна ваксинация, ако имунитетът спадне с времето или „отслабне“, за да се възстанови до оптимални нива. Например, знаем, че имунитетът срещу тетанус може да стане неефективен с годините, затова ваксините срещу тетанус се правят на всеки десет години.

Имунитетът е силен три месеца след ваксината Moderna и половин година след ваксинация с AstraZeneca. Все още няма пълна картина за това колко дълго имунитетът срещу COVID-19 продължава след ваксинацията с която и да е от известните досега ваксини. Учените ще продължат да наблюдават това, за да определят дали и кога ще се нуждаем от този тип бустери за ковид.

Трето, ако вирусът „мутира“ или се промени съществено с течение на времето, разпознаването му може да се превърне в предизвикателство за имунните клетки. Това ефективно ще понижи имунитета. Добър пример тук е противогрипната ваксина. Вирусът на грипа е различен всяка година. Затова, за да са сигурни, че имунитетът остава висок, фармацевтичните компании създават ежегодни бустери, съобразени с новите щамове.

Вирусни вариации

SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, вече е претърпял редица промени. Все още учените наблюдават и изследват как това може да повлияе върху ефикасността на различните ваксини.

Фармацевтичните компании вече адаптират своите ковид ваксини, за да ги насочат по-добре към новите варианти на вируса. Moderna, например, току-що е приложила първите дози от актуализирана ваксина на доброволци в ново клинично проучване. Те възнамеряват да разберат колко добре работи срещу B.1.351 – вариант на ковид, идентифициран за първи път в Южна Африка.

Актуализираните ваксини ощипват „антигена“ – молекулата, използвана от човешките имунни клетки, за насочване към определен вирус. Така компаниите могат да използват същите основни процеси на проектиране и производство.

В резултат на това вероятно няма да се наложи отново да се прави пълната гама от клинични тестове. Регулаторните пречки са подобрени по подобен начин и при актуализиране на грипните ваксини.

Бързото развитие на тези актуализации са важни за борбата срещу COVID-19.

Повече от същото или нещо малко по-различно?

При повторна имунизация можем да получим по-високо ниво на имунитет, ако има малко по-дълъг период между дозите. Това е така, защото човешките имунни клетки се нуждаят от почивка, преди да могат да реагират на допълнителни дози. Виждали сме това при ваксината AstraZeneca, където по- дългото забавяне между дозите, до 12 седмици, води до много по-добра защита.

Възможно е също така да можем да генерираме по-голям имунитет, ако използваме различни ваксини, една след друга, вместо две дози от една и съща ваксина. Това се нарича хетероложна бустер ваксина.

Все още не е ясно защо такъв подход е може да бъде по-мощен. Но е възможно комбинирането на две различни ваксини (които дават една и съща цел на антигена, но стимулират имунната система по различни начини) по-добре да насочи вниманието на имунните клетки към правилната цел.

Все още не сме се възползвали от хетероложните ваксини в реални условия. Първата клинично тествана и одобрена (през май 2020 г.) хетероложна ваксина е тази срещу ебола. Руската ваксината Sputnik V също е хетероложна ваксина.

Но това може да се промени. Въпреки че вече има множество одобрени ваксини срещу ковид, разпространението и самото ваксиниране е предизвикателство. В Обединеното кралство официалната политика е да се използва една и съща ваксина и за двете убождания. Но ако ваксината, използвана за първото убождане, не е налична, хората могат да съвсем спокойно да се реимунизират с каквато има.

Междувременно, клинично изпитване във Великобритания оценява имунния отговор, когато първата игла е с Pfizer, а след това е последвана от доза AstraZeneca и обратно, в сравнение с две дози от една и съща ваксина.

Ще е добре и България да се възползва от знанията, които тези изпитания ще донесат, позволявайки да се изградят по-прецизни стратегии за стимулиране и поддръжка на имунитета сред населението.

Източник: theconversation.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!