Защо жените се страхуват да говорят за „там долу“? Медицинската сестра обяснява смъртоносната тишина около гинекологичните ракови заболявания
Що се отнася до вагината и репродуктивната система, на повечето жени им е трудно да говорят поради много причини. Жените проявяват известна сдържаност по отношение на някои здравословни проблеми. Всичко, което се смята за смущаващо или лично, трудно се обсъжда с непознати, пък били те и медицински специалисти.
Голяма част от това нежелание е очевидно в начина, по който произнасят нещата – особено когато става въпрос за репродуктивните органи, известни най-вече като „там долу“. Има моменти обаче, когато нежеланието да се говори за това, което се случва с гениталиите, може да се окаже смъртоносно.
От симптомите до необходимото лечение – не се говори достатъчно за гинекологичните ракови заболявания, по същия начин по който се говори за другите видове рак.
Едно е сигурно обаче – те се увеличават. Навярно е мъчително да се признае факта, че те засягат гениталиите, репродуктивната система и плодовитостта на жената? Или случаят е такъв, че симптомите са толкова трудни за откриване, че те не знаят достатъчно за тях?
Онкологичната медицинска сестра Трейси Майлс има 15-годишен опит в тази област и отдавна се занимава с въпроса за мълчанието, заради което се пренебрегват сериозни медицински проблеми.
Видимост
„Гинекологичните ракови заболявания не се обсъждат достатъчно. По-лесно е да се говори за рака на гърдата, например. Може би защото гърдите са над пъпа. Те не се възприемат като смущаващи по същия начин, както вагината. Достатъчно е да отворите вестник или произволна страница в интернет, за да ги видите. Хората са много по-мълчаливи за техните интимни части.“, казва Трейси Майлс.
Срам
Със сигурност има нежелание и чувство на срам, което жените изпитват, когато им се налага да говорят за това. Като пример, в клиничната практика ракът на матката е най-честият от всички видове рак, и предимно при жени след менопаузата.
Симптомите са кървене по време на менопаузата, с което жените са свикнали и почти не го обсъждат с лекар. В такива ситуации се разчита на онова, което се коментира в различните групи в социалните мрежи. Там най-често има коментари от рода на: и аз бях така… Или съвети на принципа „една жена каза“.
За съжаление, колкото по-дълго жените мълчат за това, толкова по-вероятно е да се пренебрегнат ранните признаци на едно доста сериозно раково заболяване.
Училище
„Трябва да се говори за раковите заболявания на жените по същия начин, по който се говори за сексуално образование и устройството на репродуктивната система. По този начин жените ще научат достатъчно за
периодите на кървене и за какво трябва да се внимава. Работата е там, че често кървенето вероятно НЕ е знак, че нещо не е наред. Но е важно момичетата да знаят например, че следкоиталното кървене може да е признак на рак на маточната шийка.“, уточнява Трейси Майлс.
„Информацията, която е важна по-късно е, че ако жената НЕ очаква кървене и има такова, трябва да отиде при личния лекар. Колкото по-навреме, толкова по-добре, но много жени предпочитат да не го правят.“
Скрити знаци
Тези видове рак често се случват в момент, когато тялото на жената се променя и симптомите могат да бъдат слабо изразени. Те често се свързват именно с тези промени.
По-конкретно, при яйчниците, признаците могат да бъдат трудни за улавяне. Формата на тялото на жената се променя и ве възможно да стане по-дебела около кръста. Повечето приемат това и го смятат за нормално, като обясняват на себе си и другите, че е „от ЕГН-то“.
Трябва да се внимава за подуване на корема, което е последователно и НЕ изчезва – това не е нормално и всяка засегната жена трябва непременно да се консултира със специалист (гинеколог и гастроентеролог).
Други признаци са промяна на чревните навици – отново, толкова фина, бавна промяна в честотата на изхождане и вида на изпражненията, както и факта че човек започва да се чувства сит след малка порция храна.
„По време на менопаузата жените приемат тези промени, защото те се случват именно по време на промяна.“
Получаване на помощ
„Ако бъдат уловени рано, всички гинекологични ракови заболявания могат потенциално да бъдат лекувани успешно. Въпреки това ракът на яйчниците има най-ниския положителен резултат при лечение, главно защото жените по-късно са обсъдили своето състояние с лекар.“, казва онкологичната медицинска сестра Трейси Майлс.
Нежеланието да се говори за репродуктивното здраве и последващата стигма около него е порочен кръг. Да се научат жените да споделят с другите за това е голяма стъпка, която може да спаси много животи.
Източник: www.mirror.co.uk
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!