COVID-19: тест за антитела след ваксинация

Кога и какви тестове се правят при COVID-19? Надеждни ли са тестовете за антитела? Трябва ли да се изследват преди и след ваксинация?

Вече всички знаят какво е PCR тест – това е анализ за наличие на вирус в тялото, поради който пациентът е диагностициран с COVID-19 или някаква друга инфекция. Тези тестове, ако са предписани от лекар, са задължителни. В същото време медицинската общност активно обсъжда темата, че това изследване не е достатъчно ефективно, защото има много фалшиво отрицателни резултати.

Освен PCR тест, при който се взимат проби от носа и устата, се прави и тест за антитела. Този тест, за разлика от PCR теста, е серологичен. За него се взима кръв за изследване, а не секрети. Резултатите зависят от времето, по което се правят, състоянието на човека и начина, по който се взима и съхранява пробата. Всичко това може да даде отражение на резултата.

Тест за антитела

На фона на пандемия, която е заразила повече от 117 милиона души по света, оставяйки над 2 милиона мъртви, хората са нетърпеливи да научат дали са изградили имунитет срещу коронавируса.

Но тестовете за антитела не могат да дадат окончателните отговори, които търсим. Те са мемоаристи, а не футуролози: резултатите им дават поглед върху патогените, с които сме се сблъсквали в миналото, а не прогноза за инфекциите, които ще преживеем в бъдеще. В този смисъл тестването след ваксинация има по-скоро психологически аспект: инжектираха ми нещо в тялото, какво следва от това, защитен ли съм?

Хората, които все още искат да се тестват след ваксинация е добре да изчакат около седмица или две след втората доза и да си направят тест, който открива тип антитела, наречен имуноглобулин G или IgG, който ще разпознае коронавирусния протеин. Отрицателният резултат не трябва непременно да предизвиква тревога. Някои тестове са по-добри от други при улавяне на ниски нива на антитела.

Тестовете за антитела имат роля в научните изследвания

Експертите по обществено здраве рутинно ги използват, за да проследят къде коронавирусът се е разпространил безсимптомно. Наличието на антитела преди ваксинация не означава, че сме защитени от коронавируса. Не е добра идея по същата причина да се пропусне и втората доза от ваксината.

Тъй като появата на антитела се случва по-бавно от заразяването с вируса, диагностичните експерти не използват тези тестове, за да проверят за активна коронавирусна инфекция.

Тестовете няма да се окажат положителни, когато коронавирусът проникне за първи път в тялото. Но те ще останат позитивни дълго след като той си отиде. За пациенти, които са били болни в продължение на много дни или дори седмици, но получават само отрицателни резултати от стандартните PCR тестове, тестът за антитела може да бъде нещо като последна диагностична възможност.

Антителата съставляват решаващ компонент на имунната система

Те са от значение, когато става въпрос за предпазване от вирусни заболявания.

Но положителните тестове за антитела срещу коронавирус нямат отношение дали те действително ще унищожат вируса и колко дълго ще продължат техните защитни сили. И изследователите все още не знаят какви нива на антитела са необходими за предпазване от инфекция или болест.

„Трудно е да се използват антителата като нещо, което казва: защитен съм от бъдещи болести “, казва Нахид Баделия, лекар по инфекциозни болести и медицински директор на звеното за специални патогени в Медицинския център в Бостън.

Трябва ли да се направи тест за COVID след ваксинация, ако са налице симптоми?

Данните показват, че някои ваксинирани хора все още могат да хванат вируса, но обикновено го прекарват леко. Не е сигурно дали ваксинираните пациенти ще могат потенциално да го предадат на други, дори ако нямат никакви симптоми. Затова е важно хората да продължат да се тестват. Не е ясно и колко ефективни ще бъде всяка една от одобрените ваксини срещу възникващите нови щамове на SARS-CoV-2.

Вторият тип тестове – за антитела, които имунната система произвежда в отговор на вирусен удар, не могат да се използват за диагностициране на COVID-19?

Ранните специфични антитела от клас IgM се появяват на петия или седмия ден от заболяването. От втората или третата седмица, тялото произвежда късни IgG антитела. Първите циркулират до два месеца, вторите в продължение на шест месеца и вероятно повече.

Тестовете за антитела също са необходими, за да може човек, който се е възстановил от COVID, при желание да стане донор на плазма

Но противниците на метода предупреждават: ако се прелее „прясна“ плазма с антитела срещу COVID, съществува риск да се предаде на пациента друга опасна инфекция.

Страховете, свързани с нарушаване на условията на плазмената карантина, са оправдани. Но е необходимо да се вземат предвид спецификите на момента. Плазмената трансфузия е разрешена по време на пандемия само при пациенти, които буквално са между живота и смъртта.

Плазмата задължително се проверява чрез високочувствителни експресни методи за различни инфекции (включително ХИВ и хепатит) и се дезинфекцира. Тези процедури са строго регламентирани, за да се максимизира безопасността на метода.

Източник: www.theatlantic.com, theconversation.com, www.health.harvard.edu

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!