Какво представляват вирусните гастроентерити и какви са симптомите на заболяването?
Иван Георгиев – София
Вирусните гастроентерити са група остри инфекциозни заболявания, които засягат стомашно-чревния тракт.
Основните причинители са ротавирусите и норвалк-вирусите. Източник на инфекцията е болният човек, както и здравият заразоносител (т.е. човек може да пренася инфекцията, без да е преболедувал). Дори и след овладяване на симптомите болният може да бъде източник на зараза още няколко дни.
Механизмът на предаване е фекално-орален, инфекцията се разпространява чрез хранителни продукти, замърсена вода, битов контакт. Вирусите са устойчиви в околната среда. През устата попадат в стомашно-чревния тракт. Локализират се в дванадесетопръстника и тънкото черво, където потискат усвояването на хранителните вещества. Инкубационният период е от един до няколко дни при ротавирусите, от 18 до 72 часа при норвалк-вирусите.
Заболяването се характеризира с повишение на температурата (предимно при деца), болки в корема, гадене, повръщане и диария с воднист характер на изпражненията, с многократни изхождания в денонощието. При ротавирусна инфекция нерядко сред децата има хрема и кашлица.
При инфекцията с норвалк-вирусите по-често се наблюдава болка по мускулите; главоболие, субфебрилна температура и при възрастни. Тук и диарията, и повръщането са по-леко изразени. Възстановяването настъпва по-бързо.
ВНИМАНИЕ!
- Медицинска помощ следва да се потърси при невъзможност за прием на течности за повече от 24 часа, не спиращо повече от 2 дни повръщане данни за дехидратация – сухи лигавици, ниско кръвно налягане, безсилие, световъртеж, при висока температура, при повръщане на кръв и наличие на кръв в изхожданията.
- За диагностициране на заболяването ключово е значението на клиничната картина и видът на изхожданията.
Основно усложнение на гастроентерита е дехидратацията. Към нея са склонни малките деца, особено под едногодишна възраст, както и хора в напреднала възраст или с тежки придружаващи заболявания. В зависимост от загубите се класифицират лека, средна и тежка степен на дехидратация.
Белези за тежка степен на дехидратация са влошаване на общото състояние и труден контакт с болния, сухи лигавици, намален кожен тургор, хлътнали очни ябълки, повичена пулсова честота и ниско артериално налягане, а при кърмачета и хлътването на фонталената.
При повечето вирусни гастроентерити лечение може и да не се наможи. При тежко протичане на заболяванетообаче и опасност или настъпила дехгидратация, такова е необходимо. Етиологично лечение на вирусните гастроентерити на практика няма. Най-важен момент в терапията е овладяването на дехидратацията и загубите на електролити при повръщане и диария. По възможност рехидратацията трябва да се извършва през устата, веднага след като болният може да приема течности. При кърмачета и деца е важно лечението да става под контрола на медицински специалист поради по-подчертаната склонност към дехидратация. При нужда се предписват разтвори за перорално приложение с определен солев състав.
Допълнително се налага и прилагането на симптоматични средства за овладяване на евентуално повишаване на температурата. Средства против повръщане не се използват рутинно при гастроентерити. За овладяване на диарията могат да се приемат такива препарати като ентерол, смекта, хидрасек и др, но след консултация със специалист. Антибиотично лечение не се налага при вирусен произход на заболяването.
Материалът е от в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!