Специалист по инфекциозни болести обяснява защо трябва да се направи рентгенова снимка на белите дробове, за да се постави по-точна диагноза COVID-19
Според Евгени Дубровски, инфекционист, неразбирането на процеса, който се случва в белите дробове, води до погрешно лечение.
По време на коронавирусната болест се развива белодробен оток. Това се вижда ясно, ако се направи компютърна томография (КT). Но помага ли този преглед на практикуващите? Защо специалистите по инфекциозни болести предпочитат рентгеновите лъчи? Какво се вижда по-добре при рентгенография на белите дробове?
За това писа във Фейсбук Евгени Дубровски, специалист по инфекциозни болести в Киев
„Положителният тест за COVID-19 действа върху хората като хипнотичен поглед на змия. Всички се страхуват, защото не разбират това ново заболяване. Некомпетентното тълкуване на рентгеновата снимка или на томографското сканиране добавя масло в огъня. Погрешна диагноза, като двустранна пневмония, води до ненужна паника и терапевтични грешки „, казва лекарят.
„От това следва неконтролируем прием на свръхмощни антибиотици. Но какво лекуваме? Пневмония или оток? Има хора, които взимат антибиотици и за профилактика… Превенция на какво? Как антибиотикът ще действа върху течността в белите дробове (която се образува при пневмония) или ще помогне да се абсорбира тази течност? Освен това, когато човек клинично се възстановява и не е заразен, отнема време белите дробове да се излекуват. Течността трябва да се разтвори. Поради това не се препоръчва да се прави КТ отново по-рано от 1,5-2 месеца. Картината няма да се промени дълго време. Клинично това се проявява със слабост и умора след изписване болница, в продължение на няколко седмици“, пише той.
Лекарят обясни и дали е необходимо да се предписват антибиотици при COVID-19
„Ние (инфекционистите) предписваме антибиотици, когато сме сигурни, че има бактериално усложнение. То се установява със специфични тестове и изследвания. По друг начин, без индикации, тези лекарства причиняват вреда. Те тровят тялото, пречат на правилното функциониране на имунната система, допринасят за появата на ужасни устойчиви на антибиотици микроорганизми.
Веднъж завинаги трябва да стане ясно: антибиотиците действат чудесно, когато бактериите са чувствителни към тях
За да работят антибиотиците, не трябва да се злоупотребява с техния прием и да се взимат тези лекарства още от първите дни на вирусното заболяване.
Опитът и практиката безусловно доказват този принцип – 100 процента от тежките пациенти, приети в болницата, вече са били направили един или два курса на лечение с мощни антибиотици. Бактериалните усложнения не се развиват при всеки човек. Нещо повече, те се срещат при сравнително малко хора. Такива пациенти виждаме предимно в болниците. Това са сериозно болни хора, предимно със съпътстваща патология.„- подчерта специалистът по инфекциозни болести.
Дубровски обясни как да се познае бактериалното усложнение предварително
„В контекста на отговора на този въпрос отново се връщаме към контраста между КТ и рентгеновата снимка. КТ е високо прецизен, висококачествен и чувствителен метод. Там всичко е видимо: от почти незабележими промени на фона на вирусно-имунния процес в белите дробове до отдалечени малки метастази. Но необходима ли е такава прецизност при респираторно заболяване? Не. Не е необходима. Тя пречи и обърква правилната оценка на състоянието на пациента„, отбелязва той.
Евгени Дубровски уверява, че обичайната рентгенова снимка на белите дробове определено е по-добра
„Защо? Тъй като рентгеновата снимка (Ro) работи за нас (лекарите по инфекциозни болести) като филтър, който изрязва ненужната информация. На снимката на белите дробове виждаме само сериозни, важни за лечението моменти. Рентгеновите лъчи няма да видят „матово стъкло“*. Рентгеновите лъчи няма да хванат лек белодробен оток! Това просто не е необходимо. Ние вече знаем, че той е там. Но дали пневмонията е бактериална – рентгеновата снимка ще ни каже най-добре. Има ли плеврит или перикардит – отново рентгена е по-точен. Има ли масивен белодробен оток – видим е на плаката. Освен това ще оценим динамиката и размера на отока с помощта на ултразвук на белите дробове. Компютърната томография е и остава диагностичен метод за диагностика на тежки пациенти в по-дългосрочен план„, категоричен е лекарят.
Специалистът по инфекциозни болести дава и някои практически съвети:
– Тъй като КТ показва картина, характерна за различни вирусни заболявания (не само за COVID-19), е абсолютно неподходящо да се предписва за всички наведнъж. Почти същото е положението и при пациенти, при които болестта протича средно тежко. Освен това, няма смисъл да се прави КТ на хора, които са с леко заболяване.
– Правят се рентгенови снимки на белите дробове, за да се потвърди или отрече наличието на бактериална пневмония. Започвайки от шестия ден на заболяването, според съвкупността от клинични данни, оплаквания и хода на заболяването, лекарят предписва този преглед. Освен това се правят и кръвни изследвания. И така – на шестият ден от болестта – първата снимка. Ако се установи пневмония, ще бъдат предписани антибиотици. Задължително, с анализ за чувствителност към предписаното лекарство. И тогава ще бъде направена втора контролна снимка. За да се определи дали антибиотиците са действали ефективно.
– Като се има предвид, че образът на промените в белите дробове при КТ няма да се промени в рамките на лесец и половина или два месеца, динамиката на рентгеновата снимка е видима след 7-10 дни. В такъв случай, може ли някой да каже, че рентгенографията е остарял и неефективен метод? Това е достъпно и ефективно изследване, което е и изключително информативно.
„Не правете грешки и не се паникьосвайте. Бъдете здрави и слушайте лекарите. Самолечението е вредно!“, заключава Дубровски
*Симптомът „матово стъкло“ е неспецифичен радиологичен симптом, който отразява различни патологични промени в белодробната тъкан на нивото на алвеолите. Той се визуализира с помощта на компютърна томография като мъгливо, непрозрачно намаляване на прозрачността на белодробната тъкан с диференцируем модел на съдове и бронхи на този фон. Този симптом може да се дължи на частично намаляване на въздушността на белодробните алвеоли (от транссудативно, ексудативно или друго естество), частичен техен колапс (хиповентилация) или удебеляване на стените им. Тъй като този симптом е неспецифичен, е необходимо да се има предвид анамнестичниятданни, клинична картина и съпътстваща патология. Поради известната субективност на оценката на наличието на симптома „матово стъкло“, трябва да се имат предвид параметрите за сканиране и изображения; например, твърде тесният белодробен прозорец създава „петнисто“ изображение, изкривява истинската картина, а ниската разделителна способност и голямата дебелина на среза (повече от 4 мм) създават усредняващ ефект, прикривайки и размазвайки по-малките детайли.
Източник: oronavirus.tsn.ua
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!