Коронавирус: болестта на градовете

Заразата с коронавирус и всички усложнения, които предизвиква коварния вирус, ще промени облика на градовете и функционирането на здравеопазването

коронавирус
Коронавирус: опасността и пораженията са по-големи в градовете, отколкото в селата

Коронавирус (известен като COVID-19, причинен от вируса SARS-CoV-2), идентифициран за първи път през декември 2019 г. в Китай, сега обхваща всички страни и градове, стопирайки глобалната мобилност и причинявайки ефекти, които малцина биха предвидили преди 4-5 месеца.

Настоящата криза породи заключението, че големите градове представляват по-сериозна заплаха от зараза, за разлика от по-малко населените места.

До такова заключение са стигнали специалистите от Центъра за териториални промени, IPEI RANEPA, пише „Российская газета“.

Според руските учени фокусът на болестта се формира в големите градове, след което тя достига и до периферията с по-ниско ниво на развитие, както и до градове и села с по-малък брой на жителите.

Отбелязва се, че по време на пандемията много жители на мегаполисите са искали да се преместят на територии с по-ниска гъстота на населението. Една немалка част не просто са имали подобно желание, но и са го осъществили на практика.

Опитът да живеят в режим на самоизолация ги е довело до осъзнаване предимствата на крайградския живот, особено при възможността да работят от дома.

Освен това, животът в самоизолация допълнително измести предпочитанията на хората към къщите, а не към апартаменти в многоетажни блокове и кооперации. Във връзка с това е важно да се подкрепи индивидуалното жилищно строителство и да се ограничат високите сгради, казват изследователите.

Тяхната работа подчертава, че пандемията е показала рискове за устойчивостта на селищната система и градското развитие не само в Русия, но и останалите развити страни по света. Коронавирусът, в краткосрочен план, провокира отлив на населението от мегаполисите към предградията, средните и малките градове, както и селата.

Според учените страховете от пандемия ще останат в колективната памет дълго време

Изискванията за характеристиките на жилищата и градската среда също ще претърпят трансформация. Всичко това може да промени вектора на вътрешната миграция и да увеличи обратния поток от агломерациите (агломерация в градоустройството е селищно образувание, възникнало в резултат от свързване на големи градове и разположени около тях по-малки селища в обща урбанизирана територия).

Въздействието на пандемията върху градския живот ще бъде огромно и мащабно

Едуард Глийзър, професор по икономика в Харвардския университет

Ако пандемиите станат новото нормално, тогава десетки милиони работни места в градовете ще изчезнат“, пише Едуард Глийзър, професор по икономика в Харвардския университет. „Единственият шанс да се предотврати този Армагедон за пазара на труда е да се инвестират интелигентно милиарди в нова инфраструктура за пандемична медицинска помощ, така че ужасното огнище да остане еднократна аберация (растеж и разпространение на даден организъм).“

Пандемиите са вдъхновили съществени иновации и промени и преди.

През 1850-та градовете Ню Йорк, Париж и Лондон възстановиха своите канализационни системи в отговор на пандемията от холера, която уби повече от 1,5 милиона души и постави началото на нова ера на градската канализация, разпространена по целия свят.“, написа преди време Стив Левин в списание Medium’s Gen magazine.

Стив Левин

Големите градове е възможно да станат магнит за нова вълна от експерименти. Това може да варира доброкачествено – помислете за многото градове, които затварят улици за автомобилния трафик и разширяват обществените пространства за комфортен престой на открито, места за пешеходци и велосипеди. Има и друг, по-зловещ вариант – помислете за новите технологии за наблюдение и проследяване на контакти, които може да останат доминиращи в градския живот дори и след пандемията.

Скоро списание Foreign Policy публикува сборник от анализи на урбанисти, които се опитват да начертаят бъдещето. Има много причини да се страхуваме от невъзможността на някои градове да се регенерират след пандемията, но резултатът може да е създаването на градски центрове, които са по-достъпни и по-безопасни за общественото здраве.

Така или иначе, прогнозите за смъртта на градовете често се появяват след подобен шок, като този. Но урбанизацията винаги е била по-голяма сила от инфекциозните болести. Твърдение, което историята убедително доказва няколко пъти.

Източник: www.washingtonpost.com, ria.ru

Оценете статията
Оценка 5 от 2 гласували

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.