Норма или болест: Как се лекуват възли на щитовидната жлеза?

Имат ли нужда от лечение или операция появилите се възли на щитовидната жлеза? Оправдано ли е притеснението при такава диагноза?


Каква е перспективата и какво трябва да се направи при възли на щитовидната жлеза – отговаря член-кореспондентът на Руската академия на науките, ръководител на катедрата по ендокринология на Първо МГМУ „И.М.Сеченов“, докторът на медицинските науки, проф. Валентин Фадеев.

Откъде е проблемът?

С образуването на възли възникват различни заболявания на щитовидната жлеза, които се лекуват според това какъв е конкретния случай. Възлите са обемни образувания в тъканта на щитовидната жлеза. Те се различават по своята структура и способността да синтезират хормони. Могат да бъдат доброкачествени или злокачествени.

Проф. Валентин Фадеев

В 95% от случаите това е така нареченият колоиден възел. Една част от клетките на органа растат по-бързо от други. Те натрупват колоид (веществото, което се съдържа в щитовидните хормони). Образува се уплътнение, което може да се открие с помощта на ултразвук. Най-често се появяват при жени, които са навършили 50 години. Появата на възлите е свързано и с възрастовите промени в жлезата.

Това означава ли, че човек е болен?

В повечето случаи не. Колоидният възел не е тумор и никога не става злокачествен. Обикновено такива възли не пречат и не влияят върху функцията на жлезата – да произвежда хормони. Но е необходимо да се наблюдават – веднъж годишно или две се посещава ендокринолог и се назначават специални изследвания.

Някои възли имат способността да произвеждат излишни хормони на щитовидната жлеза (тироксин и трийодтиронин). Това е нодуларна или мултинодуларна токсична гуша, при която се проявяват симптоми на хипертиреоидизъм. Въпреки това днес такава патология се лекува успешно.

Как да преценим опасността?

Изследването на пациенти със заболявания на щитовидната жлеза започва с оценка на нейната функция, а именно – определяне нивото на TSH (тиреостимулиращ хормон) в кръвта.

Такъв анализ често се предписва не от ендокринолог, а от терапевт, за да се установи дали има нарушения на нейните функции. За това могат да сигнализират различни симптоми – тахикардия, хипертония, постоянна умора, косопад и дори запек.

Най-лесният метод за диагностициране на възли е палпация. Ултразвук не е необходимо да се прави още след първата консултация със специалист. Именно това изследване идентифицира малките възли, които често предизвикват верижна реакция от различни страхове при пациентите. Затова трябва да се предписва само ако има доказателства. Ето и някои от тях:

– Ако възлите са установени чрез палпиране на щитовидната жлеза.
– Ако пациентът е изложен на риск. Например, това включва тези, които имат близки роднини, които са боледували от рак на щитовидната жлеза, както и пациенти, които са претърпели радиационно облъчване на главата и шията.

Изходът е операция!

Понякога на пациента може да бъде назначена пункция на възела, от която мнозина се страхуват като от огън. Лекарите не споделят тези страхове: това е изследване, при което тъканните клетки се вземат с тънка игла под ултразвуков контрол, поставят се върху стъкло и след това се изследват под микроскоп, абсолютно безопасно.

Трябва да се извърши аспирационна биопсия с фина игла, ако размерът на възела е повече от 1 см. Ако е по-малък – само ако има сериозни индикации за това.

Ако в резултат на биопсията се разбере, че образуването е нетуморно (като правило това е така нареченият колоиден зоб), няма от какво да се притеснявате. Ако бъдат открити ракови клетки на щитовидната жлеза, това е абсолютна индикация за хирургично лечение.

В някои случаи се извършват и операции на много големи възлови образувания, които водят до компресия на трахеята и съществува риск от дихателна недостатъчност. Алтернатива на хирургичното лечение на мултинодуларна токсична гуша е радиоактивната йодна терапия.

МЕЖДУ ДРУГОТО

Доброкачествените тумори включват аденоми, а злокачествените – рак на щитовидната жлеза с различна морфология. Ракът на щитовидната жлеза, въпреки че е злокачествен тумор, не е особено агресивен, расте бавно и се поддава на лечение. Важно е да се провеждат редовни прегледи, да се установи диагноза и да не се закъснява с лечението.

Източник: kp.ru

Оценете статията
Оценка 5 от 1 гласували

Това ще ви помогне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да функционира правилно този сайт използва бисквитки.