Връзката между гладуването, инсулина, лечението на рак и поликистозата

Гладуването е естествено състояние на тялото. В процеса на еволюцията, то е било част от човешкия живот

Гладуването трябва да се извършва компетентно. То е бърз, безплатен, достъпен и доказан през вековете начин за подобряване на здравето.

Как гладуването е свързано с инсулина и лечението на рак и поликистоза?

Използването на гладуването като метаболитен инструмент за лечение на диабет и загуба на тегло е спорен въпрос. Този подход се използва малко в последните десетилетия, казва д-р Джейсън Фънг. Преди това е било в реда на нещата. Днес предизвиква полемика, тъй като се различава от приетите съвременни стандарти. Гладуването не изглежда добра идея. Защо? Защото мускулната маса се стопява заради глада, обърква се и метаболизма. Но е факт, че хората гладуват в продължение на хиляди години, без значение дали гладът (постенето) се насърчава от църквата или от науката.

Относно глада, дълголетието, хормоните на растежа и връзката на инсулина с рака и поликистозата

Важно е да се даде ясна дефиниция на глада. Това не е непременно дълъг процес, който се случва в продължение на две седмици или месец. Има програми за гладуване с кратки интервали между храненията.

Гладуване и диабет

Освен глад, диета с ниско съдържание на въглехидрати се препоръчва на хората с диабет тип 2.

Диабет тип 2 е заболяване, което се проявява с инсулинова резистентност (липсата на реакция на инсулин). Както диетата с ниско съдържание на въглехидрати, така и гладът понижават нивата на инсулин.

Глад и метаболизъм

Ще намалее ли скоростта на метаболизма в покой по време на гладуване? Колко важно е времето между храненията?

Днес, например, някои диетолози препоръчват гладуване през ден. Когато се гладува по този начин, скоростта на метаболизма се забавя по-малко, отколкото ако се храните всеки ден, но постепенно намалявате калориите.

Инсулинът понижава глюкозата в кръвта, а хормоните адреналин, кортизол и хормонът на растежа го увеличават, тъй като ниската кръвна захар представлява опасност за здравето. Тези хормони се наричат ​​симпатически. Ако един от трите хормона се повиши (реакцията на организма „бий се или бягай“ в случай на опасност) тялото се активира, имате повече енергия, а скоростта на метаболизма се увеличава.

Дългото гладуване (30-60 дни) не се препоръчва, тъй като свързаните с него рискове се увеличават. По-краткото (до няколко дни), но системно гладуване е по-ефективно и по-безопасно за здравето.

Загуба на мускулна маса и свързания с нея азотен баланс

Азотен баланс е съответствието между абсорбирания и отделен от организма азот, който е необходим за устойчивото му развитие.

Азотът е основното хранително вещество за растенията и животните, които го получават например от аминокиселините.

Ако тялото дълго време получава по-малко протеини, отколкото азот, то започва да разрушава собствените си протеини (мускули).

При затлъстелите хора протеинът в тялото е повече с 20-50% (това е кожата и съединителната тъкан).
При кратко гладуване загубата на мускулна маса обикновено е по-малка, отколкото при ежедневното и дълговременно намаляване на калориите.

Резултатът е: при условие, че периодите на гладуване са кратки (до 24 часа), човек поддържа мускулната маса дори по-ефективно, отколкото при намаляване на калориите.

Гладуване и продължителност на живота

Когато говорим за глад, ние говорим за лечение на диабет тип 2, инсулинова резистентност и затлъстяване. От друга страна, намаленият прием на храна е свързан с увеличаване продължителността на живота и подобряване на неговото качество.

Как тогава хората трябва да подхождат към гладуването? То е успешно и полезно тогава, когато е начин за ограничаване на общия брой калории на ден.

Показатели, че при вас всичко е наред с храненето:

– постоянно телесно тегло;
– липса на висцерална мазнина в кръста (= по органите);
– липсата на метаболитен синдром и/ или диабет тип 2, триглицеридите са в норма.

Инсулин и рак

Има връзка между затлъстяването и появата на поне 13 вида рак. Когато в тялото се появят ракови клетки, голямо количество инсулин в организма благоприятства за ускорения им растеж.

Гладуването не лекува онкологията, но може да помогне при химиотерапия. Химиотерапията е насочена към раковите клетки, които се разделят бързо, но засягат и здравите клетки.

Гладуването ще забави растежа на клетките, които са „обработени“ от химиотерапията, което може да намали интензивността на страничните ефекти (гадене, косопад).

Инсулин и поликистоза

При излишък на инсулин яйчниците произвеждат повече тестостерон, а черният дроб намалява производството на свързващ половите хормони глобулин.

Излишъкът от инсулин инхибира развитието на фоликула и му пречи да премине през всички етапи.

След това тялото не може да „изтрие“ тази неоплазма и от нея се образува киста.

Прекомерен инсулин:

– причинява образуването на кисти поради нарушение на фоликуларния цикъл на развитие;
– безплодие поради липса на овулация;
– при жените се появяват някои типични мъжки белези, като прекомерно окосмяване.

Няма научно потвърдени данни, че нормалните нива на инсулина ще помогнат при безплодие. Но, нисковъглехидратното хранене и гладуването не носят риск и си струва да опитате.

От друга, страна не бива да забравяме следното: доказано е, че сърдечно-съдовите заболявания, диабет тип 2 и рак са свързани с повишен инсулин.

***

Кой е д-р Джейсън Фънг?

Д-р Джейсън Фънг е канадски нефролог. Той е водещ световен експерт по периодично гладуване и хранене с ниско съдържание на въглехидрати , особено за лечение на хора с диабет тип 2 . Д-р Фънг е написал три най-продавани здравни книги и е съосновател на програмата за интензивно управление на диетата. В България има издадени две негови книги: „Код затлъстяване“ и „Здравословно гладуване„.

Източник: www.dietdoctor.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!