Очите показват от какви болести страдаме

Има връзка между болестите и петната в ирисите

Ирисовата диагностика съществува от векове. Медицинската школа към Университета в Салерно в Италия предлага обучение по ирисова диагностика. Книга, публикувана от Филип Майерс през 1670 г., наречена Chiromatica medica, отбелязва, че определени маркери в ирисите указват болестите.

Обикновено за баща на ирисовата диагностика е смятан унгарският лекар д-р Игнац фон Пекчели, а за година на откриването й се счита 1861 г. Като дете той случайно счупва крака на една сова. Тогава забелязва, че в долната част на ириса на совата по време на нараняването се оформя черна линия. След като кракът на совата е излекуван, младият Фон Пекчели забелязва, че черната линия се променя.

По-късно, вече като лекар, той се грижи за пациент със счупен крак, в чиито очи забелязва черна линия на същото място, както в ирисите на ранената сова. Фон Пекчели се заинтересува от възможността за връзка между болестите и петната в ирисите. Чрез наблюдение на очите на пациентите си той се убеждава в тази връзка и прави диаграма, на която отбелязва съотношението между състоянието на организма и ириса.

След няколко десетилетия на сравнителни изследвания Фон Пекчели разделя органите на зони според часовете и минутите на часовников циферблат, поставен върху рисунка на око (часовниково деление).

През 1881 г. публикува теориите си в книга, озаглавена „Открития в полето на естествените науки и медицината: инструкция в изучаването на диагностиката чрез очите“. Един шведски пастор и хомеопат Нилс Лилджекуист също развива теория за връзката ирис-тяло по приблизително същото време, но независимо от работата на Фон Пекчели. Той е първият иридолог, идентифицирал ефектите на лекарства като йод и инин върху ириса.

Лилджекуист основава главните си наблюдения върху промените в собствените си ириси след болести и наранявания, публикувайки рисунки на очи през късния XIX в. Един от студентите му, д-р Хенри Лан, допринася за въвеждането на практиката на ирисовата диагностика в САЩ. Голям брой лекари, основно европейци, искат да популяризират новия метод след тези първи творби. Хиропрактикът д-р Бърнард Йенсен е най-популярният съвременен американски поддръжник на ирисовата диагностика.

Рита М. Хол твърди, че „в западната медицина ирисовата диагностика е считана в най-добрия случай за спорна наука, а в най-лошия – за измама“. Въпреки че критиците признават, че в очите се появяват симптоми на различни болести (например увреждане на мозъка), според тях липсват точни научни тестове и няма доказателства за ползата от ирисовата диагностика.

Изследвания, публикувани в Австралийското списание по оптометрия, Британското медицинско списание и Списанието на американската медицинска асоциация, смятат за неточни преценките на ирисовата диагностика при някои пациенти със сериозни заболявания, включително на бъбреците и жлъчката. Иридолозите отвръщат, че самото изследване е било неточно, цитирайки проблеми като лошо качество на снимките, липсата на важна допълнителна информация, включително възможността да се снеме анамнеза; както и неуместни очаквания за диагностициране на специфични болести – задача, която е извън параметрите на ирисовата диагностика.

По-съвременно изследване, извършено, за да преразгледа откритията на Списанието на американската медицинска асоциация по отношение на бъбречната недостатъчност, е публикувано в списанието на Алтернативния здравен специалист. Признавайки, че „изследването оставя няколко отворени въпроса“, авторът съобщава едновременно за приликите и разликите в четенето при ирисовата диагностика и заключава, че степента на експертиза на ирисовата диагностика е също много важна.

Източник:woman.ru,http://irispleven.com/

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!