Течният пушек: канцероген или най-обикновена подправка?

Преди всичко трябва да се знае, че течният пушек е забранен за използване заради изразени канцерогенни свойства в много страни по света

Течният пушек е създаден в края на 19-ти век. Тогава е бил най-обикновена подправка за храна. Използва се в случаите, в които месото трябва да добие вид, вкус и аромат на печено на скара, без това да се е случило в действителност.

Американецът Ърнест Райт създава първия течен дим през 1895 година. Като фармацевт той експериментира и усъвършенства процеса на кондензиране на горещия дим от огън, за да създаде известният и днес „Течен пушек на Райт“. Това е най-обикновена субстанция от дим и вода, напълно естествена и безвредна. Но не за нея ще стане дума в нашата статия.

Както вече стана ясно, течният пушек се получава чрез канализиране на дим от тлеещи дървени стърготини през кондензатор, който бързо охлажда изпаренията, след което ги втечнява. Водоразтворимите ароматни съединения в дима се улавят в течността, докато неразтворимите катрани и смоли се отстраняват чрез серия от филтри. Резултатът е чиста, изцяло естествена течност с аромат на дим.

Според експерти димните течности са различни по състав. Най-често срещаните комбинации от компоненти: от 11 до 92 процента – вода, от 0,2 до 2,9 процента – феноли, от 2,9 до 9,5 процента – киселини, от 2,6 до 4,6 процента – карбонилни съединения.

Течният дим понякога се внася легално, но по-често незаконно. Ако например потърсите „течен пушек“ в Гугъл ще разберете, че в България може да се поръча (евентуално!) от едва 3-4 сайта.

Информацията е малко, липсват дори снимки на продукта. Но е факт, че много заведения го употребяват.

Вреден или безвреден е течния пушек?

Производителите ще ви кажат, че са филтрирали всички смоли и катрани от пушека по време на кондензацията. Но, това е почти невъзможно. Смоли и катрани все пак остават, защото иначе пушекът няма да е това, което е.

Кент Киршенбаум от химическия факултет на Нюйоркския университет отбелязва, че течният пушек е по-здравословен от истинския пушек. Научния експерт и автор Харълд Макджий е на мнение, че “овкусената с пушек вода” е безвредна, заради малкото количество в което се употребява.

Вредно е промишленото производство на „пушени“ меса

Повечето хранителни вериги предлагат асортимент като „пушени свински гърди“, „пушен бекон“, „пушени пилешки бутчета“ и други. Такива продукти обикновено са вакуумирани. При отварянето им от тях изтича различно количество жълтеникава вода. Това всъщност е течния пушек, който се употребява в месопреработвателната промишленост. И под употреба се има предвид съвсем не минимални дози и концентрации.

Някои производители могат да надвишат препоръчителните концентрации на течен дим. С него обикновено се преработва застояло месо или риба, за да се „удави“ неприятният послевкус.

Продуктите, напоени с „течен дим“, изглеждат същите като пушените. Трудно може да се направи разлика, защото те миришат на дим и имат вкус на опушено. Производителите добавят тази подправка дори към колбасите – продуктът всъщност е варен, а миризмата и вкусът са подобни на пушени.

Експертното мнение: ген, увреждащ ДНК-то

В лабораторно проучване, свързано с химията на храните и биологията на рака, учените от Johns Hopkins Kimmel Cancer Center тестваха потенциално вредния ефект на храните и ароматизаторите върху ДНК-то на клетките. Те открили, че ароматите на течен дим, черен, зелен чай и кафе активират най-високите нива на добре познатия, свързан с рака ген, наречен p53. Учените от „Джон Хопкинс“ имат предвид изкуствено създадените аромати. Такива се използват в голяма част от готовите храни.

Предишни изследвания показват, че течния дим уврежда ДНК-то в животинските модели (при опити с животни). Това провокирало учените да проверят какво точно се случва при човека, когато се използват готови ароматизатори или заместители на някои естествени храни. Скот Керн, д.м. и професор по онкология и патология в Университета по медицина „Джонс Хопкинс“ анализира активността на p53, предизвикана от химикалите, открити в течния дим.

Най-силната активност на p53 е открита при наличието на два химикала: пирогалол и галова киселина. Пирогалол, често срещан в пушените храни, се намира и в цигарения дим, боята за коса, чая, кафето, хлебната кора, печения малц и какаото на прах, според Керн. Галната киселина, вариант на пирогалола, се намира в зеления и черен чай и в инстантните кафета.

Капка по капка

Някой може да каже: Е, какво толкова! Малко аромат тук, малко там… Да, няма да има вреда за здравето ако сами овкусите месото, които печете с няколко капки течен пушек. Навярно, загрижени за здравето, ще си спестите покупката на готовото „пушено“ месо, риба и т.н. Но, изкуствените аромати са навсякъде около нас… Поглъщаме ги дори когато си мислим, че не го правим.

„Установихме, че например шотландското уиски, което има опушен аромат, заради използването на течен дим, имаше минимален ефект върху активността на p53 при нашите тестове“, казва Скот Керн.

Малко тук, малко там, и така неусетно нанасяме вреда на здравето си. Използването на хранителни заместители и изкуствени аромати разболява от рак вече трето или четвърто поколение. Затова лекарите не спират да повтарят: хранете се просто, но естествено. При избора на храна, която да сложите на масата, наблегнете на качеството, а не на богатия асортимент. И баба ви е яла месо, което сама е опушила, и не е умряла от това. Но го е яла веднъж в седмицата. Днес живеем в общество от консуматори. За разлика от едновремешните баби, днешните предпочитат да готвят набързо и да направят ястията вкусни с помощта на различни „фиксове“, което едва ли ще донесе нещо добро…

Източник: www.hopkinsmedicine.org, blogs.extension.iastate.edu

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!