Начало / Здравословен живот / Алтернативна медицина / Рефлексотерапия – какво представлява този терапевтичен метод?


Рефлексотерапия – какво представлява този терапевтичен метод?

Рефлексотерапевтите боравят със специфични техники

Рефлексотерапията е терапевтичен метод за успокояване на болката чрез стимулиране на предварително определени точки по ходилата и дланите на ръцете.

Целта на този контролиран натиск е да облекчи източника на дискомфорт. При отсъствие на конкретно страдание или аномалия рефлексотерапията може да бъде ефективна практика за поддържането на добро здраве. Може да послужи за предотвратяване на болести, както и за облекчаване на симптомите при стрес, травма и заболяване.

Рефлексотерапия

Рефлексотерапията помага при различни заболявания

Рефлексотерапевтите използват специални карти с описани точките за пресура (натиск), разположени по дланите и ходилата.

Смята се, че тези точки са пряко свързани с определени органи и жлези посредством нервната система и могат да им влияят.

Рефлексотерапевтите боравят със специфични техники. Като докосват и притискат дадена точка на стъпалото или ръката, те се стремят да подсилят съответстващата й част от тялото, от която произлиза болката, заболяването или потенциалното страдание.

Първият наш съвременник, заел се да проучи концепцията на рефлексологията, е сър Хенри Хед в Англия през 90-те години на XIX век. Приблизително по същото време подобни идеи са обект на интерес в Германия и Русия, но в по-различен аспект.

След по-малко от двайсет години лекарят Уилям Фицджералд представя сходна идея, която нарича зонова аналгезия или зонова терапия.

Методът на Фицджералд цели облекчаване на болката чрез натиск в определени точки по цялото тяло. Фицджералд разделя тялото на 10 вертикални зони, по пет от всяка страна, които се простират от главата до върховете на пръстите на ръцете и краката, отпред и отзад. Всеки аспект на човешкото тяло се проявява в една от тези зони и всяка зона има своята рефлексна област в дланите и ходилата.

Фицджералд и колегата му Едуин Бауърс показват, че оказвайки натиск върху дадена област от тялото, могат да анестезират или намалят болката в съответстващата й част. През 1917 г. Фицджералд и Бауърс издават съчинението „Облекчаване на болката в домашни условия“, в което излагат теорията си за зоновата терапия.

През 30-те години на XX век кинезитерапевтката Еонис Ингам изследва същата терапия и стига до изумителното заключение, че точките за натиск по човешкото стъпало са разположени огледално на съответните им органи в тялото. Ингам документира откритията си, превърнали се в основата на рефлексотерапията, в книгата „Какво могат да ни разкажат ходилата“, издадена през 1938 г. Въпреки че някои неправилно определят работата на Ингам като зонова терапия, това са два различни метода.

Рефлексотерапията дефинира точна корелация между точките за натиск и засегнатите части от тялото. Освен това Ингам разделя всяко стъпало и длан на 12 зони за натиск за разлика от десетте вертикални зони на тялото в терапията на Фицджералд.

Източник:samopoznanie.ru

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*