Емоционални и мускулни блокажи: как да си помогнете?

Състоянието на нашия ум и емоции влияят пряко на тялото

Самите ние не забелязваме как правим едва доловими движения, напрягаме и отпускаме мускулите, в зависимост от това какво чувстваме и мислим в момента. Можем да се свием от страх, да се спрем поради несигурност, да сме напрегнати, опитвайки се да сдържим сълзите, гнева или негодуванието.

Тялото запомня всички тези несъзнателни движения. И ако някоя неприятна емоция ни посещава редовно, се появяват така наречените „мускулни блокажи“.

Мускулният блокаж е сигнал на тялото за вътрешно пренапрежение. Мускулният спазъм е защитна и адаптивна реакция в отговор на някаква болест, увреждане или стрес.

Човек, който не е свикнал открито да изразява емоциите си, особено негативните, е изправен пред постоянно негодувание, агресия, страх и гняв, което се натрупва и като мускулно напрежение в тялото. И в един критичен момент се случва мускулен спазъм (блокаж).

Видове напрежение

Обект на изследване е напрежението, което е отклонение от нормата. В тази област се отличава функционалният стрес, който е разделен на три вида:

– повърхностен (ситуационен);
– защитен;
– психосоматичен.

Повърхностното напрежение е резултат от физическо претоварване, продължително време, прекарано в неудобно положение, упорита работа и някакво друго специфично натоварване.

Защитният стрес възниква като начин за адекватна реакция на организма към външно влияние или необичайна ситуация (например, навлизане в нова среда). В същото време човешките движения стават тромави и хаотични, а самият човек се чувства неловко. Основата на такъв механизъм е мобилизирането на организма, готовността му да реагира в случай на опасност.

Психосоматичното напрежение носи формообразуваща функция спрямо тялото и е резултат от психологическото преживяване на човек, следствие от случили се психологически травми. Именно на това ниво възникват блокажите. Това е и моментът, в който човек чувства сливане на болката в тялото с болката в душата.

За мускулния блокаж

Единственият ученик на Фройд, Вилхелм Райх, въведе концепцията за мускулния блокаж. Неговата функция е да предпазва от недоволство или възможна опасност. Райх идентифицира седем сегмента от мускулния блокаж. Ще ги изброим както следва отгоре – надолу: 1. Окулярен; 2. Максило- орален; 3. Трапецовиден-фарингиален; 4. торакален-горни крайници; 5. Диафрагмален; 6. Абдоминален; 7. Тазов.

По-просто казано, това са областта на очите, областта на устата, гърлото, гърдите, слънчевия сплит, корема и таза.

Мястото на блокиране във всеки един от тези сегменти зависи пряко от изпитаната емоция. Например дълбоката тъга може да се изрази като стягане в гърдите, потиснатите сълзи – като „буца“ в гърлото или спазъм на очните мускули.

Блокираният мускул практически престава да се снабдява с кръв, следователно хранителни вещества не влизат в него и продуктите на разпад не се отделят. Страдат не само самите мускули, но и околните области, включително и органи. Натрупването в тялото на мускулни блокажи води до изместване на прешлените, големите и малки стави и нарушение на инервацията на много органи.

Примери за психосоматични блокажи

Появяват се блокажи там, където е възникнало блокиране на импулса по време на стресовата ситуация:

– Ако сте искали да говорите, но не сте го направили, ще имате напрежение във врата, ларинкса, долната челюст, скулите, париеталната област и устните.

– Ако сте искали да плачете, но не сте плакали, челото, скулите, назолабиалните гънки, очите ще се стегнат, а гърдите ви ще се компресират.

– Ако сте искали да откажете, но не сте отказали, раменете ви тъжно ще паднат, а коремните мускули ще се свият.

Също така, да вземем за пример панкреаса и панкреатита. По време на прегледа на пациенти с остър панкреатит се оказва, че панкреасът е почти с каменна плътност и представлява една голяма скоба.

Хронична болка

Когато мускулът остава напрегнат, се случват няколко събития, които водят до хронична болка. Първо, мускулите започват да работят много по-силно от нормалното. Това се забелязва, когато инстинктивно стиснахте юмрук, като само преди това китката е била вяла и отпусната. Всички тези допълнителни усилия водят до извличане на полезни химикали от мускулите.

Ако държите здраво стиснат юмрука си известно време, ще установите, че се е появила кръв. Факт е, че при мускулните блокажи кръвта се изтласква от артериите и капилярите на мускулната област. По този начин стигаме до модел на образуване на тези болки: напрегнатите мускули са свързани с образуването на токсини, а притока на кръв е недостатъчен за отстраняването им.

Натрупването на токсини започва да дразни мускулите, причинявайки болка. Когато мозъкът получава сигнали за болка, той засилва мускулното напрежение в тази област, това допълнително намалява притока на кръв и увеличава болката. При продължителен спазъм болката става хронична.

Упражнения за облекчаване на спазми и блокажи

Много хора инстинктивно свиват рамене, за да облекчат напрежението в тази област. Следното упражнение трябва да се изпълнява бавно, придружено от правилно дишане.

– Заемете естествена поза, изправен стоеж;

– Направете бавно и дълбоко коремно вдишване, като същевременно започнете да повдигате раменете;

– Продължете да вдишвате, докато раменете се издигнат на максимална височина и след това ги върнете назад;

– Когато раменете са в крайно положение на горната част на гърба, започнете да издишвате;

– Издишайте бавно целия въздух от белите дробове, спуснете раменете си и след това ги изведете напред и отново нагоре;

– При следващото ново вдишване повторете движението на раменете нагоре и назад и след това издишайте, спускайки ги надолу и леко напред. Наблегнете на тези движения, но без болка, без натиск, без бързане.

– Отделете време – колкото по-бавно правите упражнението, толкова по-добре.

Отпускане на раменете и шията

– Докоснете раменете с пръсти и бавно започнете да повдигате лактите нагоре и назад, като заедно с това си поемате дъх. Издишването започва, когато лактите вече са направили широка дъга, и вие започнете да ги спускате и издърпвате назад.

– Продължете да издишвате, сега повдигайте лактите нагоре, така че да са пред гърдите.

– Издишването трябва да бъде завършено, когато лактите се срещнат пред гърдите. Разперете лакти и ги повдигнете нагоре и назад, започнете да вдишвате. Повторете този цикъл 4 пъти.

Още едно упражнение

– Дръжте отворени ръцете пред себе си на височина на раменете, сякаш четете книга.

– Поемайки дълбоко въздух, повдигайте ръцете си, като постоянно наблюдавате дланите с очи, така че главата да се дръпне леко назад. В същото време не огъвайте гърба. Ще усетите забележимо разтягане под мишниците и през гърдите.

– Оставете ръцете си повдигнати доколкото можете да издържите, останете в това положение и задръжте дъха си за пет секунди.

– Докато издишате напълно, бавно спуснете главата си с брадичка към гърдите, така че до края на издишването главата да виси напълно без опора.

– Започнете следващото вдишване, като държите ръцете си така, че рамото и предмишницата да са под прав ъгъл, избутайте лактите си до предела, за да разтегнете и разширите напълно гърдите. Задръжте дъх за пет секунди.

– Сега издишайте и си представете, че скачате във водата от трамплин, протягайки двете си ръце изключително напред и все пак оставяйки брадичката на гърдите си. Задръжте дъх за пет секунди.

– Вдишвайте, връщайки се в изходна позиция (позицията „четене“).

– В края на упражнението издишайте и отново спуснете брадичката към гърдите. Бройте до пет.

Източник: www.facebook.com/metavitonica

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!