Мнението на психолога: Трябва ли да купим на детето всяка електронна джаджа?

Прочетете мнението на специалистите

Това е от онзи тип въпроси, които си задава всеки родител. Защото желанието на децата да държат електронните новости в ръцете си често кара родителите, дори да са твърдо против, да променят решението си и да се съгласят да направят новата покупка. И все пак: кой е правилният подход?

Когато детето застава пред вас с молба, желание, намек или направо изискване за поредната щуротия сред компютърните устройства, ви става някак жал за всичко и всички. За детето, което ще си загуби времето, а би могло да почете (порисува, научи или напише нещо). За парите, за нервите, които ще изхабите…

Съжалявате и самите себе си – все пак във вашето детство не е имало такива чудесии, а те всъщност са страхотни. Накрая пак стигате до детето, което ви се иска да е необикновено – особено талантливо, изключително умно, а пък се оказва като по калъп – желае всичко, което и другите. Сега вече се пригответе да се абстрахирате от конкретната ситуация и да погледнете проблема от всички страни. Предлагаме ви заедно да чуем и родителите, и специалистите, и най-вече – основния участник в разговора – детето, което е в периода на изграждане на личността. To все още с неукрепнала психика и с куп формиращи се комплекси, но според нас е просто задължено да се превърне в целенасочена, комуникативна и успешна личност.

Изборът на родителя, изборът на детето

Често един от първите най-сериозни конфликти между родители и деца е именно на тема електронна джаджа – мобилно устройство за видеоигри, таблет или каквото и да било от този род. Няма да се опитваме да защитаваме едната или другата страна в спора, защото във всяка гледна точка има положителни и отрицателни аргументи. Според много специалисти тези устройства са безполезни, ако говорим за развитие на оригинално мислене, вкус, емоционални възприятия… Но проблемът е, че желанието на детето да притежава нещо такова се появява в един от най-важните за оформянето на личността моменти – навлизането в колектив и себеутвърждаването в него.

Докато детето е било вкъщи или поне е общувало предимно с деца под стабилния ви надзор, всичко е било тип-топ: хлапето е гледало филмчетата, които сте му предлагали, а ако е играло на компютър, е било само на развиващи някакви умения игри, пак избрани от вас. Но, уважаеми родители, това съвсем не е бил съзнателният избор на детето! То просто не е знаело, че има варианти. В такъв момент родителите понякога се чувстват разочаровани, защото целият интелектуален багаж, който са се надявали да налеят в съзнанието на детето, се е оказал едва ли не неработещ в най-важния момент – когато за детето изведнъж е станало изключително потребно да бъде признато.

Но защо детето не чува вашите аргументи?

Все пак вие така логично и правилно му обяснявате! Да видим заедно как детето възприема родителските доводи и да разберем какво е мнението на психолозите по този въпрос. Оказва се, че повечето деца, на които психолозите задават въпроса за какво им е нужен таблет (или нещо подобно) в детската градина или в училище, обясняват следното: „Искам, когато извадя таблета, всички да идват при мен“. Детето е твърде малко, за да може да устои на мнението на цялата група деца. То ще трябва постепенно да се учи на това.

Какво да правите, за да не успее поредното компютърно чудо да превземе мислите и дните на вашето дете? Не създавайте ефекта на забранения плод. Нека детето да има възможност да се наиграе на сравнително по-ранна възраст. Нека дори да счупи или изгуби устройството. Важното е, че е било в ръцете му – и всички са видели това!

И сега вече спокойно може да изчака, докато вие се погрижите за поправката му, а тя е скъпа, понякога невъзможна…

И докато се грижите за поправянето на таблета, защо да не поиграе малко волейбол или да почете? Не се тревожете – детето само ще стигне до тези идеи.

Класически спорове между майка и дете: родителски и детски аргументи

Разбира се, на този „огън“ може да се „пече“ и таткото. Но да кажем, че е майката. Прочетете, премислете и решете как е най-добре да реагирате.

Майката: „Според мен това устройство за игри е твърде скъпо.“

Детето: „Другите имат, а са с много по-ниски доходи от нас. Ти скоро си купи нова чанта (блуза, кола, телефон и т.н.)…“

Мнението на психолога: Вашата ценностна система не съвпада с тази на детето Ви. За него е важен социалният статус. И в този случай електронната игра е именно предмет, който определя социалния статус, точно както вашата чанта или автомобил.

Майката: „Тези устройства за видеоигри са безполезна загуба на време – по-добре почети!“

Детето: „Когато ми е интересно или пък е нужно, чета. Но сега искам тези видеоигри.“

Мнението на психолога: В този спор в главата на детето вече се е оформила натрапчива идея, на която са подчинени всички други. Не водете война, а намерете компромисно решение.

Майката: „По-добре е през междучасието да поговориш с приятелите си, вместо да зяпаш екрана.“

Детето: „В междучасието всички играят на таблетите си, само аз няма какво да правя. И понеже нямам таблет, за останалите съм пълна нула! Понякога ми

дават да поиграя, но само когато на всички вече им е писнало и са отишли да играят футбол.“

Мнението на психолога: И какво постигате по този начин? Повечето деца, преситени от всякакви електронни устройства, се отдават на подвижни игри, а вашето пак е извън социума.

Майката: „Вкъщи имаме чудесен компютър – играй през свободното си време.“

Детето: „Вкъщи играя сам – не е интересно.“

Мнението на психолога: Вашето дете все още е склонно към общуване и това не е лошо. То иска по-специално устройство не заради самата игра, а за да намери мястото си в групата, в колектива. А да има самостоятелна гледна точка за него като развиваща се личност е все още практически неизпълнима задача.

Майката: „Добре, ще ти купя, но при едно условие: няма да го носиш в училище! Помниш ли как ти откраднаха телефона? С таблета (или друга подобна джаджа) ще стане същото.“

Детето: „Но… другите носят – искам и аз!“

Мнението на психолога: Безполезно е да обвинявате детето за счупена или загубена вещ. Може и да сте купили въпросното нещо, но то си е собственост на детето. Да, шансът да счупи или загуби е голям. Но нима това се случва само на децата? Спомнете си първата драскотина на колата или счупения дисплей на новия ви телефон. Всеки трябва да се научи сам да преодолява подобни загуби и да се справя с това, защото подобни ситуации се случват цял живот.

Източници: Журнaл,Pixabay.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!