Майки споделят: Изпитвам ужасно чувство за вина! Какво да променя?

Всяка майка понякога изпитва чувство за вина

Невинаги майките са спокойни, търпеливи, нежни и сговорчиви. Добрата новина е, че това не пречи на децата да се чувстват добре.

Още една малка беля, непрестанно мрънкане и настоятелни капризи – какво ли не измислят децата, за да ни изкарат от кожата ни. Потопени в ежедневни грижи, понякога реагираме по-невъздържано, а четвърт час по-късно заплащаме за спонтанността си с подновено чувство за вина. Но няма знак за равенство между любовта към децата и винаги спокойното и мило отношение към тях. На малките им трябва преди всичко нормална майка с естествени настроения и критично отношение, когато трябва.

Ако ви липсва търпение

„Синът ми сутрин се облича с часове, а е вече на осем години. Колкото и да му повтарям, че трябва да побърза, за да не закъснее за училище, щом му обърна гръб, той се зачита в някой комикс или се заиграва с някоя играчка. Без да искам, започвам да го сравнявам със сестра му, която на 4 годинки се справя много по-добре от него. После съжалявам, че съм го натъжила с разочарованието си и съм го оставила в лошо настроение за целия ден…“ – К.С.

Защо не бива да се тревожите?

За майката няма нищо по-изнервящо от това да повтаря десет пъти едно и също нещо на детето си и то да не я слуша. Какво по-нормално от това тя да се изнерви! Но има и случаи, в които не си струва да се впечатлявате толкова. Детето ви не живее непременно във вашия ритъм и обикновено има други приоритети. Вместо по цял ден да му давате нареждания, преразгледайте вашите изисквания към него и запазете само тези, които смятате за абсолютно необходими и градивни.

Полезни съвети

– Най-важна е тяхната безопасност

Дайте предимство на тези наставления, които ще им помогнат да избегнат излишното напрежение в отношенията с другите или рисковете с околната обстановка. Забранете им да се приближават до печката, да играят с метални предмети или да изтръгват ръката си от вашата, когато сте на улицата. За сметка на това не ги ограничавайте в играта, само за да не изцапат дрехите си – те имат нужда да изразходват енергията си.

– Не бъдете прекалено взискателни към самите себе си

Образът на „идеалната майка“ е напълно нереален. Ежедневието ви е изпълнено с многобройни задачи и всъщност няма подходящи условия за блажено удовлетворение от ролята на родител. Единственият начин да запазите доброто си настроение е да забравите за някои задължения и отделите малко време за себе си. „Идеалната майка“ е не тази, която се посвещава на децата си, а тази, която харесва живота си.

Ако лесно се ядосвате

„Децата ми имат особен талант да ме ядосват, когато сме в колата – махат предпазните колани, бият се за някоя играчка, искат да спираме за сладолед… В това време трябва да внимавам на волана и нервите ми не издържат. Започвам да им крещя, а после ми е криво, че съм развалила атмосферата.“ – И.Т.

Защо не бива да се тревожите?

Ако не прекалявате със силните думи, няма нищо страшно във факта, че сте изпаднали в ярост.

Това чувство е нормален израз на вашата индивидуалност. Негативните изживявания не бива да остават за „вътрешна употреба“. Важното е да не ги изразявате по начин, който наранява или унижава децата.

Полезни съвети:

– Запазете спокойствие

Крясъците, заплахите, униженията или дори шамарите не допринасят с нищо за развитието на децата ви. Ако чувствате, че ставате прекалено агресивни, по-добре се оттеглете в друга стая, докато се почувствате способни да подхванете разговор с децата.

– Говорете от първо лице

За да стане по-ясно на детето защо сте в такова състояние, говорете за себе си, а не за него: „Много съм ядосана“, а не „Ти си невъзможен“. Ако детето се почувства под прицел, то ще се затвори в себе си и няма да ви изслуша.“

– Обяснете възмущението си

Кажете по-скоро „Много съм ядосана, че махаш предпазния колан, защото така се излагаш на опасност и ми пречиш да шофирам“, отколкото „С теб винаги е невъзможно да се пътува

– не можеш две минути да стоиш на едно място“. В първия случай вие подсказвате границите на нормалното поведение и изхода от положението, а във втория хвърляте упреци от общ характер, които не водят към нищо.

Ако често наказвате

„Когато децата ми направят някоя глупост, винаги ми се иска да ги накажа. Често ги заплашвам, че ще ги лиша от телевизия или от игри с другите деца. По-късно обаче вече не искам да съм толкова строга. Казвам си, че майката, която има истински авторитет пред децата, няма нужда от такива методи.“ – З.Е.

Защо не бива да се тревожите?

Нека да си кажем ясно, че няма семейства, в които децата да са послушни, любезни и тихи от сутрин до вечер, а родителите – винаги в добро настроение. Семейството е малко общество от хора с различни характери и интереси и затова е излишно да се стремите към идеализиран фамилен образ.

Полезни съвети

– Накарайте ги да поправят щетите

За да накажете детето, без да го унижите, накарайте го да поправи това, което е нарушило – чистотата и реда в детската стая, добрите отношения (като се извини) и т.н. Да го лишите от нещо също е добър метод, стига това да не засяга основните му нужди от храна, сън и хигиена.

– Степенувайте наказанията

Съобразете наказанието с провинението. Бъдете по-снизходителни към закъснението на вашия тийнейджър, но достатъчно строги, ако си е позволил да прекара нощта у приятел въпреки забраната. Лъжата заслужава по-сериозно отношение в сравнение с грешката по невнимание.

– На забравяйте за бащата

Той е вашият партньор в отглеждането им и няма защо да посрещате всички трудности във възпитанието сама. Когато изникне проблем или някакво искане от страна на децата, използвайте фразата: „Ще видим по-късно това с баща ви“. Така ще си спестите изкушението да реагирате спонтанно и може би прекалено остро.

Източници: Жуpнaл,Pixabay.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!