Начало / Болести и лечение / Психология на тийнейджъра: Как да му помогнем да преодолее пубертетската криза?

20 супер продукта на по-ниска цена!

Психология на тийнейджъра: Как да му помогнем да преодолее пубертетската криза?

Как да помогнем на тийнейджъра?

Съзряването определено е най-бурният период в живота на детето. Действително не е леко, но не остава нищо друго, освен да стиснем зъби и просто да изтърпим тези няколко години.

Идва време, в което вашите отрочета стават все по-нервни, избухват в плач без причина, а когато ги попитате какво се е случило, раздразнено ви отрязват: „Нищо!” Започват да се държат нагло, блъскат със сила вратите след себе си. Истината е, че и те самите не знаят какво се случва с тях. Не разбирате защо ви гледат с празен поглед, когато организирате семейно пътуване за уикенда, и на въпроса ви защо не искат да дойдат с вас, ви отговарят: „Просто защото е тъпо и досадно!”

Не ви остава нищо друго, освен да се примирите с факта, че детето ви навлиза в сложния период от живота, наречен съзряване.

Психология на тийнейджъра

Родители, въоръжете се с търпение!

Днес децата се развиват по-бързо!

Какво всъщност се случва с тялото на довчерашното дете? Най-видими са промените в ръста, теглото, структурата, половите органи (достигане на полова зрялост). Променя се целият организъм. Ако си мислите, че при вашето десетгодишно дете е прекалено рано да се говори за настъпване на пубертета – лъжете се. В съвременното общество съзряването настъпва по-рано, отколкото през първата половина на миналия век. Това е свързано с редица фактори – напредъка на медицината, по-доброто здраве и социално-икономически условия, промяната на хранителните навици.

При момичетата пубертетът започва обикновено около 10-11-годишна възраст, когато хипофизата започва да изпраща сигнали към яйчниците да започнат по-интензивно производство на полови хормони. От началото на пубертета до първата менструация обикновено изминават около две години, въпреки че този период е строго индивидуален.

Момчетата навлизат в пубертета с година и половина по-късно, когато се повишава продукцията на половия хормон тестостерон в тестисите. Периодът на пубертета приключва около петнадесет години.

Променя се и разумът. През времето на съзряването се развиват и други органи. Промени търпят сърдечно-съдовата, дихателната, нервната система. Хармоничното им развитие осигурява плавния преход на организма от детството към зрелостта. Каквото и да било разминаване, забавяне или избързване на развитието в този деликатен период, може да доведе до временни или трайни поражения върху чувствителната психика на израстващия човек. Наред с телесните промени, най-голямата „буря” всъщност се разразява в психиката на детето.

Промените тук зависят в голяма степен от досегашния живот на детето, на възпитанието, изградените отношения в семейството и най-близкото обкръжение. Променя се мисленето, да не говорим за чувствата. Типични са честите смени на настроенията, свръхчувствителност, раздразнителност, конфронтация, мрачни настроения, позьорство. В социалната сфера се наблюдава промяна на отношението към най-близкото обкръжение, оформяне на собствена идентичност, на собствено „аз”, което вече не е детско, но още не може да бъде наречено зряло. Затова е много важно възрастните да подхождат към настроенията на подрастващите с разбиране и с уважение. Възникналите напрегнати ситуации е препоръчително да се олекотяват с чувство за хумор.

Виковете няма да помогнат с нищо.

На теория е лесно, но практическите ситуации, които възникват ежедневно, ви тласкат към крясъци. Стараете се много и три, четири, пет пъти преглъщате хапливите забележки на детето си. На шестия път не издържате и му се нахвърляте с викове. След това съжалявате, но какво от това?
Психолозите съветват: Вашите крясъци са знак за детето, че ви е изкарало от равновесие. По този начин вие изпускате гнева и напрежението си, но не решавате проблема. Затова родителят трябва да е силна личност. Но дори това не е гаранция, че ще обезоръжите вашето подрастващо дете. Много е важно да не му се извинявате постоянно. Щом ви е изкарал от нерви, вашият наследник си е заслужил виковете.

Не трябва да правите разбор на ситуацията – просто сте реагирали на неговото държание. Особено когато другите методи не помагат. Избягвайте да се карате прекалено често, защото в такъв случай тези ваши действия постепенно ще изгубят възпитателния си ефект.

Какво да правите обаче, когато вашето иначе добро и мило ангелче го „подгонят хормоните“ и започне да се държи лошо точно когато имате гости например? Отговорът е: не правете нищо. Просто се правете, че нищо не се е случило и след това, когато останете насаме, поговорете. Гостите ви ще разберат, че наследникът ви не е невъзпитан, а просто изпитва нужда да привлече вниманието върху своята личност.

Сблъсък на поколенията

Постепенно започвате да си давате сметка и да свиквате, че вече не можете да погалите детето си във всеки момент, когато поискате. Така и не можете да разберете какво лошо има да го закарате с колата до училище или пък да се качите заедно в трамвая, особено ако там има вероятност да засечете някого от компанията му. Да се появи на улицата с родителите си – това е неизличим позор за подрастващия за дълго време напред.

Подрастващият и родителят – това е сблъсък на поколенията. Детето ви не притежава нужния опит, за да може да погледне на някои факти през вашите очи, а вие, трябва да си признаете, мислите по съвсем различен начин от него. Затова не може да искате през този период всичко между вас да е наред. Ако детето ви каже, че не желае да го посетите, докато е на зелено училище, съобразете се с това без да задавате въпроси. Бъдете спокойни – когато пубертетът отмине, срещите с вас няма да са му неприятни. Няма да се дърпа дори когато отново поискате да го погалите и да го целунете.

Въоръжете се с търпение! Тийнейджърите често са свръхчувствителни, много бързо и лесно се затварят в себе си. Или пък се превръщат в голям надут балон, който колкото и да се опитвате, не можете да пробиете. Имат свой вътрешен свят, свои грижи, свои проблеми. Възрастните трябва да са наясно, че пубертетът е характерен точно с такива смущения. Затова е хубаво да не взимат ситуацията прекалено навътре. Когато видят детето си в лошо настроение, по-добре ще е да изчакат да му отмине, но и да проверят, дали няма желание този път да сподели проблемите си с тях. Оставете това решение на него.

По време на съзряването на наследниците си, трябва да се въоръжите с търпение. Не е нужно веднага да се реагира на всичко. В случаите, когато децата ви започва да „страдат от временна загуба на слуха” и не реагират по никакъв начин нито на вашите съвети, нито на препоръките и дори на молбите ви. Запазете спокойствие и когато стане обратното – детето ви направи истерична сцена с предизвикателно държание, последвано от крясъци и сълзи. Опитайте се да го разберете и да си спомните за годините, през които и вие сте преживявали този странен и тежък период от живота. Със сигурност така ще помогнете и на себе си, и на своя наследник.

Източници:psychologos.ru,hr-portal.ru,Pixabay.com

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували
loading...

20 супер продукта на по-ниска цена!

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*