Орлин Баев, психотерапевт: Как и защо завистта и ревността ни разболяват?

Завистта и ревността имат пагубно въздействие върху човешкото здраве. Тяхната разрушителна мощ отдавна е доказана от учените

Как ни разболяват завистта и ревността? Какво е тяхното въздействие върху човешкото здраве? На тези, и още много други въпроси, отговаря психотерапевта Орлин Баев в предаването на btv – Духът на здравето.

Преди месец, в една актуална научна публикация, посветена на завистта и мозъчната дейност, Американската психологична асоциация дискутира интересен експеримент. Оказва се, че при мозъчно картографиране – това е изследване, когато човек си затисне пръст на вратата на колата, и когато изпитва завист, се задейства един и същ център в мозъка. Това е центъра за болка. Болка изпитваме, когато се нараним, и болка регистрира нашия мозък, когато в нас се загнезди чувството на завист или опустошителната емоция на ревността.

Социалните мрежи са богат източник на такава болка. Всеки ден ние ставаме свидетели на това как някой друг е по-успял от нас, или му се е случило нещо, което няма да ни се случи. Екзотично пътешествие, покупка на нова кола, по-добра работа – поводи за завист колкото искате…

Как и защо завистта и ревността ни разболяват, и подлежат ли на възпитание тези чувства? Орлин Баев е най-добрият психотерапевт в България. Той е заместник председател на Българска асоциация по клинична комуникация и хипноза (БАККХ). Орлин Баев работи в сътрудничество с психиатъра Петър Василев и под супервизията на Мадлен Алгафари.

Завистта, според психотерапевта Орлин Баев, е болна агресия. Това е чиста, натурална болка. Болка от това, че си по-долу, че си по-незначителен, неможещ, незнаещ, неуспял, че някой друг може и има, а ти не можеш и нямаш. Болка, че не ставаш, че нямаш способността и качеството, което другия има.

Хората живеят в сравнителен контекст. Непрекъснато се съревноваваме с някой. Как да избягаме от това чувство за завист?

Чувството на завист не е осъзнато чувство, каза психотерапевттът

Завистта е с нас още от детските години и се формира в семейната среда и възпитанието

Често, семейството и социума не ни дават възможността да бъдем себе си. Ако постоянно се сравняваме с някой друг, ние не можем да бъдем себе си. Завистта ни превръща в подтиснати, зависими хора. Ние не уважаваме себе си, ние изоставяме и игнорираме собствените си нужди и желания, в стремежа си да приличаме или да бъдем като някой друг. Превръщаме се в клише. И това тръгва от семейната среда.

Какво трябва да направим, за да не се подхлъзнем по стандартните клишета? какво трябва да направим? Съветът на Орлин Баев е да имаме съзнание, като осъзнаваме себе си и като имаме позиция на наблюдаване на самия себе си. Завистта се преодолява, след като преработим страховете си. Защото завистта е страх! Страх, че не сме, не нямаме и че не можем!

Непреодолявайки този страх, отдавайки се на злобата, се появява болка и агресия.

Завистта и ревността са произволни на едно чувство. Те се припокриват. Това е една ниска самооценка, като цяло. Това е да не си вярваш, да си малък човек, човек-клише.

Има два вида завист. Бяла, благородна завист и черна завист. Бялата завист е възхищение. Много често то маскира истинската, черна завист. Емпатията, искреното възхищение се появява тогава, когато сме открили и харесали себе си, без значение какви сме. Това е здравото ниво на живеене – без преструвки и без маска, без вътрешно подтискане.

Единствената протиоотрова и защита от завистта е любовта

Любов към себе си, и към онзи, който завижда. Любовта е потенциал и творчество, възможност за самоусъвършенстване и самопрограмиране към успех. Щастие е да сме цялостни хора. Тогава и най-малкото, което ни дава живота, вече ни прави щастлив.

Източник: btv.bg

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!