Визитка: Професор д-р Атанас Темелков е Началник Клиника по Анестезиология и Интензивно лечение в Александровска болница, град София
Едва ли има човек, който да не се страхува от упойката по време на операция. Общата анестезия много често е сравнявана с малка смърт. Опитите за създаване на състояние на обща анестезия могат да бъдат проследени в историята и писанията на древните шумери, вавилонци, асирийци, египтяни, гърци, римляни , индианци и китайци.
Ренесансът отбелязва значителен напредък в анатомията и хирургическата техника. Независимо от този напредък, хирургичната намеса остава третиране в краен случай. До голяма степен поради наличието на болка, много пациенти с хирургични нарушения избират смъртта, вместо да се подложат на операция.
Историята на анестезиологията познава случаи, в които лекарите са смятали, че усещането на болка е част от възстановителния процес, и поради тази причина пациентите не са били подлагани на упойка.
Днес пълната упойка се прилага често и при различни по вид хирургични операции.
Сигурно всеки човек, който трябва да се подложи на операция, си задава въпроса: Какви са опасностите, които могат да настъпят след поставяне на упойка? Професор д-р Атанас Темелков даде отговор на този въпрос в предаването „Здравето отблизо“, което се излъчва по БНТ.
Няма хора, които да не се поддават на анестезия. Всичко е въпрос на доза, умения и медикаменти, които се прилагат. Тази съвкупност от комбинации отвежда пациента до състояние на пълна упойка. В предаването „Здравето отблизо“ професор Темелков подчерта, че страхът от упойка е наличен при всеки човек. Нормално е, миг преди да бъде упоен, човек да си зададе въпроса: Ами ако не се събудя?
Добрият анестезиолог трябва да постави така упойката, че пациента да се събуди в състояние, в което е бил преди оперативната намеса. Това значи да е с ясно съзнание, в кондиция и добри защитни рефлекси от страна на организма.
Упойката е точно толкова опасна, колко опасна е доброволната употреба на по-голямо количество алкохол, каза професор Темелков
Ако анестезиологът употреби по-голямо количество медикаменти, ако изборът на медикаменти е неадекватен и ги комбинира неправилно, това може да доведе до някои тежки усложнения.
Такива са:
– Забавено събуждане на пациента.
– Хипоксия на главния мозък.
– Болка.
– Гадене и повръщане – до 30% от пациентите.
– Възпалено гърло и увреждане на ларинкса.
– Сърдечно-съдов колапс.
– Респираторна депресия.
– Хипотермия.
– Емболизъм – въздушен, тромб, венозен или артериален.
– Болки в гърба.
– Главоболие.
… и смърт.
Анестезия се осъществява по два начина – чрез дихателните пътища и през венозната система. В зависимост от медикамента, анестезията се случва по-бързо и за кратък период, и по-бавно – за по-дълъг период. Днес най-често се прилага венозна анестезия. Дихателната анестезия се прилага преди всичко и само върху деца и много стари хора.
Най-общо казано, действието на упойката е следното. Тя попада в кръвта, след това минава през венозните пътища, оттам в сърцето, и след това в мозъка, където потиска функцията на кората на главния мозък. По този начин се „приспиват“ определени рефлекси и усещания на пациента. Това е времето, през което хирургът извършва операцията.
Колко може да бъде дълга една анестезия?
Общата анестезия може да продължи час, пет часа или над десет часа. Колкото по-дълго време човек е под упойка, толкова повече се натоварва неговия организъм. Това е изпитание не само за пациента, който е на операционната маса, но и за целия екип, който осъществява хирургичната интервенция.
Професор Темелков подчерта, че няма еднозначен отговор на въпроса за колко време може да бъде „отхвърлена“ една анестезия. Всичко отново зависи от комбинацията и дозата на медикаментите, уменията на анестезиолога, но най-вече от общото здравословно и клинично състояние на самия пациент.
Има стимулиращи диурезата средства, които могат да подпомогнат процеса на изхвърляне на упойката
Прилагат се и медикаменти, които се използват като антидоти на групата на бензодиазепините. Съветът, на повечето лекари, оперираните да пият повече вода, след операцията, е по-скоро превантивен срещу обезводняване, отколкото има някакво значение за изхвърлянето на упойката. Все пак, часовете прекарани под упойка са обезводнили организма, въпреки прилаганите по време на операцията водно-солеви разтвори.
Историите, които пациентите разказват след анестезия, са доста интересни. И това е така, защото няма как да се упои подсъзнанието. Някои се събуждат и започват да споделят какъв бизнес план са измислили, докато са били под упойка. Други кратичко разказват как просто са се реели в безкрая върху розови балони. Само след час обаче, никой от тях не помни нито дума от онова, което са казали непосредствено след като са се събудили на операционната маса. Всичко това е дейност на главния мозък, която не може да бъде обяснена. Именно защото никой не знае какво точно се случва в човешкото подсъзнание.
За да сте спокойни преди и след планова операция подберете внимателно анестезиолога, който ще ви постави упойката. Дори и операцията да не е планирана, и да не сте имали време да изберете екип, останете спокойни. Бъдете уверени, че всичко ще приключи бързо и добре. Стресът преди операция не е за предпочитане, както за анестезиолога, така и за пациента.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!