Тийнейджърът у дома страда от страхова невроза? Ето как да му помогнете!

Когато тийнейджърът у дома страда от страхова невроза…

Стаята на вашия тийнейджър е като музей и той, разбира се, не позволява да се пипа и пренарежда нищо в нея. Когато влезе в банята, се бави час и постоянно изпълнява куп ритуали, които не е правил преди. Чудите се дали тези промени се дължат на пубертета?
Това поведение е характерно за тийнейджърската възраст. Така подрастващото иска да се предпази от всичко, като си изгражда свой свят. Усеща, че вече не е дете и се променя, но не желае да загуби своята самоличност.

Всичко около него се променя – дори самото то и неговата външност. За да са сигурни някои тийнейджъри, че държат ситуацията в ръце, се отдават на зависимости. Този тип младежи се вманиачават (точното описание е, че са обзети от страхова невроза и натрапчивост), не успяват да изкажат гласно своите вътрешни конфликти. Страхуват се и не си позволяват да изразяват чувствата и поривите си. За разлика от останалите си връстници, те не избухват, не странят и не проявяват агресия.

Търсят сигурност, като слагат ред, в което и както могат: подреждат личните си вещи, налагат изключителен контрол над постъпките си, внимават в заниманията си. Това няма нищо общо с чувството за хигиена. Младият човек иска нещата около него да са в безупречен ред.

Неговата стая е непрестъпна крепост!

Личната територия, това е той самият. Подрастващият усеща своята сила според пространството, което контролира. Подрежда бюрото си или дисковете с геометрична точност, което му дава чувството, че господства в зоната, която е заел. Тук съществува железен принцип – колкото вътрешната му дисхармония е по-силна, толкова повече се стреми да контролира стриктно своето лично пространство. Дали леглото му ще е опънато или няма да дава да бършете прахта по предметите му, това е продиктувано от желанието да създаде охранявана зона – свят без изненади, където важат неговите собствени норми.

Какво можете да направите? Бъдете внимателни и не правете брутални размествания в бърлогата на детето си. Уважавайте неговите правила, защото това са своеобразни механизми за защита. Дайте му възможност да поема отговорности. Предложете му да е активно по отношение на подредбата на стаята, да определя само как да разпределя бюджета си, да избере какъв да е декорът в помещението.

На 100% определя външния си вид! Подрастващите много държат на облеклото и на визията си. С часове могат да стоят пред огледалото, да се решат, да оформят косата си с пяна, лак или гел. Те държат на определени марки дрехи, козметика и парфюми. Подрастващият може да слага граници пред своите емоционални промени, слага някакви рамки, тъй като по никакъв друг начин не може да влияе на драстичните промени, които настъпват в него. Трансформацията е във всичко – във физиката: растеж, силует, окосмяване… Това внимание върху външността има своите положителни страни. Като сменят десетки пъти на ден блузите си, постоянно се дезодорират и си правят прически, тийнейджърите се грижат за стила и за личностното си излъчване.

Какво можете да направите? Бъдете внимателни в изказванията си по отношение на неговия избор и за външността му. Не се присмивайте, когато нещо не ви хареса във вашето пораснало дете, а му го кажете деликатно. То има потребност да бъде забелязано и да вдъхва респект с външността си. Във всеки случай вашата критика ще има обратен ефект.
Ако много се бави в банята, помолете го да се съобрази и с вашите потребности. И не забравяйте – хвалете го, вдъхвайте му увереност и самочувствие. Дори да сте против пиърсинга му или татуировката, проявете разбиране – това е мода сред младите.

Има си свои ритуали. По трийсет пъти на ден подрежда чантата си, колекционира фотоси на любимата звезда, всяка свободна минута е във фитнес залата и постоянно пресмята калориите и стотици пъти повтаря едно и също упражнение. Повторението му дава сигурност и чувство на увереност. При по-голяма близост с родителите тийнейджърите прикриват своето безпокойство от конфликтни ситуации, като предпочитат да се впуснат в повтарящи се маниакални действия. И при тези младежи има желание да избухнат, да покажат, че могат да бъдат други, но не смеят да го направят. Заобикаляйки се с фетиши, те по-леко и без проблеми порастват и се променят.

Какво можете да на-правите? Добре е да можете да ги изслушвате, защото те се чувстват самотни и неразбрани. Научете се да им поставяте ограничения, без да ги наранявате. Подкрепете го в желанието да посрещат сами различните ситуации и да се справят без чужда помощ.

Кога детето ви има нужда от вашата подкрепа? Когато страда и приятелите се подиграват с него. Ако се чувства изолирано и живее в безупречен ред, който го напряга, а не му носи увереност. Седнете и поговорете с него. Ако не успеете сами, потърсете психолог.

Източници:zajenata.bg,ja-zdorov.ru,pixabay.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!