Лечебните методи включват специални диети, диетични добавки, хиропрактически манипулации и др.
Според приложната кинезиология всеки мускул в тялото е свързан със специфичен меридиан или енергиен път (акупунктурни линии) в тялото. Тези меридиани се свързват също с органи или жлези, позволявайки на мускулите да осигурят информация за функцията и енергията на органа или жлезата.
Петте области на диагностика и терапия в приложната кинезиология са: 1) нервната система, 2) лимфната система, 3) кръвоносната система, 4) гръбначно- мозъчната система и 5) меридианната система.
Първата част от приложната кинезиология се състои в тестване на мускулите, което се използва, за да помогне да се определи коя част от тялото не функционира правилно. Тестването на мускулите включва поставянето на тялото в позиция, която изисква определен мускул да остане свит, след което се прилага напрежение върху него.
Изследването не измерва силата, а има за цел да разкрие стреса и дисбаланса в тялото чрез напрежението в мускулите. Тестът оценява способността на контролиращата система (например нервната система) да повлияе на мускула за да понесе променящото се налягане от теста.
Лекарите по приложна кинезиология изследват също структурните фактори, като стойка, походка и обхват на движение. Някои хиропрактици използват приложната кинезиология, за да оценят колко успешно е приспособяването на гърба към променящите се изисквания на средата.
Според приложната кинезиология най-честите причини за мускулна слабост включват:
– Неправилно функциониране на нервните връзки (нервната интерференция между гърба и мускулите)
– Намаляване на лимфния дренаж
– Намаляване на кръвоснабдяването
– Абнормално налягане в церебралната (мозъчната) течност, засягащо връзката между нерва и мускула
– Блокаж на акупунктурен меридиан
– Биохимичен дисбаланс
– Неправилно функциониране на органи и жлези
– Излишък или недостиг на хранителни съставки
Физиологичните реакции към химикали, включително тези, свързани с храненето и алергиите, също могат да бъдат оценени чрез приложната кинезиология. При тестването с поставяне на изследваната субстанция върху езика на пациента, така че той да я вкуси, започва нормалната химическа реакция при поглъщането. В някои случаи субстанциите се вдишват през носа. След това специалистът по приложна кинезиология тества свързания модел мускул-орган, за да определи дали има сила или слабост. Няма нужда пациентът да гълта субстанцията, за да се определи промяната в силата.
Дейвис С. Уолтър, възпитаник на Международния колеж по приложна кинезиология, посочва, че „е възможно централната нервна система, разпознавайки погълнатите съставки, да препредаде информация към органите и жлезите, подготвяйки ги за използването на съставките. Ако съставката е разпозната като полезна, енергийният модел незабавно се подобрява, повлиявайки не само върху органа или жлезата, но също и върху свързания с тях мускул“.
Приложната кинезиология е използвана като диагностичен медицински тест при различни състояния.
Здраве на костите
– Болка на врата, долната част на гърба и ишиас
– Контузия на врата
– „Замръзнало рамо“
Общо здраве
– Тунелен (карпален) синдром на китката (засягащ нервите, които преминават през нея)
– Артрит (включително ревматоиден артрит)
– Спортни травми
Мускулно здраве
– Тенис лакът
– Шипове на петите
– Заздравяване на рани
– Интерминиращо накуцване (болка при вървене поради недобро кръвооросяване на долните крайници)
– Потрепване на краката
– Спазми
Здраве на кръвоносната система
– Болезнени варикозни вени
– Туптене (пулсации)
– Високо кръвно налягане
Здраве на нервната система
– Мигрена и други главоболия
– Тройна невралгия и други лицеви болки
– Парализа на Бел (лицева парализа)
– Безпокойство
– Депресия
– Страхове
– Пристрастяване (например тютюнопушене)
– Клаустрофобия (страх от тесни и затворени пространства)
– Болест на Мениер
– Невралгия
– Пътническа болест (кинетоза)
– Умора
– Фантомна болка в крайниците (след ампутация)
– Парализа на крак или ръка след инсулт
Здраве на респираторната система
– Сенна хрема
– Ринит (възпалени носови проходи, хрема)
– Астма
– Бронхит
– Емфизем (разширение на белите дробове)
Здраве на отделителната система
– Цистит (инфекция на пикочния мехур), особено при възрастни хора
– Ранно увеличаване на простатата
– Неспецифичен уретрит (възпаление на уретрата)
– Нощно напикаване
Здраве на репродуктивните органи
– Менструални болки
– Нередовна или честа и обилна менструална активност
– Тазови болки или ендометриоза
– Горещи вълни през климактериума
– Болезнени, възлести гърди
– Подготовка за раждане
– Вагинална болка
– Болка (невралгия) след херпес зостер
– Импотентност и безплодие
Здраве на кожата
– Болка след операции
– Болезнени, издути белези
– Бръчки или торбички на лицето
– Акне
– Псориазис или екзема (кожни болести)
– Циреи
– Прекомерно изпотяване
– Хемороиди
– Язви
– Сърбеж
Здраве на имунната система
– повтарящи се ифекции в сливиците
– продължително чувство за слабост след тежка болест
Здраве на сензорните органи
– Шум в ушите
– Изморени очи
– Болести на ретината – пигментен ретинит (retinitis pigmentosa – дегенерация на макулата) и птеригиум (външно перде)
Здраве на храносмилателната система
– Запек
– Колит или други възпаления на червата
– Язва
– Диария
– Прекалена пълнота
Втората част от приложната кинезиология е лечебната фаза. Гудхарт и другите специалисти по приложна кинезиология са приспособили много лечебни методи за проблемите, които са диагностицирани с мускулни тестове.
Лечебните методи включват специални диети, диетични добавки, хиропрактически манипулации, остеопатични черепни техники, акупунктура/меридианни терапии, акупресура, дълбок мускулен масаж и координиращи процедури за нервната система.
Например специалист по приложна кинезиология би могъл да лекува астма чрез търсене на специфични болки в мускулите на долната част на гърба и краката, които имат връзка с надбъбречната жлеза. Той заздравява тези мускули и помага на надбъбречната жлеза да произвежда бронходилататори (вещества, които отпускат или отварят въздушните пътища в белите дробове).
Кинезиологията трябва да бъде използвана заедно с други стандартни диагностични методи от професионалисти в клиничното диагностициране. Повечето специалисти по приложна кинезиология са хиропрактици, но участват също и натуропати, лекари, зъболекари, остеопати, нутриционисти, физикални терапевти, кинезитерапевти, ортопеди, психиатри и медицинските работници.
Повечето лекари, практикуващи приложна кинезиология, използват холистичен подход и оценяват индивида от тройна здравословна перспектива. Като цяло хиропрактиците подхождат към здравето и лечението от структурна гледна точка, лекарите обикновено от биохимическа гледна точка, а психиатрите и психолозите – от умствена и емоционална гледна точка. Приложните кинезиолози се опитват да работят и с трите области на здравето и в някои случаи включват духовното измерение.
Източници:kinesio.ru,beautywmn.com,pixabay.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!