Лекари неонатолози обясняват: Ето защо плачат децата и как трябва да реагират родителите

Детските сълзи могат да ни паникьосат и да се почувстваме безсилни. Какво да направим – да го успокояваме, да го разсейваме или да не му обръщаме внимание? Вижте как да разграничавате различните видове детски плач и каква е правилната реакция.

Какво се е случило?

Детският плач не оставя равнодушни дори случайните минувачи. А в този момент родителите (или бабите и дядовците), се чувстват напълно объркани как да реагират: да изясняват причината за сълзите, да изгарят от срам заради необяснимата реакция на хлапето или да го разсейват с шегички? Как да установим какво се случва с малкото и как да се държим, когато нервите ни са опънати докрай?

Най-малките

Лекарите неонатолози разграничават три вида плач при бебетата:

Първичен плач – започва тихо и постепенно се усилва, когато детето е гладно или изтощено

Сърдит плач – това е по-силна версия на първото проплакване

Плач от болка – възниква внезапно, продължава дълго, прекъсва се от дълга пауза и неравномерно дишане

Всъщност плачът е единствената възможност новороденото да съобщи на майка си, че нещо не е наред.

Последствията от игнорирането

Когато детето заплаче, е важно да реагирате. Ако плачът не остава пренебрегнат, у детето се формира благоприятно впечатление за околния свят, който то тъкмо започва да асимилира. Забравете тезите, според които, ако реагирате на детския плач и успокоявате бебето, като го гушвате, то ще се разглези. Това не само не е вярно, но ако не успокоявате детето в такива ситуации, е направо вредно за вашите отношения с него.

Ако детето плаче

Ето какви са възможните ситуации:

1. Можете да го гушнете – така се справяте с най-разпространената причина за плача, а именно – липсата на достатъчно внимание. Ако плачът продължи, може би детето сигнализира за нещо – че е гладно, жадно или му се спи.

2. Когато бебето не се успокоява или се отказва от храна, не е излишно още веднъж да проверите дали са сухи пелената, дрешките и леглото му. Огледайте кожата му – възможно е да има обриви, които да го дразнят.

3. Когато възрастният се опитва да успокоява бебето, самият той трябва да е спокоен. Често децата плачат, защото реагират на нашата нервност.

4. Ако всички предприети мерки не дават желания резултат, е възможно причините за плача да се крият в по-сериозно физическо неразположение на детето. В този случай е най-добре да извикате лекар.

В периода на ранното детство е особено важно да не се пропуснат сериозни заболявания, затова трябва да се следи за специфичните симптоми, които могат да предизвикат дискомфорт при детето: повишено вътречерепно налягане, начало на инфекциозно заболяване и други състояния, които изискват лечение.

Понякога раздразнителността на бебето изисква специалната намеса на детски психолог.

След тригодишна възраст

До тази възраст детето напълно овладява навиците за съзнателно изразяване на своите емоции. Но, за разлика от новороденото, поизрасналото дете използва плача не само за да съобщи за болка и обида, но и за да манипулира околните и да ги накара да се съобразяват с неговите капризи. Затова родителите трябва да реагират различно.

Как да определим защо плаче детето?

Ако вашето дете по принцип не плаче без особена причина, а сега се е ударило и заплаква много силно, това е съвсем честен плач, защото хлапето изпитва физическа болка. В тази ситуация трябва да го пожалите, да го прегърнете и успокоите.

Ако детето започва да плаче с вик, когато просто нещо не му харесва или иска да получи някаква играчка, става дума за манипулативен плач. Но има и ситуации, в които честният плач може да премине в манипулативен.

Как да реагираме на манипулацията?

Не бива да се поддавате на първата вълна от емоции, която ви залива – отначало започвате да го съжалявате и да му съчувствате, после започва да ви дразни, а вие му се сърдите. Добре е да не прибързвате с реакцията.

Едва след като се успокоите, можете да поговорите с детето.

Вашите реакции трябва да бъдат твърди и окончателни, независимо дали казвате „да“, или „не“. Щом вече сте отказали, не отстъпвайте – трябва да отстоявате позицията си и да не променяте мнението си. Ако в такава ситуация изведнъж се поддадете и започнете да отстъпвате на детето, това ще затвърди навика му да плаче, за да ви манипулира.

Не си заслужава да гадаете какво искат от вас децата, когато плачат. Те са достатъчно големи, за да усвоят следната истина: докато плачат, не ги разбират. И само след конкретното им обяснение можете да реагирате.

Забранителните фрази – от типа „престани да плачеш“, не действат по очаквания начин. Най-добре е да се обърнете към плачещото хлапе така: „Искаш да поплачеш? Добре, но силният ти плач пречи на всички в тази стая. Хайде да отидем в другата стая, където ще останеш сам/а, а когато се успокоиш, можеш да се върнеш при нас.“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!