Сенилна деменция, или по-известна като старческо слабоумие, е състояние към което никой не е предразположен, но и никой не е застрахован!
Отслабването на умствените способности в напреднала възраст – тъжна и сурова реалност за много хора. Случва се така, че някои сами усещат надвисналата опасност от сенилна деменция. Има и такива, които дълги години се грижат засвои болни близки. И в двата случая деменцията, по един или друг начин, взима своите жертви.
Още академик Бехтерев (изключителен учен, който е посветил живота си на изучаването на човешкия мозък) казва, че щастието да умрат преди да са загубили ума си ще имат само 20% от хората. Останалата част, уви, ще се превърнат в бреме за своите близки.
Кой не би искал да е един от тези 20%… За съжаление, много преди да остареят, повечето хора се отпускат и забравят да се грижат за своя мозък. Работих много, дал съм достатъчно на това общество, направил съм каквото е било нужно – сега е време да си почина. Така разсъждават една голяма част от пенсионерите, че дори и хора, които имат поне още едно-две десетилетия до пенсия.
Интелектуалното натоварване се свежда до решаването на някоя и друга кръстословица. Телевизията замества книгата, а компютъра и „умният“ телефон – изучаването на нови езици. Основната задача на днешния човек е да спи и да се чуди какво да яде. Колкото повече човек се отпуска, толкова повече се вреди. Факт е, че социалните мрежи са наводнени от хора, които искат да ни научат как да се храним, какви упражнения да правим, за да отслабнем и какво да направим, за да успеем в живота. Никой не иска да мисли. Все по-малко стават предизвикателствата пред човешкия ум… Още по-малко са и онези, които изобщо се замислят дали да приемат дадено предизвикателство или да си я карат така, както са свикнали. И както им е добре!
Кой е заплашен от сенилна деменция?
Ето краткия отговор на академик Бехтерев. Сенилната деменция е най-опасна за онези, които в хода на живота, не променят настройките му. Прекалено принципни и консервативни хора, които не желаят да се адаптират към нови неща и да трупат нови знания. Хора, които са престанали или не желаят да са любопитни. По време на цялата си практика академик Бехтерев изпраща своите пациенти с едно-единствено пожелание: Не позволявайте на сърцето да остарее!
Много е трудно да се каже кога започва деменцията. Това не е лудост, не е отклонение в психиката, не е и болест. Деменцията идва без предупреждение и прогресира през годините.
Ето ги косвените предпоставки, според академик Бехтерев, които сочат, че спешно трябва да се погрижим за нашия мозък! (съвременна интерпретация)
1. Болезнено възприемане на критика, прекомерна обидчивост.
2. Нежелание да научи нещо ново. Например, по-скоро ще ремонтира стария си телефон, отколкото да се занимава с новата технология.
3. Затруднена концентрация, трудно възприемане на сериозна литература. Бързо забравяне на прочетеното.
4. Ако е четиво – да е леко. Ако е филм – да е развлекателен. За какво да се напрягам?
5. Прекален егоцентризъм. Другите трябва да се приспособяват към мен, а не аз към тях.
6. Чести пристъпи на носталгия към старите дни.
Всичко това представлява благоприятна почва за развитието на деменция. Ето защо винаги трябва да се намери време (и желание!) да се научи нещо ново – нов език, ново умение. Промяната трябва да бъде част от живота. Никога и при никакви обстоятелства не бива да преставаме да се грижим за нашия мозък!
Източник: psihomed.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!