Първа помощ при епилептичен пристъп – какво трябва да знаете?

Епилепсията е разпространена и сред хора над 60 години, и сред деца под 10 години. 25% от всички случаи се развиват преди петата година. Един на всеки два случая се проявява преди 25-ата година.

Повечето припадъци са леки, но продължителният припадък може да предизвика статус епилептикус – опасно за живота състояние. То се характеризира с продължителни пристъпи, дълга загуба на съзнание и респираторен дистрес (блокиране на дихателния процес).

Неконвулсивната епилепсия може да увреди физическата координация, зрението и други сетива. Недиагностицираните пристъпи биха могли да доведат до състояния, които са по-сериозни и се овладяват по-трудно.

Видове пристъпи

Генерализираните епилептични пристъпи се случват, когато в целия мозък има електрически аномалии.

Парциалният (частичният) пристъп не засяга целия мозък. Започва в огнище, наречено фокус епилептикус, но може да се разпростре и в други области на мозъка и да предизвика генерализиран пристъп. В някои случаи болните от епилепсия получават пристъпи не само от един вид.

Моторните пристъпи предизвикват многократни спазми в някои части на тялото. Те траят обикновено само няколко минути. Сетивните пристъпи започват с изтръпване или схващане в дадена област. Усещането може да се премести отстрани по тялото или по гърба, преди да отшуми.

Зрителните пристъпи, засягащи областта от мозъка, контролираща зрението, карат хората да халюцинират.

Слуховите пристъпи засягат областта от мозъка, контролираща слуха. Те са причина болният да си въобразява, че чува гласове, музика и други звуци. Други типове пристъпи може да предизвикат объркване, разстроен стомах или емоционално разстройство.

Парциални пристъпи. Простите парциални (частични) пристъпи не се разпространяват извън фокусната област, в която възникват. Симптомите се определят от засегнатата част на мозъка. Обикновено болният остава в съзнание по време на припадъка и впоследствие може да го опише подробно.

Сложни парциални пристъпи. Характерна миризма, вкус или друго сетивно усещане (аура) може да е сигнал за началото на сложен парциален пристъп.

Той започва като прост парциален пристъп, но може да се премести извън огнището и да предизвика загуба на съзнание. Сложните парциални пристъпи е възможно да прераснат в големи моторни пристъпи. Макар че хората, получили сложен парциален пристъп, не изглеждат в безсъзнание, те не знаят какво се случва и се държат странно. Не помнят пристъпа, като обикновено изглеждат объркани или зашеметени няколко минути след отминаването му.

Хранителна терапия

Кетогенна диета. Понякога при болни, чиито сериозни припадъци не се повлияват от друго лечение, се използва специален хранителен режим, който е богат на мазнини, но беден на протеини и на въглехидрати.

Разчетена според възрастта, ръста и теглото, кетогенната диета предизвиква лек глад и дехидратиране. Това принуждава тялото да произвежда допълнителен запас от кетони – естествени химически вещества, способни да потискат припадъците.

Целта на този противоречив подход е да се подобри контролът над припадъците, като в същото време се намаляват лекарствата. Кетогенната диета дава най-добри резултати при деца на възраст между една и десет години. Тя се въвежда за няколко дни и през първите етапи на лечението повечето деца се хоспитализират.

Ако дете, подложено на тази диета, не получи пристъп най-малко шест месеца, постепенно към храната му се добавя увеличено количество въглехидрати и протеини. Ако след три месеца детето не покаже признаци на подобрение, хранителният режим постепенно се прекратява.

Според проведено през 2003 г. изследване на хранителния режим и на неговото въздействие при използването на този хранителен режим лекарите трябва да предпишат адекватен прием на енергийни храни и протеини и на по-голямо количество диетични ненаситени, отколкото наситени мазнини. Докладът препоръчва прием на витамини и минерални добавки, съпътстващи хранителния режим.

Въведената през 20-те години на XX в. кетогенна диета има ограничен и кратък успех за контрол на припадъците. Прибягването до нея излага болните на потенциално опасни странични ефекти, като:

– Стафилококови инфекции

– Изоставане или забавено развитие

– Ниска кръвна захар (хипогликемия)

– Прекомерно количество мазнини в кръвта (хиперлипидимия)

– Заболяване, дължащо се на отлагане на калций в пикочно-половата система (уролитиаза – конкремент в бъбреците и пикочните пътища)

– Заболяване на оптичния нерв (оптична невропатия).

Хомеопатия

Хомеопатичната терапия може да даде резултат при болни с пристъпи – особено хомеопатичното лечение, което въздейства на най-дълбоко ниво, за да посрещне нуждите на конкретния човек.

Първа помощ при пристъпи

Болен от епилепсия, който получава пристъпи, не бива да бъде връзван или ограничаван, а в обсега му не трябва да попадат остри или опасни предмети. Опасността за болния, получил сложен парциален пристъп, може да бъде ограничена, ако бъде викан по име с ясен и спокоен глас.

Болен от епилепсия, който получава grand mal (голям) пристъп, трябва да получи помощ, за да легне, а хората около него трябва веднага да се свържат със спешна медицинска помощ. Стегнатите дрехи трябва да бъдат разхлабени.

Под главата му се подпъхва нещо меко и плоско, например кърпа или длан. Опитът да се пъхне насила нещо твърдо в устата на болен с grand mal пристъп може да предизвика нараняване или дихателни проблеми. Ако устата на болния е отворена, поставянето на сгънато парче плат или на друг мек предмет между зъбите му ще предпази езика. Дишането му ще се облекчи, ако главата му е обърната на една страна. След като пристъпът приключи, е добре да се каже на болния какво се е случило и да му бъде напомнено къде се намира.

При хората с епилепсия процентът на самоубийствата, на внезапната и неочаквана смърт, на удавянето и на други фатални инциденти е по-висок от средния.

Бенигнената фокална (доброкачествената) епилепсия от детството и някои абсансни пристъпи могат да изчезнат с течение на времето, но ремисията е слабо вероятна, ако пристъпите са по няколко пъти дневно, по няколко пъти на 48 часа или по-чести, отколкото са били в миналото.

Епилепсията може да бъде частично или изцяло контролирана, ако болният взема редовно лекарства за контролиране на пристъпите, избягва стимулиращи появата на пристъпи гледки, звуци и други причинители, спи достатъчно и се храни редовно и балансирано.

Хората с епилепсия трябва да носят верижка или гривна, на която е написано какъв вид са пристъпите му и какви лекарства приема.

Превенция

Правилното хранене, достатъчно дългият сън и контролирането на стреса може да помогнат за предотвратяването на пристъпите. Болните от епилепсия трябва да избягват хипервентилацията (учестеното и дълбоко дишане).

Онези, които имат аура (симптоми, предшестващи пристъп), трябва да намерят безопасно място, където да легнат, и да останат там, докато пристъпът отмине.

Приемът на антиконвулсантите не бива да се прекратява внезапно, а ако бъдат предписани или спирани други лекарства, лекуващият лекар на болния трябва да бъде уведомен.

При някои състояния, като сериозна травма на главата, мозъчна операция или субарахноиден кръвоизлив, на пациента може да се дават антиконвулсанти за предотвратяване на пристъпите.

Източници:wikipedia,health.com,epilepsy.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!