Д-р Веселин Маринов: Ракът ще бъде победен не с нож, а със спринцовка!

Д-р Веселин Маринов е хирург, началник на направление „Миниинвазивна и лапароскопска хирургия“ в МБАЛ „Токуда“. В интервю за сп. „Здравен журнал“ той обяснява за лапароскопския метод и не само.

Доктор Маринов, до каква степен е приложим лапароскопският метод във вашата област – коремната хирургия?

– В съвременната коремна хирургия лапароскопският метод е приложим за абсолютно всички диагнози.

Най-честата патология, за която се използва, е жлъчно-каменната болест, но вече се превръща в златен стандарт и в хирургията на дебелото черво.

Редовно се прилага също в спешната хирургия – при остър апендицит, при неясни коремни състояния. При остър апендицит, например, лапароскопията дава възможност за по-прецизен оглед и бърза диагностика.

Това е много важно, тъй като при жените тази честа диагноза може да бъде объркана с възпаление на яйчниците – в подобни случаи лапароскопският метод позволява веднага да се намери ефикасно решение и спрямо гинекологичната патология. Критичното състояние в спешните случаи не е противопоказание за лапароскопска операция, напротив.

Разбира се, може да се случи една интервенция да започне лапароскопски и, ако се появят затруднения, да се премине към отворена хирургия. Класическият метод се предпочита при някои тежки онкологични заболявания на черния дроб и на панкреаса, при пациенти с белодробни заболявания, както и в случаи на неясноти при самата операция. Но общо взето все по-често предлагаме на нашите пациенти като първи избор лапароскопската хирургия.

Как протича лапароскопската операция?

– Със специална игла, свързана със система за въглероден двуокис, се прави малка дупчица на коремната стена. През иглата коремната кухина се изпълва с газа, който я издува. Така коремните органи стават достъпни за оглед и за манипулиране. След като се установи или потвърди диагнозата, се вкарват инструментите. Лапароскопската операция е абсолютно копие на една отворена операция. Това, което правим в коремната кухина, са стандартни хирургични техники, но през по-малък отвор.

Когато трябва да бъде изваден тумор заедно с регионален участък, се прави малък разрез на коремната стена, най-често над пубиса. В днешно време при възможностите на съвременната визуална медицинска техника, ние не пристъпваме към операция, без да знаем какво ще намерим. Така че изборът между конвенционална и лапароскопска интервенция се прави, когато вече сме добре подготвени. Много рядко се натъкваме на необичайни ситуации, които да налагат преминаването от лапароскопска към отворена операция.

Споменахте ролята на високата технология. Това означава ли, че в по-малките болници в страната може да липсват условия за практикуване на лапароскопски операции?

– Не, лапароскопията е въпрос на опит и подготовка на хирурга. Навсякъде в страната има държавни болници, дори малки, които разполагат с прекрасна лапароскопска техника. Лимитът е единствено по отношение на уменията на хирурга.

Какви са предимствата на лапароскопската хирургия за пациента?

– Те са доказани отдавна. Правени са много сравнителни изследвания по отношение на това как влияят лапароскопската и отворената хирургия не само на болката и възстановяването, но и на имунната система.

Доказано е, че продължителната отворена операция потиска имунитета, особено в случаите на онкологични заболявания. При тях лапароскопията е свързана с по-добри далечни резултати. Освен това не се налага кръвопреливане, тъй като при лапароскопската операция камерата увеличава образа над 6 пъти и кръвоспирането е изключително прецизно. Улеснена е и лимфната дисекция.

Разбира се, постоперативният период е много по-кратък, отколкото при конвенционалната хирургия. Мога да дам пример с лапароскопските операции на дебелото черво при нас – ако интервенцията е била сутринта, още същия ден пациентите биват раздвижвани, стават с помощ, а на втория ден ходят сами. Ако нямахме регламенти за болничен престой, наложени от Здравната каса, тези пациенти биха могли да бъдат изписвани между третия и петия ден след операцията.

При лапароскопската операция хирургичната травма е много по-малка. Силно снижен е и рискът от инфекция.

А социалният ефект?

– Когато един пациент е опериран по-бързо, по-качествено и по-безболезнено, той се възстановява по-успешно, връща се в социалната си среда и към професионалните си задължения от 5 до 7 дни след операцията. Имаме млади пациенти, оперирани от жлъчно-каменна болест, които 3-4 дни след интервенцията са на работното си място. Тези срокове са несъизмерими със сроковете при конвенционалната хирургия.

Как виждате бъдещето на коремната хирургия?

– Лапароскопската хирургия може напълно да измести конвенционалната – това е логичното развитие на нашата специалност. Но освен това все повече ще се утвърждава роботизираната хирургия – днес вече много реномирани медицински центрове в света оперират с роботите „Да Винчи”, чиито възможности са изключително големи, особено за премахване на трудно достъпни тумори. Впрочем, смятам, че коремната хирургия на онкологични заболявания един ден ще изчезне. Ракът ще бъде победен не с нож, а със спринцовка, независимо от това дали тя ще съдържа ваксина, таргетна терапия или индивидуално лечение.

В момента медицината се развива много сериозно в посока на персонализираното лечение на базата на генетичен анализ на всеки човек.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!