Хъркането – защо се получава и как се лекува

Какво представлява хъркането. Причини и симптоми. Диагноза. Лечение. Възможни интервенции. Препоръчителни хранителни добавки. Превенция.

Хъркането се получава, когато тъканите на горните дихателни пътища правят вибрации по време на сън, от което се получават звуци. Наличието на хъркане предполага нарушено дишане докато спим. Двадесет на сто от всички възрастни са хронично хъркащи, а 45% хъркат от време на време. С напредването на възрастта процентът се увеличава. Приблизително половината от всички лица над 60 години хъркат редовно.

В някои случаи хъркането е симптом на по-тежко заболяване, наречено обструктивна сънна апнея (ОСА). ОСА е налице, когато част от дихателните пътища са затворени (обикновено в задната част на гърлото), докато човек диша по време на сън. При тези условия дишането спира за повече от 10 секунди, преди да започне отново. Тези епизоди, лишени от поемане на дъх, могат да се повторят до няколко стотици пъти на нощ.

Хората с ОСА почти винаги хъркат силно, защото същото стесняване на дихателните пътища, което причинява хъркането, може да предизвика и ОСА. Възможно е хъркането реално да допринесе за развиването на ОСА, тъй като вибрациите на тъканите на гърлото могат да предизвикат набъбване на тъканта.

Хъркането се свързва с физически проблеми, както и със социално напрежение. Хората, които не страдат от ОСА, могат да бъдат диагностицирани със социално неприемливо хъркане (СНХ), което се отнася за хъркане, което е достатъчно силно, за да отблъсне евентуален партньор в леглото или съквартирант, с когото пациентът дели една стая. СНХ е фактор при разпадането на някои бракове и други дългосрочни взаимоотношения. Освен това проучване, публикувано през 2002 г., показва, че хората, които хъркат, са изложени на повишен риск от развитие на диабет от тип II. Хъркането, изглежда, е рисков фактор, който може да се появи независимо от телесното тегло или фамилната анамнеза за диабет.

Причини и симптоми

Има няколко основни причини за хъркането, включително:

Изключително отпуснати мускули на гърлото. Алкохол, наркотици и успокоителни могат да доведат до това – мускулите на гърлото са хлабави и езикът се изтегля към дихателните пътища.

Уголемен мъжец. Частта на тъканта, която виси от задната част на гърлото, се нарича мъжец. Хората с голям или по-дълъг от средния мъжец могат да хъркат, когато мъжецът вибрира в дихателните пътища.

Големи сливици и аденоиди (трета  сливица). Сливиците (лимфните  тъкани от двете страни на гърлото) също могат да вибрират, ако те са по-големи от нормалното, същото може да се наблюдава и при аденоидите.

Наднормено тегло. Хората със свръхтегло са по-склонни към хъркане. То често е причинено от допълнителната тъкан в гърлото и врата, която са натрупали.

Запушване на носа. Настинки и алергии могат да запушат носа, създавайки вакуум в гърлото, който пък води до хъркане, тъй като се засилва движението на въздуха.

Кисти и тумори. Кисти и тумори на гърлото могат да предизвикат хъркане.

Структурни проблеми на носа. Отклонена спрямо нормалното (девиантна) носна преграда (септум) или други назални проблеми също могат да причинят хъркане.

Диагноза

Разговор с пациента, а вероятно и със съпруга/съпругата му или някой друг в дома, който е свидетел на хъркането, обикновено е достатъчно за общо диагностициране. Анамнеза, която включва въпроси за употребата на алкохол или успокоителни, проблеми в миналото е ушите, носа и гърлото, както и начинът, а и степента на хъркането, е важна за ориентиране в проблема, а физикалният преглед трябва да се извърши, за да се определи причината за проблема. Това обикновено включва изследване на гърлото, за да се търси стеснение, запушване или малформации.

В някои случаи пациентите могат да бъдат насочени към стоматолог или ортодонт за оценка на челюстната структура и зъбите.

Освен това пациентът може да бъде подложен на ендоскопия при сън. При тази процедура той получава лекарство (мидазолам) за предизвикване на сън. Неговото или нейното гърло и носни пътища се проучват с ларингоскоп. В много случаи ендоскопията на съня разкрива препятствия, които не са очевидни по време на стандартния физикален преглед на гърлото. При много пациенти е установено, че съществуват прегради на повече от едно ниво в пасажите (въздухоносните пътища) на дихателните органи.

Ако се предполага, че хъркането е симптом на по-сериозни нарушения, като обструктивна сънна апнея, необходими са допълнителни изследвания. Такова едно изследване се нарича полисомнографско проучване и се провежда по време на една нощувка в специализирана лаборатория, в която се спи. Полисомнографското изследване включва измерването на сърдечния ритъм, движението на въздуха в устата и носа, дихателните усилия, фазите на съня (лек сън, дълбок сън, сън със сънища и т.н.), както и нивото на кислорода в кръвта.

Лечение

Има редица възможни терапии за хъркането, но малко от тях са доказани като клинично ефективни. Най-популярните са:

Механични устройства. Много шини, скоби и други приспособления, които са на разположение, могат да променят позицията на носа, челюстта и устата, за да се изчистят дихателните пътища и въздухопотокът. Има и механизми, предназначени да събудят индивида, когато хъркането започне. Пациентите трябва да се консултират със стоматолог или ортодонт за тези устройства, тъй като повечето изискват поръчка и персонално съобразяване. Освен това хората, страдащи от някои видове заболявания на венците или проблеми със зъбите, не трябва да ползват подобни орални уреди, за да спрат хъркането.

Носни ленти. Носните ленти, които се поставят като лейкопласт върху моста на носа, могат да бъдат .открити в много аптеки — те имат ефект при някои пациенти, защото спомагат за отварянето на носните пътища.

Непрекъснато положително налягане на дихателните пътища. Някои хронично хъркащи намират облекчение, като спят с носова (назална) маска, която осигурява въздушно налягане до гърлото. Деконгестанти. Хъркането, причинено от запушване на носа, може да бъде успешно лекувано с деконгестанти. Някои ефективни билкови лекарства, които изчистват носните пътища, включват златна пръчица (горски енчец) (Solidago virgauria) и жълт корен (Hydrastis canadensis). Инхалацията с етерични масла от евкалипт (Eucalyptus globulus) или мента (Mentha piperita) също може да облекчи претоварването.

Намаляване на теглото. Хъркането, което е причинено от наднормено тегло, може да бъде намалено чрез подходяща диета и тренировъчна програма.

Позиция на тялото при спане. Хъркането обикновено се влошава, когато човек спи по гръб, така че спането на една страна може да облекчи проблема. Тези, които имат затруднения с това, могат да спят с възглавници, поставени зад тях, които ще им помогнат да поддържат позицията по-дълго. Други помощни средства могат да бъдат жилетка, ушита така, че да предотврати заспиването по гръб.

Корекции, подобрения на леглото. При някои хора повдигането на юрната част на леглото разрешава проблема с хъркането. Лекият наклон може да попречи на езика да се оттегли в задната част на гърлото. Дървени блокчета или специално предназначени клинове могат да се използват за повдигане на юрната част на леглото с около 10-12 см.

Алтернативните лечения, които се смятат за ефективни при пациенти, чието хъркане е причинено от настинки или алергии, включват акупунктура, хомеопатия, ароматерапия. За последната при лечение на хъркането обикновено се използва масло от майоран, което се смята за особено ефективно при изчистването на носните проходи.

Преди сън се препоръчват чаша топло мляко с мед (топлината усилва ефекта на триптофана), парче пуешко месо с филия пълнозърнест хляб, банан, шепа ядки, няколко бобови зърна или едно-две парчета сирене.

Причината, поради която ви препоръчваме да приемате мед с топлото прясно мляко, е, че бързо усвояващите се въглехидрати, като меда и картофеното пюре, стимулират освобождаването на инсулин, който увеличава притока на триптофан към мозъка.

Решението е BIOMAGNETIC POWER– ортопедичната наномагнитна възглавница от ново поколение, в която са използвани последните достижения на нанотехнологиите в медицината и физиотерапията. За повече подробности последвайте линка.

Препоръчителните хранителни добавки са за подобряване на съня

За подобряване на съня Мелатонин – Препоръчва се при нарушения на съня, проблеми със заспиването, недоспиване, стрес, натоварване. За повече подробности последвайте линка.

Продуктът Релакс ден и нощ се препоръчва при нервно изтощение, тревожност, безсъние. Успокояващото, релаксиращо и седативно действие се дължи на уникаланата комбинация от лайка, пасифлора, валериана, лавандула, калифорнийски мак и глог. За повече подробности последвайте линка.

Дражета за нервната система за живот без нерви и проблеми! Препоръчват се при стрес, нервност, безпокойство, страх, сърцебиене, потиснатост, тревожност, натоварена физическа и умствена дейност. За по-лесно заспиване и дълбок, пълноценен и спокоен сън. . За повече подробности последвайте линка.

Приемайте мултивитамини и минерали, особено добавки с желязо и витамини от групата В. Тези хранителни вещества могат да ви осигурят здрав нощен сън. Дефицитът на желязо и фолат може да предизвика синдром на неспокойните крака. Витамините от групата В играят важна роля за мозъчната функция и спомагат за регулирането на настроението и съня. Витамин В6 и ниацинът имат пряко участие в производството на серотонин.

С помощта на МУЛТИВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ + ЛУТЕИН преодолявате умората и стабилизирате имунитета. Един уникален комплекс, с чиято помощ ще се възстановите по-бързо от умора или болест! Той ще ви направи позитивно настроени и работоспособни! За повече подробности последвайте линка.

Продуктът ЖЕЛЯЗО И ВИТАМИН С се препоръчва при умора и отпадналост Желязото е основен компонент на хемоглобина в кръвта, той отговаря за преноса на кислород до клетките. За повече подробности последвайте линка.

Продуктът ЖЕЛЯЗО С ВИТАМИН С + ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА повишава концентрацията, работоспособността и засилва защитните сили при болести и стрес.

Витамин В комплекс е ефективна комбинация от витамини В, които стимулират имунната система, подобряват енергийния метаболизъм и поддържат функциите на нервната система. За повече подробности последвайте линка.

Прочетете статията Диета при безсъние, като последвате линка, поставен на заглавието.

Алопатично лечение

В много тежките случаи може да се прибегне до някоя от следните хирургически процедури:

Увулопалатофарингопластика – хирургични процедура, която включва премахване на тъкани над гърлото (например сливиците, части от меко небце) за разширяване на дихателните пътища. Успеваемостта на операцията е около 53% след пет години. Успехът на операцията е свързан с теглото на пациента преди операцията.

Лазерно-асистирана увулопалатопластика (LA UP) – използва хирургически лазер за отстраняване на част от мъжеца и небцето. Неин главен недостатък е периода на дискомфорт, който продължава около една седмица след операцията.

Укрепването на венците е минимално инвазивна хирургична техника, при която се използва лазер или каутеризатор, за да се произведе разрез в тъканта на мекото небце с цел да се спрат вибрациите, които произвеждат хъркането.

Радиофреквентната аблация е друга техника, която се използва, за да се свият мъжецът и мекото небце. Използва се иглаелектрод, за да свие и прореже устната кухина и тъканите на гърлото. Подобно на други хирургични лечения, радиофреквентната аблация има известен процент рецидиви в дългосрочен план. Едно от предимствата й обаче е, че тя е по-безболезнена от другите хирургични лечения.

Превенция

Възрастните хора, които хъркат хронично, могат да прибягнат до следните мерки, които ще намалят хъркането:

Като избягват алкохола и успокоителните преди лягане.

Като изчистят алергените от спалнята.

Като използват деконгестант преди лягане.

Като спят на една страна, а не по гръб.

Основни термини, използвани в медицината във връзка с хъркането

Аблация – премахване (отнемане) на прекомерно израснали тъкани чрез оперативно „отлепване“.

Обгаряне (каутеризация) – запечатване на тъкан или кръвоносни съдове чрез използване на топлинен или електрически източник. Непрекъснато положително налягане на дихателните пътища – вентилационно устройство, което произвежда слаба въздушна струя в носа по време на сън, за да задържи дихателните пътища отворени.

Девиантен септум – изкривена (отклонена от нормалната позиция) преграда, разделяща двете носни кухини.

Ендоскоп – тънък оптически инструмент, който позволява на лекаря да проучи вътрешността на гърлото или друг кух орган. Ен- доскопията при сън е техника, която позволява на лекаря да открие непроявени в будно състояние препятствия в носа и гърлото на пациента.

Обструктивна сънна апнея – потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с епизоди на спиране на дишането по време на сън, редуващи се с хъркане или нарушено дишане. Ниските нива на кислород в кръвта на пациенти с обструктивна сънна апнея в крайна сметка могат да предизвикат проблеми със сърцето или инсулт.

Полисомнография – техника за диагностика на нарушенията на съня чрез използването на уред, който записва пулса, дишането и други променливи фактори, докато пациентът спи.

Меко небце – структурата в горната част на устната кухина, продължение на твърдото небце, разделяща устната от носната кухина.

Източници: healthline.com; snorenet.com; sleepnet.ru; mediccity.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!