Съдов хирург обяснява как да се предпазим от страшната атеросклероза

Доцент Росен Стойчев е съдов хирург, началник на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Ето какво споделя той за професията си и за някои заболявания в интервю за сп. „Здравен журнал“.

Доцент Стойчев, кои заболявания най-често се третират във вашето отделение?

– В нашето отделение се извършва разнообразна диагностична и съдово-хирургична дейност, свързана с усложненията на атеросклерозата, които водят до стеснения и запушване на кръвоносните съдове. След като извършим клиничните, функционални и ангиографски изследвания, установяваме местата на стеснение или запушване на артериите и ги освобождаваме от натрупаните плаки, а при невъзможност, поставяме периферни бай паси на горни и долни крайници или в други анатомични области на човешкото тяло. Тази хирургия е профилактична и целта й е да се избегнат тежки усложнения като мозъчния инсулт, гангрената на крайниците, аневризмите на коремната аорта и крайниците и др.

В отделението постъпват много пациенти от болници в София и страната, които са на хемодиализно лечение и с настъпили усложнения на съдовия достъп. При пациенти с хронична венозна недостатъчност, освен класическите операции, използваме и лазерна техника за отстраняване на разширените вени, както и склерозиращи медикаменти.

Голяма част от работата ни е свързана с травматичните лезии на кръвоносните съдове, обикновено след пътнотранспортни произшествия, височинна травма и т.н. За съжаление се увеличава и броят на наркоманите, които приемаме по спешност със съдови усложнения – разкъсване, тромбоза или тежка инфекция.

Вследствие на венозното инжектиране на течни наркотични вещества стените на кръвоносните съдове се разтопяват, получават се големи хематоми, които често се инфектират. При масивни кръвоизливи се стига нерядко до загуба на крайник и дори на живот.

Какво значение има бързината на реакцията при травма с нарушени кръвоносни съдове?

– Най-добре е да се действа до 4 часа след инцидента – тогава възможността за възстановяване е най-голяма. След 8 часа шансовете падат на 50%. Но има изключения. Понякога и дни след травмата можем да възстановим напълно функциите на наранената част. Имахме един млад пациент от Дупница с огнестрелно нараняване в лявото бедро. Когато ни го докараха, вече беше минал месец от нараняването.

Артерията беше прекъсната с образуване на голям пулсиращ хематом, но нямаше опасност от загуба на крайника. Заменихме дефектната част на артерията със собствена вена на пациента и кракът му се възстанови напълно.

Освен собствен кръвоносен съд може да бъде използван и изкуствен…

– Да, но обикновено при травматичните случаи има външно замърсяване, например от пясък, масла, части от тъкани и др. при пътнотранспортните произшествия. Тогава рискът от инфекция е много голям, затова предпочитаме да използваме собствени вени, които издържат повече на инфекции в сравнение с изкуствените.

Каква първа помощ трябва да се окаже на човек, наранен при катастрофа например?

– След като се направи бърз оглед и преценка на състоянието при налично външно видимо кървене, особено на крайниците, първо трябва да се спре кръвотечението, за да се ограничи кръвозагубата. Най-добре е да се използват гумени ленти, но ако няма такива, и най-обикновен чорапогащник върши работа. Стяга се над и под раната, защото ако е само над раната, артериалното кървене спира, но венозното продължава. След това пациентът бързо трябва да бъде транспортиран до специализирано заведение.

Каква е вероятността една отрязана ръка да функционира напълно нормално след оперативна намеса?

– Вероятността е почти стопроцентова. Ще ви разкажа за случай от моята практика с пациентка от Ардино. По време на работа с циркуляр, който използвала, за да си нареже дърва, тя се подхлъзнала и ръката й попаднала под циркуляра, който се движи с 6000 оборота в минута. Дясната ръка на 7-8 см над китката беше отрязана и висеше само на ивица кожа. По това време се намирах в Кърджали и колегите ми от тамошната болница ме извикаха да видя случая. Веднага пристъпихме към операция.

Как протича една такава операция?

– В случая веднага почистихме ръката, промихме кръвоносните съдове с подходящ разтвор, за да съхраним максимално периферната циркулация. За щастие, съдовете й бяха добре запазени и не бяха тромбозирали, тоест бяха проходими. След опресняване на наранените краища започнахме със съединяването на артериите, след това на вените и на нервите. Колегите ортопеди поставиха плака на мястото на липсваща кост. После дренирахме раната и зашихме кожата. Тази операция продължи около 6 часа. Болната проведе следоперативна рехабилитация и кинезитерапия и след един-два месеца си направихме снимка с жената, която се ръкува с оперираната ръка.

А какво препоръчвате за превенцията на атеросклерозата, която е толкова масов проблем?

– Сложен въпрос. Който измисли как да се справим с атеросклерозата, ще си заслужи напълно Нобеловата награда за медицина. Това е процес, който започва още след раждането на човека. През последните десет-петнадесет години забелязвам доста тежки промени в съдовата система на българите.

На времето атеросклерозата се установяваше главно при хора над 60 години, сега я срещаме и при 30-годишни. Имаме над 80-90-годишни пациенти с по-запазени от на младите хора кръвоносни съдове без атеросклеротични плаки. Хранителният режим, движението, спортът и положителните емоции са стълбовете, на които се гради превенцията.

Емоциите?

– Да! Усмихнатият човек, изпълнен с положителни емоции, е по-жизнен и трудоспособен. Не случайно се казва, че 10 минути смях на ден удължават живота!

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!