Бунион – вижте какво представлява и как се лекува!

Бунион – какво трябва да знаем?

Бунионът (подуването на първата става на палеца на крака, често наричано още „кокалче“) представлява ненормално уголемяване на първата метатарзофалангеална) става в основата на големия пръст (палеца) на крака. Причината за него е възпаление и обикновено се получава в резултат на хронично дразнене и натиск от неудобни обувки.

Причини и симптоми

Бунионът може да се образува вследствие на неправилно движение на стъпалото по време на ходене или тичане. Често срещан пример за неправилно движение е прекомерният натиск върху вътрешната част на стъпалото. Това води до триене и раздразване на съответните структури.

Като фактор се сочи и възрастта, отчасти защото изместването на костите се влошава с времето, ако не бъдат предприети мерки за коригирането му.

Носенето на неудобни обувки, особено на такива с остър връх и твърде високи токчета, често води до бунион.

Тази деформация на предната част на стъпалото се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Това може да се отдаде и на модните тенденции при обувките.

В действителност при едно скорошно проучване на 350 жени се установи, че почти 90% от тях носят обувки, които са поне с един размер по-малки от необходимото или твърде тесни. Обувките без съответната добра опора за свода на стъпалото също допринасят за появата на бунион. Те предоставят възможност на стъпалото да се плъзга навътре или напред, което води до по-голям натиск върху ставата на палеца.

Тъй като генетичните фактори водят до предразположение на хората към изкривяване на палеца навън, наличието на такива случаи в семейството увеличава вероятността от деформация.

Различни артритни състояния и някои генетични и невромускулни заболявания, като например синдрома на Даун (слабоумие) и синдрома на Марфан (съединително-тъканна малостойност), водят до нарушаване на мускулния баланс. Това може да предизвика подуване на първата става на палеца в резултат от изместването на първата метатарзална кост и палеца.

Други възможни причини за „кокалчето“ са разлика в дължината на краката (при което подуването на палеца се образува на по-дългия крак) и травма на ставата на палеца. При хората с плоски стъпала или подагра съществува повишен риск от подуване на палците на краката.

Симптомите включват обикновените признаци на възпаление като зачервяване, подуване и болка.

Дискомфортът се усеща основно по вътрешната част на стъпалото, точно зад палеца. Поради триенето върху подутото може да се образува мазол. Ако пръстите се застъпят, възниква допълнително триене и болка.

Възпалението на тази област причинява намаляване на движението със съответния дискомфорт в ставата между палеца и първата метатарзална кост. Ако се допусне положението да се влоши, кожата върху подуването може да се напука и да се образува язва, което да доведе до евентуална инфекция. (Язвите по краката могат да бъдат особено опасни за хора с диабет! Те може да не усетят образуването на язвата и да я лекуват, ако тя се инфектира.)

Как се лекува бунион?

Първата стъпка при лечението на буниона е да се отстрани колкото може по-голяма част от натиска в тази област. Нощем по време на сън може да се носи подложка от порест каучук, която да отделя палеца на крака от останалите пръсти. Съществуват много техники, използващи лента, за да се „центрира“ отново палецът и да се намали съществуващото триене и търкане.

Повечето пациенти получават съвет да почиват или да избират физически упражнения, които оказват по-малък натиск върху стъпалата, поне докато изместването бъде коригирано.

Хората, страдащи от подуване на палеца на крака, трябва да носят достатъчно широки обувки, така че бомбето (изпъкналата им част) да може да побере подутата става. Трябва да се избягват обувките с високи токове и плътно прилепващите чорапи или чорапогащи. Добър избор е да се носят сандали.

Обувките могат да бъдат разтегнати, за да се осигури по-голямо удобство, или да се приспособят, за да се намали натискът върху засегнатата област. През деня обувките трябва периодично да се свалят, за да се осигури почивка на стъпалата. Превръзките и подложките помагат за предотвратяване на допълнителния натиск от обувката. Опорите за свода на стъпалата могат да намалят натиска върху подуването на палеца.

В много случаи на подут палец на крака използването на шини или изработени по поръчка стелки помага за изправяне на ставата на палеца.

Те могат да коригират прекомерното изкривяване навътре, така че палецът да не бъде подложен постоянно на натиск.

Съществуват специални физиотерапевтични и масажни техники, които могат да помогнат за подобряване на кръвообращението, намаляване на възпалението и предотвратяване на натрупването на мека тъкан.

Физиотерапията предлага и други полезни подходи, като например ултразвук, за да се възпрепятства или коригира подуването на ставата на палеца.

Едно изследване е установило, че използването на екстракт от турта (Tagetes patula) с предпазна подложка води до намаляване на размера и болката при „кокалчето“. От полза може да бъде и поставянето на използвана торбичка с чай от лайка. Облекчение може да се получи и при използването на етерично масло от лайка или крем, съдържащ лайка. За балансиране на костното образувание и преоформянето му може да помогне хомеопатичното лекарство Calcarea phosphorica.

Накисването на пострадалото стъпало в топла вода може да намали болката. След физически упражнения особено полезно е кракът да се вдигне и върху подуването да се постави компрес с лед.

При лечението на буниона могат да помогнат някои хранителни добавки и промяна в хранителния режим.

Витамините, полезни при лечението на бурсит (също свързан с подуването на първата става на палеца), включват А, В комплекс, С и Е. От полза може да бъде и увеличеното приемане на протеини.

Акупунктурата може да бъде полезна при лечението на симптомите, тъй като меридианът на далака се намира приблизително там, където се появява болката. За стабилизиране на стъпалото могат да помогнат и други лечения.

Алопатично лечение

Болката от буниона може да се облекчи с помощта на нестероидни противовъзпалителни лекарства като ибупрофен, ацетаминофен или натриев напроксен. Понякога се прилагат стероидни инжекции с локално обезболяващо действие около подутината, за да намалят възпалението.

Ако консервативните лечения се окажат неуспешни, може да се наложи отстраняване на буниона по хирургически път, за да се коригира деформацията. Съществуват много варианти на тази операция. Обикновено се извършва от хирург ортопед (специалист по лечението на костни състояния) или подолог (специалист по лечението на стъпалата).

Избраната процедура зависи от ъгъла на изместване на костите, състоянието на бурсата и здравината на костите. При повечето такива операции се отстранява част от костта и се поставят съединителни пирони. Понякога се преместват лигаменти (които свързват една кост с друга в ставата) или сухожилия (които свързват костта към мускула).

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!