Начало / Болести и лечение / Бели дробове и дихателна система / Диагностициране на астмата – всичко, което трябва да знаете!

Диагностициране на астмата – всичко, което трябва да знаете!

Едва в началото на XIX в. един френски лекар, страдащ от астма – Рене Ленек, изобретил първия примитивен стетоскоп (навит на руло лист хартия), за да чуе сърцето и белите дробове на свой пациент, а чак през 30-те години на същия век съществуването на микроскопа позволило на лекарите да изследват тъкан и секрети от белите дробове. Но вероятно най-важното откритие, свързано с диагностицирането на респираторни заболявания като астмата е направено през 1850 г., когато британският хирург Джон Хътчинсън разработва спирометъра – уред за измерване на количеството въздух, влизащо и излизащо от белите дробове – за своите изследвания на респираторната физиология.

диагностициране на астма

Диагностициране на астма – ценни съвети

В наши дни електронните дигитални спирометри заедно с устройствата за измерване на белодробния капацитет са особено необходими на всички пациенти с алергии и астма. Те се използват за следене на силата, скоростта на дишането и капацитета на белите дробове.

Но тези уреди са просто за улеснение и потвърждение на диагнозата или за да отбелязвате какъв напредък сте постигнали. Повечето дейности, които лекарят ще предприеме, за да ви диагностицира, са свързани с разговори, прегледи и снемане на подробна медицинска анамнеза. Някои тестове също биха били от полза.

Ако страдате от астма, причинена изцяло или частично от алергия, вероятно ще ви назначат кожни тестове. Освен това съществуват и други изследвания, които лекарят може да ви препоръча не само за да му помогнат в диагнозата, но и за да му дадат възможност да проследи колко добре се справяте с проблема, след като вече сте предприели определен курс на лечение.

астма5

1. Тестове за белодробната функция

Те измерват степента на обструкция в белите дробове и изискват духането в устройство, измерващо издишания въздух. Съществуват три основни типа:

Спирометри

Употребата им е доста лесна. Хванете тръбичката, поемете си възможно най-много въздух и издишайте в нея с всичка сила, докато изпразните дробовете си. Данните от спирометъра осигуряват информация за състоянието на белите дробове по същия начин, както стойностите на кръвното налягане и холестерола в кръвта свидетелстват за здравето на сърдечносъдовата система. Резултатите се описват на базата на:
Форсиран експираторен обем (за 1 секунда) или FEV1. Това е количеството въздух, което можете да изтласкате извън белите дробове през първата секунда, след като започнете да издишате, или скоростта на експираторния въздушен поток. Би трябвало да успеете да изкарате по-голямата част от въздуха извън дробовете си през първата секунда. Нужно е резултатът да е над 75% – колкото по-ниски са стойностите, толкова по-стеснени са дихателните пътища, особено бронхиолите.

Форсиран витален капацитет или FVC. Това е целият обем въздух, който изпускате след пълно вдишване, или обемът на белите дробове. Останалият въздух е известен като остатъчен обем. Страдащите от астма имат повече трудности при издишването, отколкото при вдишването. Форсираният витален капацитет трябва да е нормален при повечето засегнати от астма, освен ако болестта не протича с особено силно проявление. Нужно е резултатът да е над 75% – по-ниските стойности означават, че или не сте се опитали да издишате достатъчно силно, или че имате допълнително количество въздух, останало в белите дробове, което предполага обострена астма.

Тест с бронхопровокация

Използва се, ако спирометърът отчита нормална или близка до нормалната белодробна функция, но все още се смята, че симптомите ви се дължат на астма. Първоначално правите основен тест със спирометър, след което вдишвате медикамент (обикновено метахолин или хистамин), който стеснява дихателните пътища при страдащи от заболяването, но не пречи на тези, които са здрави. Тестът със спирометър се повтаря отново.

Ако дихателните пътища се свият, лекарят прилага медикамент за отпускането им. В случай че сте чувствителни към метахолин (което се показва със спад от поне 20% в теста със спирометър) и реагирате на препарат за отпускане на дихателните пътища (което се установява с подобрение в резултатите на теста със спирометър), вероятно имате астма. Обаче тестът не е 100% сигурен. Има вероятност да се получи и маргинално позитивен резултат, а човек да не страда от астма. Например засегнатите от алергичен ринит са с чувствителни дихателни пътища, които показват положителен резултат на теста, но това не означава, че става въпрос за клинична астма. Или пък подобен резултат се появява при други проблеми с белите дробове като хронично обструктивно пулмонално заболяване, причинено от тютюнопушене.

Измерване на белодробния капацитет

Този тест за астма е като термометърът за високата температура или убождането на пръста за диабетиците – помага да наблюдавате състоянието си в домашни условия и да определите дали лекарствата ви са ефикасни.

Устройството за измерване на белодробния капацитет е малко и се държи с ръце, като в него се издишва. То измерва степента, до която сте в състояние да прогоните въздуха от дробовете си, наречена пиков експираторен поток. Не е много подходящо за отчитане на обструкции в малките дихателните пътища, а показва предимно тези в по-големите.

бели дробове

Измерване на белодробния капацитет

По време на теста човек вдишва колкото може по-дълбоко и после издишва в уреда възможно най-силно и бързо. Ако предстои симптомите на астмата ви да се влошат, данните от уреда за измерване на белодробния капацитет ще се понижат. Такива показатели обикновено служат като предупреждение, че е нужно да увеличите лекарствата. В идеалния случай показанията от уреда не трябва да се различават с повече от 15% спрямо предните.

Въпреки че лекарите използват теста с показанията от уреда, за да преценят доколко е обострена астмата, трябва да приемате данните като ранен предупредителен знак, който ви предпазва от възможни последващи сериозни проблеми.

2 Други тестове

Освен функционалните белодробни тестове, лекуващият лекар може да ви назначи и други изследвания не толкова за да потвърди диагнозата астма, а за да изключи наличието на други проблеми. Тези тестове включват:

Рентген на гръдния кош

Рентгеновото изследване, с което се вижда състоянието на белите дробове, помага да се изключат други възможни причини за симптомите ви като например бронхит, пневмония или рак на белите дробове.

Рентген на синусите или компютърна томография

С този тест се установява дали имате назални полипи (израстъци в синусите) или синузит (възпаление или оток в синусите вследствие на инфекция). И двете състояния могат да затруднят лечението или контролирането на астмата.

Изследване на слюнката

Колкото и да ви се струва неприятен, този тест дава преценка за слузта, която излиза от белите дробове, като следи за еозинофили – белите кръвни клетки, които се увеличават по време на астматични пристъпи и се провокират от алергии.

Пълна кръвна картина

Чрез това изследване лекарят търси повишени нива на белите кръвни клетки, които са показател за инфекция като бронхит или пневмония. Високите нива на еозинофилите предполагат и наличието на алергичен компонент към астмата.

Оценете статията
Оценка 4 от 4 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*