Въпреки че лекарите използват няколко теста за алергии или астма, това се прави предимно за предоставяне на по-подробна информация и за потвърждаване на диагнозата. Най-ключовата част от процеса е физикалният преглед и медицинските сведения за минали заболявания, затова е изключително важно да сте изцяло откровени с лекаря по време на първоначалния разговор и да отговаряте възможно най-подробно на въпросите му. Например ако подозирате, че сте алергични към котки, само ще усложните нещата, ако скриете, че имате животно в дома си. Освен това споделете с лекаря защо мислите, че страдате от определен тип алергия. Бъдете по-конкретни – не е достатъчно само да го заявите. Опишете симптомите си в подробности и покажете списъка с бележките си по въпроса, за да предоставите пълна картина на състоянието си.
По време на физикалния преглед, в зависимост от посочените от вас симптоми, медицинското лице би могло да се концентрира върху очите, ушите, носа и гърлото ви в търсенето на признаци за алергия като например бледо синьо-зелено покритие в носа; носни полипи или инфекции на синусите; тъмни кръгове край очите; зачервено гърло; секрет от носа. Също може да ви преслушат или да проверят състоянието на кожата ви.
Диагностициране на алергии
Много общопрактикуващи лекари са в състояние да диагностицират алергичния ринит само въз основа на медицинската история, която им предоставите. Това е достатъчно за обикновените алергии, но ако вашият случаи е тежък и/или пък не се повлиявате от медикаментите, може да се наложат допълнителни кръвни изследвания или необходимост да посетите специалист за по-конкретни тестове.
Целта е да се определи точната причина, за да се разработи план за лечение за специфичния проблем. След това е добре да потърсите начини да избягвате алергена. Освен това, ако страдате от алергична астма (такава, която се причинява от алергени), вероятно ще ви е нужно тестуване за алергени.
Двата основни вида проверка за алергии са чрез кожни и кръвни тестове.
1. Кожни тестове
Кожните тестове, които са златен стандарт с незабавна свръхчувствителност, обикновено се използват за проверка на кожната реакция към носени по въздуха алергени, както и към храни, ухапвания от насекоми и пеницилин. Ако са положителни, те предполагат, че проблемът се дължи на наличието на IgE антитела към определен алерген. Могат да помогнат и при диагностицирането на свръхчувствителност към някои медикаменти и хранителни алергии (но лекарят не би предприел кожен тест, ако сте проявили особено силна реакция към храна или лекарство – тогава е по-безопасно да се направи кръвен тест).
Кожните тестове за храна се провеждат най-добре с пресни продукти и лекарят може да ви помоли да ги набавите. В миналото те са се правели с одраскване, след което на мястото се е прилагал алерген, но сега са заменени от по-точните тестове с убождане.
Преди да пристъпите към тестовете обаче, се посъветвайте с лекаря си кои медикаменти да спрете да приемате, ако е необходимо. По принцип не трябва да вземате антихистамини от три до пет дни преди изследванията, а понякога и по-дълго време – в зависимост от лекарството, тъй като те могат да се отразят на резултатите. Освен това е възможно временно да преустановите приема и на други медикаменти с антихистаминови свойства, включително и такива при шизофрения като например хлорпромазин (хлоразин, ларгактил), препаратът против гадене прохлорперазин (стеметил) и трицикличните антидепресанти като амитриптилин и доксепин (синекван). Лекарят може да ви помоли за деня на теста да спре те и бета-блокерите. Те са лекарства като пропранолол (индерал) и атенолол (тенормин), които блокират действието на адреналина – лекарство, което се използва при спешни случаи с наличие на силно изявен алергичен пристъп. Ако вземате дългосрочно или във високи дози орални кортикостероиди, кожните тестове с убождане са по-неточни и вероятно ще ви направят и кръвно изследване.
Като имате предвид написаното дотук, е лесно да разберете необходимостта да носите и списък с всички приемани от вас медикаменти на първия си преглед. Важно е също така да се консултирате с лекар, преди да преустановите приема на каквото и да е лекарство.
Преди да ви тества за специфични алергени, лекарят може да проведе изследване с отрицателна контрола, като за целта използва солен разтвор. Вие не би трябвало да реагирате към първия тест. Ако го направите, значи сте свръхчувствителни и това затруднява изключително много правилното разчитане на останалите кожни изследвания. Лекарят ще направи и тест с положителна контрола, като ви инжектира подкожно хистамин, за да провокира алергична реакция. Би трябвало да се получи подутина. В противен случай вие сте силно нечувствителни, което също затруднява разчитането на резултатите от по-нататъшните кожни тестове. Това изследване се използва и за сравнение с кожен тест, за да се открие колко силно реагирате на даден алерген.
Тестове с убождане на кожата
Те са най-удобният, най-евтин и най-специфичен скринингов метод за улавяне на IgE антитела и се оказват най-подходящи за определянето на причините за алергичния ринит. Обикновено се правят в горната част на гърба или на предмишницата. Като използва разреден разтвор с различни носени по въздуха алергени, характерни за географския район, който обитавате, лекарят прилага една капка върху кожата ви, след което ви убожда или одрасква, за да може алергенът да влезе в контакт с по-дълбоките кожни слоеве.
Интрадермални тестове
По принцип те се правят само ако тестът с убождане на кожата е отрицателен за IgE антитела, но симптомите недвусмислено говорят за изразена алергична реакция. Интрадермалният тест изисква изключително фини игли, с които разреденият алерген се инжектира подкожно в областта на предмишницата или в горната част на ръката. Процедурата изобщо не е болезнена, защото иглите са много тънки и се усеща нещо като леко парене. Тези тестове са по-подходящи за хора, които са с ниска кожна чувствителност при тестуване, но трябва да се правят само след отрицателен тест с убождане/одраскване, защото рискът от реакция при тях е малко по-завишен.
Към 15 минути след извършването на кожен тест медицинското лице разчита резултатите по мястото, което е леко зачервено и подуто и наподобява ухапване от комар. То се измерва и сравнява с по-рано направения тест с позитивна контрола.
Ако новополучената подутина е с поне 3 мм по-голяма от тази вследствие на контролния тест, значи има наличие на алерген-специфични IgE. Колкото по-силно изразена е реакцията при теста с убождане/одраскване, толкова по клинически значими са резултатите му. Но положителният кожен резултат не означава непременно, че тестваният алерген е този, който причинява симптомите ви, а просто показва, че имате IgE реакция към него.
Мнозина реагират положително на алергени при кожни тестове с убождане, включително на тревни полени и хранителни алергени, но никога не развиват симптоми, затова тези изследвания не могат да се използват, за да се предвиди алергична реакция, а само за да се потвърди или отхвърли причината за възникването й.
Планирайте си около час в лекарския кабинет при правенето на кожни тестове за алергия. В някои случаи са нужни около 30 кожни теста с убождане, които може да са последвани от няколко интрадермални изследвания, за да се определи кое точно причинява алергичния ринит. Не се притеснявайте, ако получите зачервяване, втвърдяване или подуване в тествания участък от 1 до 2 часа след влагането на алергена. Това е забавената алергична реакция, за която споменахме. Тя е нормално явление и обикновено изчезва в рамките на 1-2 дни.
Кожен тест с лепенки
Това е изследване за свръхчувствителност с по-забавена реакция. Обикновено се прави от дерматолог, а не от алерголог, с цел да се определи дали имате кожна чувствителност – контактен дерматит, към вещества като гума, медикаменти, парфюми, боя за коса, метали и смоли. Разреденият алерген се слага на гърба и се покрива с лепенка, за да престои 48 часа. След това лепенката се сваля и мястото се проверява за реакция.
Пластирът се сменя и тестът се проверява отново след 72 и/или 96 часа (или по-рано при проява на реакция).
2. Кръвни тестове
Радиоалергосорбентният тест е първият кръвен тест за откриване на алергени, разработен в средата на 60-те години на миналия век. Провежда се с малко количество кръв, която обикновено се взема от вена на ръката със спринцовка с много тънка игла, така че причинява минимален дискомфорт. Радиоалергосорбентните кръвни тестове са особено полезни, когато: пациентът е застрашен от реакция с анафилактичен шок и затова кожният тест се счита за неуместен; при силно изразена екзема, възпрепятстваща тестването на кожата с убождане; когато лечението с антихистамини не може да се спре поради интензивните симптоми и когато се подозират необичайни или изключително редки алергени. Кръвните тестове са предпочитаният метод за доказване на случаи на хранителни алергии.
В сравнение с кожните тестове радиоалергосорбентният кръвен тест е с по-ниска чувствителност и ограничен набор от алергени, които може да се регистрират. Резултатите от него излизат по-бавно (до 14 дни) и невинаги помагат за точната диагноза.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!