Лошите мисли след инфаркт се прогонват с подходяща рехабилитация

Лекарствата трябва да се съобразят със състоянието – не бива да подтискат сърдечно съдовата система

Моят съпруг прекара инфаркт преди три месеца, но откакто се завърна от болница го намирам изключително депресиран, сприхав, не може да съсредоточи вниманието си върху един проблем за дълго време. Сякаш инфарктът го промени психологически. Възможно ли е това?
ЧЕРНЕВА, Русе

Уважаема госпожо, това, което описвате, че се случва със съпруга Ви е напълно възможно.
Психологическите нарушения при пациентите, понесли миокарден инфаркт са по-чести, отколкото всички ние предполагаме. Според коментар в престижното американско списание по фамилна медицина от 2001 год. в САЩ около 65 % от пациентите, понесли миокарден инфаркт страдат от някаква форма на депресия, като при 15 до 22 % депресивното разстройство е тежко. Разбира се, не е тайна, че наличието на депресивно разстройство при иначе „здрави“ пациенти е независим рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост в сравнение с тези, които не страдат от депресия. Нещо повече – пациентите със сърдечно заболяване и депресия по данни от същите автори имат 3,5 по-висок риск от смърт от сърдечно-заболяване в сравнение с тези, които не страдат от депресия.
На пръв поглед тези данни звучат доста плашещо. Но нека не забравяме, че те едва ли важат с пълна сила за нас българите. Неоспорим факт обаче е, че и у нас честотата на психологическите разстройства след миокарден инфаркт не са никак редки. Бих казал, че част от тях се явяват много рано в хода на заболяването. Те биват както депресивни, така и афективни, като последните се лекуват доста трудно и могат да станат пречка в лечението на болните.
Но депресията, която се наблюдава след миокарден инфаркт все пак не е непреодолима. Всъщност за нейната изява роля играят множество фактори като например социално-икономически статус; разбирането на пациента за болестта му; семейна и трудова среда; предхождащо психологическо нарушение. Особено място в ранната диагноза и поведение имат най-вече лекуващите лекари кардиолози, както и лекарите специалисти по рехабилитация. Правилното и активно рехабилитиране на болните с миокарден инфаркт има огромно значение за тяхното психологическо равновесие. Защото, след като човек е „прескочил“ такова заболяване неизбежно си задава въпроси как да продължи да живее и работи оттук нататък. Редица хора не спират да мислят, че ще бъдат напълно инвалидизирани след инфаркт, което, разбира се, няма винаги логична обосновка. Ето защо правилната и ефективна рехабилитация има голям психологически ефект – пациентът става уверен отново в силите си, ден след ден във възстановителната фаза на инфаркта. Нека не забравяме, че всичко това на първо място зависи от правилното лечение на миокардния инфаркт!
Има и хора, при които депресивното разстройство не се поддава лесно на лечение. Ето защо тук в съображение влиза на първо място терапевтични сеанси при психолог и не на последно място лекарствено лечение. Последното у нас сякаш е застъпено по-широко, за разлика от напредналите страни, където се отдава по-голямо място на психотерапията. Препоръките е да се използват медикамените от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, поради това, че имат относително слабо влияние върху сърдечно-съдовата система. Но не бива де забравя, че лекарствената терапия трябва да се назначава от специалист-психиатър.
Голяма значение има и семейната и трудова среда. При пациентите с понесен миокарден инфаркт ние кардиолозите обикновено препоръчваме дозиран двигателен режим, който сам по себе си води до психологическо уравновесяване. Когато трудовата среда не е източник на негативни емоции препоръчваме скорошно завръщане на работа с цел по-бърза интеграция на пациента към нормалния му стереотип на живот.
В заключение може да се каже, че депресивните разстройства след миокарден инфаркт изискват сериозно отношение. Любопитен е фактът, че в САЩ пациентите, останали нелекувани по отношение на депресия след миокарден инфаркт по-често биват хоспитализирани и поради това лечението им струва на здравно-осигурителнате фондове над 4 пъти повече, отколкото на лекуваните за депресия пациенти.
Ето защо при депресивното разстройство след инфаркт не би трябвало да се пренебрегва, а да се лекува активно от екип специалисти – кардиолози, психолози и психиатри.
Д-р Николай Кичуков, кардиолог.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!