Какво да правим при диагноза – мононуклеоза?

Инфекциозната мононуклеоза е ви­русно заболяване, което се причинява от т.нар. вирус на Епщайн-Бар, който е от групата на херпес вирусите. Предава се основно по въздушно-капков път, чрез кашляне, кихане или при ди­ректен контакт със слюнка и секрети от устата (целувка например). Инку­бационният период е от 20 до 40 дни. Приема се, че остава траен имунитет след преболедуване от мононуклеоза.

Болката в гърлото е основното оплакване. Температурата се повишава до 38,5-39 градуса. Появяват се главо­болие, мускулни болки, безапетитие и втрисане. Подчелюсните и шийните лимфни възли значително се увели­чават и стават видими. Възможно е увеличаване и на други групи лимфни възли по тялото. Вашият лекар може да открие и увеличени черен дроб или далак (хепатомегалия и спленомегалия). Гърлото е леко до умерено зачервено, небните тонзили (сливици) са увели­чени и в повечето случаи се покриват с белезникави или гноевидни налепи, наподобяващи гнойна ангина. Налепите при мононуклеоза са по-хлабаво закре­пени към лигавицата, отколкото при гнойна ангина, но не бива да се свалят насилствено. Възможно е протичане на мононуклеоза и без налепи по гърлото. В малка част от случаите се появява неспецифичен обрив по тялото, който отшумява до седмица.

НАПРАВЕТЕ СИ ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Лабораторни изследвания при съм­нение за мононуклеоза са наложителни, защото увеличеният брой на опреде­лен вид бели кръвни клетки, наречени моноцити, е много верен показател за потвърждаване на диагнозата. Съществуват и серологични тестове за мононуклеоза, които подкрепят диагнозата, но не са абсолютно спе­цифични (не гарантират 100 % точна диагноза). Диагнозата мононуклеоза се поставя въз основа на прегледа и из­следванията, като разграничаването от бактериална ангина изисква опит от лекуващия лекар. Съвсем в началото, преди да се увеличат шийните лимфни възли, диагнозата е трудна.

Усложнения: срещат се много рядко, но трябва да знаете и за тях:

• вторична бактериална инфекция в гърло­то;
• пневмония;
• менингит и енцефалит;
• увреждане на черния дроб;
• увреждане на далака;
• задух от увеличени сливици или лимфни възли (много рядко);
• кръвоизливи;
• потискане на образуването на кръвни клетки.

За това заболяване няма специфично лечение, но прогнозата е добра. Мононуклеозата е вирусно заболяване и не се лекува с антибиотици. Ако в хода му се появят признаци на бактериална инфек­ция, тогава се назначава антибиотично лечение по преценка на лекуващия лекар. Храненето е трудно поради болката и съпътстващото безапетитие. Не се насилвайте с храна, но приемайте достатъчно течности, за да не се до­пуска обезводняване (дехидратация) на организма. До температура 38 градуса не се препоръчва даване на температуропонижаващи лекарства. Не бива да се прекалява с парацетамола, тъй като при мононуклеоза черният дроб допълнително е натоварен. Използва се и ибупрофен както за понижаване на температурата, така и като обез­боляващо лекарство. Не трябва да се дава аспирин на деца до 16-годишна възраст.

Поддържайте добра устна хигиена. Препоръчваме чай от лайка като лек антисептик. Може да се използват смучещи таблетки за обезболяване и дезинфекция на устата. Инфекциозна та мононуклеоза протича за около 4 седмици, понякога и до 6.

Материалът е от в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!