Интерстициален цистит – ето какви са причините и симптомите
Интерстициалният цистит е хронично смущение на пикочния мехур, включващо симптоми като тазова болка, често уриниране и неотложност на уринирането (незадържане на урината), което се появява при липса на инфекция.
Интерстициалният цистит (ИЦ) е състояние, засягащо пикочния мехур, често протичащо с уринарни симптоми и тазова болка. Въпреки че много от симптомите са подобни на инфекциите на уринарния тракт, интерстициалният цистит се отличава по това, че няма наличие на инфекциозни микроорганизми. Причината за интерстициалния цистит не е напълно известна и е вероятно да има множество фактори, които допринасят за развитието му.
Интерстициалният цистит се характеризира с хронични или отслабващи и появяващи се отново уринарни симптоми. Съществува типично хронично често уриниране и неотложност, които могат да попречат значително на ежедневните дейности. Честото нощно уриниране причинява нарушения на съня, които могат да доведат до умора и депресия.
Демографски фактори:
През късните 90 години на XX в. са регистрирани между 500 000 и 1 000 000 случаи на интерстициален цистит в САЩ. Има вероятност разпространението на заболяването да е значително по-голямо от цитираното поради множеството случаи, останали недиагностицирани. Интерстициалният цистит засяга предимно жените, които обхващат около 90% от случаите, защото явно естрогените играят роля в появата на смущението. При жените също така са по-чести автоимунните нарушения и интерстициалният цистит може да има автоимунен компонент.
Причини и симптоми:
Етиологията на интерстициалния цистит е до голяма степен теоретична и не е добре проучена. Вероятно това е многофакторно състояние с различни причини. Изследване е потвърдило няколко свързани с интерстициалния цистит фактори с неврологичен, имунологичен, хормонален и структурен произход.
Нервната система е включена в патологията на интерстициалния цистит, като пикочният мехур е място на невритно възпаление. Сензорните нерви в таза отделят имунологични агенти, причиняващи възпаление и болка. Такъв агент е познат като субстанция Р, невропептид, който действа, за да свърже сигнала за болка с централната нервна система, което води до усещането за болка. Повишение в нивата на субстанция Р са открити при пациенти с интерстициален цистит.
Имунната система спомага за невритното възпаление чрез химически медиатори като субстанцията Р, възпалителни цитокини и мастни клетки. Мастните клетки отделят хистамин, имунен агент, който съдейства за реакцията срещу локалното възпаление. В 30-65% от случаите на интерстициален цистит са открити повишени нива на мастни клетки в стената на пикочния мехур, допринасящи за хронично възпаление. Подозира се, че при интерстициалния цистит има автоимунна активност, но резултатите не са окончателни.
Естрогените играят роля в етиологията на интерстициалния цистит, което може частично да обясни по-голямото му разпространение при жените. Изследвания показват, че нивата на естрогена имат значение и за интензивността на нервното възпаление. Симптомите обикновено са по-тежки при жените преди менопауза, особено при овулация, когато нивата на естрогена достигат своя връх.
Като резултат от хроничното възпаление при интерстициалния цистит лигавичната обвивка на пикочния мехур е увредена. Повърхностният слой на мехура е покрит с глюкозаминогликани (GAGs), които предпазват пикочния мехур от микроорганизми, токсини и киселинност на урината. При интерстициален цистит част от този защитен слой бива разрушен, което води до повишена пропускливост, възпаление и стимулиране на рецепторите за болка. Заболяването понякога е определяно като „синдром на пробития пикочен мехур“, тъй като урината прониква през защитната му мембрана и дразни по-дълбоките слоеве на мехура.
Диагноза
През 1987-1988 г. Националният здравен институт основава екип със задача да дефинира диагностичните критерии на интерстициалния цистит, ревизирани през 1999 г. от Националния институт по диабет, храносмилателни и бъбречни болести (НИДХББ). Те също са критикувани като твърде рестриктивни и водещи до неправилно диагностициране на заболяването при 60% от случаите. През 2007 г. Консенсусна група по интерстициален цистит (синдром на болезнения пикочен мехур) се среща, за да обсъди и да усъвършенства дефиницията на интерстициалния цистит и достига до следното: „Тазова болка, напрежение или дискомфорт, свързани с пикочния мехур, обикновено асоциирани с неотложната нужда от изпразване и често уриниране при липсата на инфекция или други патологии.“
Диагнозата интерстициален цистит се поставя, след като първо се изключат всички други възможности. Състоянията, които трябва да се изключат, са: възпаление на таза, предавани по полов път болести, инфекция на пикочния мехур, камъни в бъбреците или пикочния мехур и рак на пикочния мехур. Интерстициалният цистит се диагностицира въз основа на симптоми, проявявани за повече от девет месеца и при липса на други урологични заболявания. Най-добрият метод за диагностицирането му е цистоскопията, с напълване на пикочния мехур с течност и преглед на стената с микроскоп под локална упойка.
Процедурата създава усещането за интензивна нужда от уриниране, както и намален капацитет на напълване на мехура. Цитоскопията често разкрива точковидни кръвоизливи по стената на пикочния мехур, наречени гломерулации (гломерули и гломерулопатия са само по отношение на бъбреците), и по-рядко асептично възпаление на обвивката на пикочния мехур.
През 2008 г. се провеждат допълнителни тестове, които използват калиев хлорид при диагностицирането.
Поради повишената пропускливост на стената на пикочния мехур калият в урината може да премине през мехура, предизвиквайки възпаление и усещане за болка. При теста се използва вливане на калиев хлорид през катетър в пикочния мехур, за да се възпроизведат симптомите. Тестът е точен в около 60-75% от случаите и все още не е одобрен за диагностициране.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Благодаря на Меги !Може би тук е отговорът на въпроса.