Ензимната терапия е план за прием на хранителни добавки, съдържащи растителни и животински ензими, които улесняват храносмилането и подобряват способността на тялото да поддържа балансиран метаболизъм.
Ензимите са протеинови молекули, които тялото използва при всичките си химически реакции и обменни процеси. Тялото произвежда няколко хиляди ензима. Сред тях са храносмилателните ензими, произвеждани от стомаха, панкреасът, тънките черва и слюнчените жлези в устата. На свойството им да катализират биохимичните процеси се дължи не само храносмилането на хранителните съставки, но и тяхното усвояване, транспортиране, метаболизъм и отделяне.
Ензимната терапия се основава на трудовете на Едуард Хауъл от 20-те и 30-те години на XX в. Хауъл допуска, че ензимите от храните действат в стомаха за предварително смилане на храната. Той препоръчва приема на огромно количество растителни ензими, понеже според неговата теория, ако тялото използва по-малко от собствените си ензими за храносмилане, то може да ги натрупва, за да поддържа хармоничен метаболизъм. Четири категории растителни ензими помагат за предварителното храносмилане: протеази, амилаза, липаза и целулаза. Целулазата е особено полезна, тъй като тялото не може да я произвежда.
Животинските ензими като пепсина, добивани от стомаха на свине, действат по-ефективно в дванайсетопръстника. Използват се и за лечение на болести, които не са свързани с храносмилането.
Седемте категории хранителни ензими и техните свойства са:
– Амилаза – разгражда скорбялата
– Целулаза – разгражда целулозата
– Лактаза – разгражда лактозата (млечната захар)
– Липаза – разгражда мазнините
– Малтаза – разгражда малтозата (малцовата захар)
– Протеаза – разгражда протеините
– Сукраза – разгражда сукрозата (трапезната бяла захар)
Ензимната теория предизвиква все по-силен интерес, тъй като хранителният режим на хората става все по-зависим от преработените и сготвени храни. Ензимите са изключително чувствителни към топлина и при температури над 48°С се разграждат. Съвременните процеси на пастьоризация, консервиране и обработка в микровълнови печки са много вредни за ензимите в храната.
Ползи:
В традиционната медицина ензимните добавки често се предписват на болни със заболявания, засягащи храносмилателния процес, като кистозна фиброза (муковисцидоза), болест на Гоше (вродено заболяване на мастната обмяна), диабет и цьолиакия (глутенова ентеропатия – непоносимост към глутена на житото). Програма, включваща хранителни добавки, рядко се препоръчва на здрави хора. Застъпниците на ензимната терапия обаче са убедени, че такава програма е полезна за всички. Те изтъкват способността на ензимите да пречистват кръвта, да укрепват имунната система, да засилват мисловната дейност, да пречистват дебелото черво, да поддържат правилен pH баланс в урината. Смятат, че с подобряване на храносмилателната функция тялото се справя по-добре с инфекциите и с болестите.
Съществуват данни, че панкреасните ензими, добити от няколко животински източника, помагат за лечение на рака. Ензимите могат да помогнат при разграждането на обвивката на раковата клетка и по този начин да улеснят имунната система да атакува раковите клетки.
Частичният списък на огромното разнообразие от болести и оплаквания, които могат да бъдат лекувани чрез ензимна терапия, включва:
– Алкохолизъм
– Анемия
– Болки в гърба
– Гастрит
– Главоболие
– Диария
– Запек
– Инфекции
– Колит
– Конгестия (натрупване) на секрети
– Множествена склероза
– Настинки
– Нервни разстройства
– Остри възпаления
– Подагра
– Предменструален синдром
– Пълнота
– Рак
– Синдром на хроничната умора
– СПИН
– Стрес
– Тревожност
– Хепатит
– Хипогликемия
– Хранителни алергии
– Хранителни разстройства
– Язва на дванайсетопръстника
Статистическите данните в подкрепа на ензимната терапия като средство за лечение на тези заболявания обаче са откъслечни или напълно липсват.
Ензимните добавки се извличат от растения като ананаса и папаята, от микроорганизми и от органи на кравите и на свинете. Добавките обикновено се приемат под формата на таблетки или на капсули. Панкреасните ензими може да бъдат прилагани и чрез инжекция. Дозировката варира в зависимост от заболяването. При болестите, които не са свързани с храносмилането, добавката се взема един час преди хранене, за да се усвои бързо от кръвта. При храносмилателни проблеми добавките се приемат непосредствено преди хранене с голяма чаша течност. Панкреасните ензими могат да се приемат с доза витамин А.
Препарати:
Ензимните препарати се предлагат под формата на таблетки, капсули, течни формули и мазила за локално приложение.
Предпазни мерки:
Хора с алергия към говеждо, свинско, ананас и папая е възможно да направят алергична реакция и към ензимните добавки. Таблетките често са филмирани, за да не се разпадат в стомаха, и обикновено не трябва да се дъвчат или натрошават. Хората, които трудно поглъщат хапчета, може да помолят за ензимни добавки под формата на капсули, чието съдържание да се посипе върху меки храни, например върху ябълково пюре.
Странични ефекти:
Страничните ефекти от ензимната терапия включват стомашни киселини, гадене и повръщане, диария, подуване, газове и акне. Според принципите на терапията това са временни симптоми на пречистване. Пиенето на осем до десет чаши вода и редовните физически упражнения намаляват тези неприятни странични ефекти. Възможно е да се активизира отделителната дейност, вероятно веднъж или два пъти дневно. Този страничен ефект също се смята за положително въздействие.
Растителните ензими са безопасни за бременните жени, макар че винаги е добре да се направи консултация с лекар преди приема на ензими. Бременните жени трябва да избягват животинските ензими. В редки случаи изключително високи дози ензими е възможно да причинят натрупване на пикочна киселина в кръвта или в урината и да предизвикат разграждане на протеините.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!