Това е една от основните причини за появата на ХОББ!

Доц. д-р Диана Петкова е председател на Българското дружество по белодробни болести. Тя обяснява как влияе замърсеният въздух върху човешкото здраве. Ето какво казва д-р Петкова в интервю за в.“Доктор“.

Доц. Петкова, какви са мащабите на проблемите, които създава замърсеният въздух?

Един от всеки 8 смъртни случая в Европейския съюз и един от всеки 5 смъртни случая в света се дължи на белодробно заболяване. 600 000 души умират всяка година от белодробни болести в Европа. Повече от половината от тях са в резултат на белодробен карцином или от Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Средно с 8,6 месеца намалява продължителността на живота в Европа поради лошото качество на въздуха. Заради белодробни заболявания в болница се приемат годишно 6 милиона пациенти.

За какво замърсяване на въздуха става въпрос?

Замърсяването на атмосферния въздух представлява смес от фини прахови частици, малко озон, азотни оксиди, летливи органични газове и въглероден оксид. Сместа е различна, според местоположението, сезона и източниците на замърсяване в района, но винаги е вредна за здравето.

Замърсеният въздух уврежда здравето на 100% от градското население – от новородените до най-възрастните хора. ХОББ е пряко последствие от замърсяването на въздуха. Неслучайно в Европа от ХОББ ежегодно умират 300 000 души. Това е равносилно на пораженията на три атомни бомби като от тази, хвърлена над Хирошима.

Замърсеният въздух обаче не е само в околната среда, но и в затворените помещения – в жилища, училища, градския транспорт, метростанциите. Виждате, че не можем да избягаме от замърсяването в градската среда.

Над 900 вредни вещества са засичани в затворени пространства.

Какво е въздействието на замърсения въздух в затворените помещения?

Замърсеният въздух в затворени помещения е 8-ият по ред рисков фактор за заболяване. 2,7% от всички заболявания в света имат за причина замърсения въздух. 20% от случаите на ХОББ се дължат на прах, химикали, изпарения, фини прахови частици на работното място. През 2000 г. има 39 000 смъртни случаи, които се дължат на прах и дим на работното място. Данните са наистина страшни. 15 – 20% от случаите на астма са от вредни агенти в работната среда. Известни са между 350 и 400 агенти, водещи до професионално свързана астма. При мъжете 15%, а при жените – 5% от случаите на белодробен карцином се дължат на вдишване на частици, газове, пари или пушек. Тези замърсители са с различен произход – пожари, прахови бури, човешка дейност.

Какви са данните за замърсяването на въздуха в България и за последиците му сред хората?

Нормата на Световната здравна организация за стойностите на праховите частици във въздуха е 20 микрограма на кубичен метър средногодишно и 50 микрограма на кубичен метър средномесечно. Ако ги сравним с данни от наши клинични изпитвания и публикации за замърсеността на българските градове, ще видим, че средногодишната концентрация на замърсяването е 70 микрограма на кубичен метър. С това у нас се свързват 15% по-голям риск от смъртност. Ако замърсяването се понижи до 50 микрограма на кубичен метър, това ще понижи риска от смъртност с 6%.

Тази тема е разработвана в България от няколко научни колектива. Екип от университета в Стара Загора прави изследване на замърсяването на въздуха в три български града през 2010 г. Целта е да се проучи влиянието на няколко атмосферни замърсителя върху функционалното състояние на дихателната система при юноши.

През лятото фините прахови частици във въздуха на Стара Загора са изключително над нормата – 75 микрограма на кубичен метър. В Казанлък е същата картина, но през есента. В Чирпан през есента замърсяването е до 60 микрограма на кубичен метър, функционалните показатели на дихателната система у огромна част от учениците в тези градове са драстично намалени.

Екипът на доц. Иванов пък проследи как фините прахови частици влияят за обостряне на състоянието на 1035 пациенти с ХОББ от Плевенския регион за една година. Общият брой на обострянията, които изискват задължителна медицинска намеса, е 309, а хоспитализациите са 160, за други 150 се е наложило амбулаторно лечение. В 106 дни от годината в Плевенския регион замърсеността с фини прахови частици е над 50 микрограма на кубичен метър. Битовото отопление е основен източник на тези фини прахови частици.

Какви са последствията от наднорменото замърсяване у нас?

Аз и моите колеги – водещи пулмолози в България, сме разтревожени от замърсения въздух, който българите дишат и от здравословните проблеми, които следват. Ние се сблъскваме с тези заболявания в белодробните болници, в които работим.

Тази година излезе документ на СЗО за икономическото и здравното бреме на замърсяването на околната среда. Годишно в България от замърсяване на въздуха преждевременно умират 18 145 души. Изчислените години живот в болест, причинена от замърсяване на въздуха, са 321 390 г.

Годишните икономически загуби от преждевременна смъртност по същата причина са в размер на 32 милиона и 91 хиляди долара. Разходите за хоспитализации и лечение на белодробни, сърдечносъдови и неврологични заболявания, при които е настъпило обостряне от мръсния въздух, са милиони левове.

Тези данни трябва да насочат вниманието на политиката към превенцията, за да спестим на населението и на икономиката вложените средства за лечение. Европейският съюз дава директиви за чистота на въздуха, които трябва да са неделима част от държавната политика на всяка страна.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!