Храносмилателна система – устройство, функции, значение

С помощта на нашата храносмилателна система погълнатата храна се раздробява механично и се разгражда от ензимите на съставните си части, за да могат те да бъдат усвоени от клетките в организма.

Храносмилателният тракт се състои от уста, език, зъби, слюнчени жлези, хранопровод, стомах и черва. Към храносмилател­ната система спадат и още някои органи – черният дроб, жлъчният мехур и задстомашната жлеза (панкреас).

Функция на човешката храносмилателна система

Храносмилателният тракт представлява дълга тръба, започваща от устата и за­вършваща с ануса. Храносмилането започ­ва още с процеса на дъвчене в устната ку­хина. Тук храната се смесва със слюнката. При гълтане тя преминава към гърлото (pharynx) през капачето на ларинкса (epiglot­tis), което я отвежда покрай дихателната тръба (trachea) към хранопровода (oesopha­gus). По хранопровода храната достига до разположения под диафрагмата стомах.

В стомаха храната се „меси“, смесва се със стомашен сок и преминава в тънкото черво. Там процесът на храносмилане про­дължава, подпомогнат от панкреасния и жлъчния сок. Именно в тънкото черво се осъществява абсорбирането на хранител­ните вещества от организма. За поемане­то на мазнините отговарят лимфните ка­пиляри, за другите хранителни съставки – кръвоносните капиляри.

След като водата бъде абсорбирана, необработените хранителни остатъци се натрупват в дебелото черво и се из­хвърлят периодично от организма през правото черво и ануса.

Начин на функциониране на храносмилателния тракт

Основни градивни структури на храносми­лателната тръба са два слоя гладка муску­латура. Вътрешният слой е под формата на концентрични кръгове (вътрешна циркулярна гладка мускулатура). Когато този мускулен слой се съкрати, напречното се­чение на канала намалява. Външният слой е разположен надлъжно (външна надлъжна гладка мускулатура); при контракция той предизвиква скъсяване на канала, функции­те на двата мускулни слоя се координират от автономни нервни влакна. Те карат мускулите да задържат храната определе­но време в даден сектор от храносмила­телния тракт, за да може да бъде прера­ботена. После чрез вълнообразни движения тя се прехвърля към друг сектор за след­ващия етап на храносмилане.

Вътрешните стени на храносмилател­ния тракт са покрити със специална епи­телна тъкан, разположена върху съедини­телна тъкан, свързана с най-вътрешния слой на гладката мускулатура. Външната епителна тъкан на храносмилателния ка­нал, коремната ципа (peritoneum), предпаз­ва канала и принадлежащите към него ор­гани.

Възможни проблеми

Оказващият първа помощ трябва да е на­ясно с факта, че травмите и заболявания­та в описаните тук области могат да до­ведат до сериозни проблеми.

Храносмилателният тракт и свързани­те с него органи са добре кръвоснабдени. Тежките травми в областта на корема могат да доведат до засягане на черния дроб или голям кръвоносен съд: тези ув­реждания са не само много болезнени, но и опасни за живота. Засягането на задстомашната жлеза напр. може да доведе до изтичане на храносмилателни ензими от този орган в коремната кухина около хра­носмилателния тракт. Това също предиз­виква много силни болки.

Една от естествените реакции на ор­ганизма при нараняване е свиването на скелетната мускулатура в близост до мястото на травмата, за да се предпази засегнатата област. Ако това стане, ко­гато има нарушена цялост на коремната стена, съкращаващите се коремни муску­ли могат да изтласкат част от храносми­лателните органи навън през раната.

Нашата храносмилателна система притежава автономни моторни нервни влакна (кон­тролират функциите на гладката мускула­тура), както и аферентни нервни влакна (предават на главния мозък информация за напрежение и болка). Поради устройство­то на нервната система често болката в резултат на засягане на коремните орга­ни усещаме в друга част на тялото, която не е засегната и понякога дори е отдале­чена от мястото, където е причината. В този случай говорим за отразена болка. В случай че пациентът усеща болка в об­ласт, която не е наранена, трябва веднага да потърсите лекарска помощ.

Диарията (воднисти изпражнения) е състояние на организма, при което храна­та се придвижва твърде бързо през сто­машно-чревния тракт, без възможност за пълна абсорбция на водата. Повръщането е рефлекторно изтласкване на съдържа­нието на стомаха през устата с участие­то и на диафрагмата и коремните муску­ли. Ако повръщането и диарията продължа­ват по-дълго време, може да се стигне до обезводняване и нарушено електролитно равновесие в организма. И двете състоя­ния могат да бъдат опасни за живота, най-вече за децата и по-възрастните хора.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!