Онколог: Ракът е болест като всяка друга – лекува се!

„Защо непрекъснато нагнетявате страх у хората, че ракът е толкова страшен? Защо фиксирате тези, които са починали от тази болест, а не покажете онези, които са се излекували? А те са стотици и хиляди!…“ Казва заслужилият лекар на Руската федерация хирургът-онколог Андрей Коржиков. От кратко интервю с него за популярния руски сайт sobesednik.ru, цитиран от в.“Доктор“, ще разберем какво има предвид д-р Коржиков. Както и това защо не трябва да се страхуваме от болестта и навреме да споделим за нея. И още важни препоръки от хирурга-онколог.

– Д-р Коржиков, можете ли да опишете характера на човек, който крие от другите, че е болен от рак?

– Сами разбирате, че всеки човек пази различни тайни. Това, което съм забелязал от дългогодишната си практика, е, че много хора не искат да се знае за тяхната болест на работното им място, дори молят да не го отбелязваме в болничните листове. И най-често жените не искат колегите им да научат за това. По отношение на роднините пък има друго поведение, те се опитват да запазят в тайна болестта от самия болен. Аз съм против това, човекът задължително трябва да знае за своето заболяване. Идват при нас близките и молят да не казваме на майката, на бащата например, че има рак. Причината: да не се изплашат.

– Защо според вас много популярни личности също пазят в тайна своето заболяване. Наскоро това се случи с музиканта Дейвид Бауи?

– Всичко е много просто: има хора популярни и не популярни, това вече са различни характери сами по себе си и имат различно поведение в обществото. Това първо, и второ – радостната новина хората споделят по-лесно, но пак не са много. Случва се човек да иска да изкрещи на целия свят хубавото нещо, което му се е случило, дотолкова го е завладял възторгът, това са радостни емоции.

А тук става дума за болест. Хората не искат да разказват за това и да огорчават близките си, феновете си в случая. Знаете ли, такива хора не толкова се стремят да скрият лошата болест, те просто не я афишират – това са различни понятия. Човекът може да живее с болестта си и да се бори с нея. Много често успява да се пребори. Ракът е болест като всяка друга.

– И други знаменитости починаха наскоро – актьорът Алан Рикман и съпругът на Селин Дион. Как мислите вие, дали причината за това не е запускане на болестта?

– Не ми се ще да се фиксирам върху имена на популярни хора по принцип, както и към редица други известни личности, починали от рак или успели да се излекуват от нея. Много известни хора не афишират това. Естествено, че би могло да се говори за запусната болест. При всеки човек може да се случи, ако не се лекува навреме – ако не се обърне към специалистите.

Хората понякога изпитват страх, но рано или късно ще бъдат принудени да се обърнат за помощ. Но в такава ситуация помощта вече ще носи друг характер, нали разбирате. Тя вече няма да носи характера на лечение, а чисто палиативна грижа, т.е. да се помогне на организма достойно, без болка и страдания да си отиде от този живот.

Има категория хора, аз ги наричам естество-изпитатели, които искат до последния момент да проверят, да изпитат всичко върху самите себе си. Те вярват дотолкова в собствените си сили, че са убедени как вътрешната им енергия е силна и богата, как едва ли не имат връзка с космоса и са в състояние да се справят с всяка болест. Аз съм попадал на такива хора. Но в крайна сметка те все едно са принудени да дойдат за помощ. Но вече е късно, защото болестта носи съвършено друг характер.

– А може ли да се случи организмът да се предаде заради лечението?

– Ракът сам по себе си е агресивна болест. В напълно жив и здрав организъм се развива нов организъм и те се опитват да съществуват и да се борят. Има случаи, когато организмът побеждава сам. Но най-често, ако не се предприеме никакво лечение, ракът взема връх в тази борба.

Методите за лечение на тази болест също са агресивни – хирургичен, медикаментозен (факт е, че при рака се използват много силни препарати), химиотерапевтични, лъчева терапия – това също е агресия. И, разбира се, тези методи се отразяват на болния. Ние не можем до безкрайност да провеждаме лъчева терапия. Тъканите имат определени възможности и предел. В противен случай те просто ще изгорят, ще се превърнат в нежизнеспособни. Затова са измислени определени и точни дози – и еднократни, и сумарни.

Една тъкан е по-слабо чувствителна, друга – по-силно. Винаги правим сериозни изчисления: какъв лъч да насочим, за да пострадат по-малко жизненоважните органи и т.н. Химиотерапията действа върху всички клетки на организма – и на тези, които са кръвотворящи, и на костния мозък. Има, разбира се, случаи, когато хората загиват от агресивното лечение, но те са изключително редки. Тези „предозировки“ по принцип произтичат не заради лекарска грешка.

Лекарите обръщат внимание на такова състояние – по изследванията, по външния вид на пациента те разбират как той понася съответното лечение. И навреме прекратяват такава терапия. Но, да, случва се и това понякога.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!