Лекар отговаря: Какви усложнения може да нанесе грипът

Знаете ли какви усложнения може да нанесе грипът?

Проф. Георги Едрев e национален консултант по оториноларингология. Доктор е на медицинските науки и професор по УНГ-болести. Има над 120 научни публикации на български, руски, английски, немски, испански, японски. Ето какво казва той за усложненията след грипа в интервю за в. „Доктор“.

Проф. Едрев, какви усложнения може да нанесе грипът на горните дихателни пътища – най-често срещаните, най-тежките от тях?

Позволете първо да посоча какви свойства има грипният вирус: епилотропно – влиза през епитела на горните дихателни пътища и го разрушава; вазотропно, което значи, че съдовете около този епител също се увреждат; невротропно – нервните окончания около този епител също се засягат. И накрая – грипният вирус оказва общотоксично действие. С това се изчерпва неговото въздействие във входната врата, т.е. горните дихателни пътища – нос, носоглътка. Той обаче навлиза в кръвта и се разпространява по кръвен път, като съответно прониква в онези органи, които са най-слабо устойчиви на вируса. Ако този орган е белият дроб, се развива бронхопневмония, ако са синусите – се получава синузит. Ако този орган са ушите – възниква отит.

Другото характерно е, че около този разрушен вече епител, който е като входна врата, винаги има бактерии, които са наши спътници. Образно казано, ние сме като кораби, а бактериите са като водорасли около кораба. Те по принцип не ни причиняват никакво зло. Тези бактерии обаче като намерят умъртвени епителни клетки, започват да се размножават и причиняват бактериално усложнение.

В какво се изразява, с какви симптоми се проявява това бактериално усложнение?

Секретът вече не е слизест-кръвенист, а жълто-зелен. И храчките са жълто-зелени – това означава, че има бактериална инфекция. Тя се появява към третия, най-късно петия ден от началото на заболяването.

И какво се предприема тогава?

Знаем,че грипът протича с болки в мускулите, защото вирусът уврежда нервните окончания и с висока температура, защото оказва токсично въздействие. И тук вече възниква големият въпрос: трябва ли да даваме антибиотик на болен с грип човек, ако той е с температура 40 градуса и е в тежко състояние? Трябва ли да му даваме, като не знаем дали този антибиотик ще помогне, защото по принцип той не действа на грипните вируси.

И какъв е отговорът на този въпрос?

Отговорът е следният: напоследък много се говори, в т.ч. и по телевизията, пише се по вестниците, че в никакъв случай не трябва да се дава антибиотик, защото той няма да действа. Първо е нужна антибиограма и след това въз основа на нея се определя какъв антибиотик е необходим. Аз това поведение не го възприемам, защото първо ние губим два-три дни, докато се чудим дали става дума за чиста вирусна инфекция или не.

След това казваме – да, това не е чиста вирусна инфекция, да вземем антибиограма. Да, обаче това отнема още три дни. И какво се получава – бавим се цели шест дни от началото на грипната инфекция. А те са напълно достатъчни, за да се развие бронхопневмония и ако болният е възрастен сърдечно болен човек, той ще си отиде от този свят. Затова, по мое виждане, при тежка грипна инфекция, независимо че знаем, че антибиотикът не действа на вирусите, трябва да го дадем на болния, за да пресечем онези бактерии, които впоследствие ще се загнездят в убитите клетки и ще причинят усложнения. Вече ги споменахме тях – тежък бронхит, гноен отит, синузит, бронхопневмония и др.

Искате да кажете, че още на третия ден е нужно да се даде антибиотик, ако грипът протича тежко?

Да, нека изчакаме 2-3 дни най-много, след което непременно трябва да дадем антибиотик, без да изчакваме антибиограмата. Защото, както вече казах, тя отнема три дни. И ако тези три дни ги спечелим с това, че сме познали подходящия антибиотик, е много добре. Но дори и да не сме го познали, ако нашият пациент се чувства много по-добре, продължаваме със същия антибиотик. Независимо, че антибиограмата след това показва наличие на друг бактерии. Т.е., ние не се осланяме само на едното изследване. А гледаме комплексно какво е състоянието на болния.

Проф. Едрев, да обърнем повече внимание на отита. Често срещано заболяване през този сезон. До каква степен грипът може да предизвика отит?

Отитът бива няколко вида: единият е остър среден гноен отит, който не се причинява от грип. Той се причинява от бактерии, които се загнездват в средното ухо от някоя вирусна инфекция, като не е задължително тя да е грип.

Например остра тежка хрема или ринофарингит водят до такъв остър гноен отит. А също и някои от тези парагрипни вируси, аденовируси и др. Типичният грипен отит се нарича хеморагичен или булозен отит, в момента е доста разпространен. При него грипните вируси увреждат най-външната част на тъпанчето – кожният слой, като се образуват мехурчета, пълно със сукървица.

Докато излязат обаче, докато се образуват, е много болезнено. Детето плаче цяла нощ, а те излизат и се оформят до 4-5 часа. Защото цялата тази кожна прослойка на тъпанчето се издува, отлепя се и това е много болезнено. Ако това е съпроводено и с обща грипна инфекция, детето, освен болките в ухото, повишава и температурата. Този мехур или ако са няколко мехурчета, могат да се спукат и от ухото да изтече сукървица.

Не се пука тъпанчето, пука се само най-външната му част, която е към канала. Впоследствие всичко зараства като една коричка и няма последствия.

Как се лекува булозният отит?

В началото не даваме антибиотик, а само аналгетици, противовъзпалителни, капки в носа. До антибиотици стигаме ако видим, че мехурът не се спуква, а се прибира и ухото започва да боли още повече.
Това означава, че през евстахиевата тръба се е прибавила бактериална инфекция. Аз специално открия ли булозен отит при дете, давам антибиотик.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!