ФРАКТУРИ

Фрактури – симптоми и лечение

Фрактури Счупвания на костите, обикновено в резултат на травма при удар или падане.

Костните счупвания са често срещани, особено при по-възрастните хора със слаби или остеопоротични кости. Фрактурите на костите често водят и до увреждане на мускулите, връзките, кръвоносните съдове и нервите около тях.

Кои са причините?

Фрактури могат да се получат при внезапно настъпваща травма като пряк удар и усукване или при продължително натоварване на костта. Например бегачите на дълги разстояния понякога получават т.нар. стрес-фрактури на големия пищял – повечето от тях в подбедриците.

Някои заболявания могат да отслабят костната тъкан, увеличавайки вероятността от фрактури. Към тях спадат остеопорозата и костните тумори.

Какви са симптомите?

Симптомите зависят от мястото на фрактурата, тежестта й и степента на увреждане на околните тъкани. Мястото на счупването обикновено е болезнено и чувствително при  допир. Може да има подуване и посиняване в засегнатия участък, движенията могат да бъдат силно затруднени и болезнени. В зависимост от мястото, вида и тежестта на фрактурата пациентът може да има стържещо усещане при триенето между счупените краища на костта.

Понякога фрагменти от счупената кост могат да увредят съседните тъкани и органи. Счупено ребро например може да пробие белия дроб. Увреждането на тъканите води до кръвоизлив и може да се развие инфекция. Ако костните фрагменти са разместени, може да има и видима деформация.

Диагноза и методи на лечение

Счупването на костите обикновено се потвърждава с помощта на рентгенова снимка. Фрактурите причиняват силни болки и пациентът се нуждае от обезболяващи медикаменти, особено през първите няколко дни след счупването. Откритите рани, ако има такива, трябва да бъдат внимателно обработени и почистени.

Лечението има за цел максимално да възстанови първоначалното положение на костните фрагменти и да подпомогне зарастването им до евентуалното постигане на предишната здравина на костта.

Процесът, при който костните фрагменти биват върнати в първоначалното им положение, се нарича наместване на фрактурата. „Закрито наместване“ означава възстановяване на формата на костта, без да се нарушава кожата – то обикновено се постига чрез манипулация под местна или обща упойка. „Открито наместване“ на фрактурата означава извършване на операция за връщане на фрагментите по местата им.

След наместването засегната част на тялото се обездвижва с помощта на гипсова превръзка, метални плаки и винтове или чрез прилагане на тракция. Целта е задържането им в едно положение, докато се постигне здраво срастване на фрагментите. Невинаги се налага обездвижване – счупените ребра например се оставят да зараснат сами. Тъй като обездвижването може да доведе до загуба на мускулна маса, след свалянето на гипса пациентите често имат нужда от упражнения и физиотерапия, за да възстановят обема на движенията и заякчат мускулите си.

Какви са изгледите?

Времето, необходимо за зарастване на счупването, зависи от множество фактори, включително мястото на фрактурата, възрастта на пациента и степента на наместване на фрагментите. Счупените кости на краката обикновено заздравяват за около четири месеца; зарастването на някои по-малки кости отнема около два месеца. Детските кости в повечето случаи зарастват приблизително два пъти по-бързо от тези на възрастните. Усложнения от рода на инфекциите могат да забавят зарастването.

Макар и сравнително рядко, понякога зарастването на костите се оказва проблем. Когато костните фрагменти сраснат здраво помежду си, но в неправилно положение (т.нар. лошо срастване), може да се получи деформация на костта. В някои случаи фрагментите изобщо не успяват да сраснат (несрастване). Това може да се получи вследствие на т.нар. асептична некроза, която се развива при нарушаване на кръвоснабдяването в даден участък от костта в резултат от фрактурата, което води до постепенно умиране на костната тъкан.

Фрактурите, които не заздравеят правилно, в крайна сметка могат да доведат до увеличено натоварване в съседните стави и повишен риск от развитие на остеоартрит. Счупванията, засягащи ставните повърхности, също увеличават тази вероятност.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФРАКТУРИТЕ

Фрактурите могат да бъдат класифицирани по множество показатели, например по наличието на рана на кожата, по линиите на счупване и формата на костните фрагменти или по степента на разместване. Фрактурите биват:

• Закрити фрактури, когато кожата над счупената кост е непокътната.
• Открити (усложнени) фрактури, когато подкожната тъкан в мястото на фрактурата, а понякога и самата кост се виждат през разкъсна рана на кожата.
• Спираловидни фрактури, причинени най-често от усукване. Линията на счупване на костта е спираловидна.
• Коси фрактури, при които линията на счупване е наклонена спрямо дългата ос на костта, подобно на тази при спираловидните, но в една равнина.
• Напречни фрактури, при които линията на счупване минава напряко на костта,
• Раздробени фрактури, при които костта е счупена на три или повече фрагмента.
• Компресивни фрактури, при които участък от костта е напълно смачкан и не остават здрави фрагменти, които да зараснат. Такива фрактури обикновено се получават при прешлените, често в резултат от остеопороза.
• Фрактури тип „зелена клонка“, при които костта е счупена само от едната страна, а от другата е здрава. Тези фрактури се срещат главно при децата.
• Фисури (пукнатини). При тях има минимално увреждане на костта и околните тъкани. Пукнатината не преминава външния слой на костта.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!