Тазобедрените стави – какво представляват и всичко за тях

Тазобедрените стави са сферични, също като раменните, така че позволяват на краката ви да се движат в почти всички посоки – напред и назад, настрани и в кръг.

Всяка от тазобедрените ви стави (хълбочните) се образува от свързването на две кости – бедрената (фемур) и таза (пръстен от плоски кости, поддържащи гръбнака и корема).

Бедрените кости са най-дългите и здрави в тялото ви. Всяка от тях се стеснява в горния си край, оформяйки „шийка“, която се накланя навътре и завършва с кръгла „топка“, покрита с гладък, хлъзгав хрущял – това е главата на бедрената кост. Тя ляга плътно в дълбока, покрита с хрущял ямка с куполовидна форма (ацетабулум) отстрани на таза.

Пръстен от хрущял (labrum) се разполага по външния ръб на ацетабулума, като увеличава дълбочината му и поддържа бедрената глава на място. Цялата става е заобиколена от влакнеста мембрана – капсула, която се простира от хълбочната ямка до шийката на бедрената кост. Отвътре капсулата е покрита с тънка ципа, наречена синовия, секретираща синовиалната течност, която овлажнява ставата и улеснява движенията в нея.

Ставната капсула се състои от влакна, подсилени от ставни връзки – здрави, еластични ленти от влакнеста тъкан, придържащи бедрената кост към таза. Връзките и капсулата заедно с мускулите около ставата поддържат главата на бедрената кост плътно в ямката.

Стабилност на тазобедрената става

Механичното натоварване на тазобедрените стави е много голямо – те не само трябва да носят тежестта на цялото тяло, но и да я пренасят от единия крак на другия по време на ходене и бягане. Независимо от това разместванията на тазобедрените стави са сравнително редки.

Комбинацията от дълбока ставна ямка, поддържаща главата на бедрената кост, здрава капсула и мощни връзки и мускули прави измъкването на бедрената глава от ямката доста трудно. Разместванията на тазобедрените стави обикновено се получават в резултат от силен сблъсък: до 70% от тях се дължат на пътнотранспортни злополуки. Падането от високо е друга основна причина, а от спортните занимания най-голям брой размествания на тазобедрените стави се получават при американски футбол, ръгби и ски – алпийски дисциплини.

БЕДРЕНА ГЛАВА

Заоблената глава на бедрената кост заляга в дълбока ямка в таза. Това затруднява разместването на ставата; по-тънката бедрена шийка обаче е податлива на счупвания.

ТАЗОВА КОСТ

Всяка тазова кост се състои от три сраснали кости: седалищната и лонната образуват долната част на таза с форма на примка; голямата, с форма на крило хълбочна кост се издава настрани, оформяйки костния ръб, който се опипва на нивото на талията. В мястото на свързване на тези три кости се образува ямка с формата на чаша – ацетабулум.

СТАВНИ ВРЪЗКИ

Три здрави връзки заобикалят и поддържат тазобедрената става. Хълбочно-бедрената (илиофеморална) връзка с форма на буквата „У“ свързва ямката с горния край на бедрената кост и поддържа положението й при ходене. Седалищно-бедрената (исхиофеморална) връзка свързва външния ръб на ямката с бедрената шийка и предпазва бедрото от прекомерно накланяне назад. Лонно-бедрената (пубофеморална) връзка свързва лонната кост със ставната капсула и хълбочно-бедрената връзка и предпазва крака от разместване настрани.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

При рентгеново изследване на здрава тазобедрена става между главата на бедрената кост и стената на ставната ямка се наблюдава разстояние от около 6 мм. Това се дължи на факта, че бедрената глава и вътрешната повърхност на ацетабулума са покрити със слой от хрущял, който не се вижда на рентген.

Хълбочни мускули и движения в тазобедрената става

Тъй като тазобедрените стави са сферични, те позволяват движение в различни равнини. Групите от мускули, заобикалящи тазобедрената става, движат крака напред и назад, настрани, размахват го или го завъртат (така че да насочат пръстите на ходилата едни към други или навън). Тези мускули са сред най-мощните в тялото и могат да бъдат подредени в групи според функцията си:

Бедрените абдуктори и аддуктори съответно отвеждат краката настрани или ги събират. Освен това първите поддържат таза хоризонтален при ходене или бягане.

Бедрените флексори и екстензори движат краката напред и назад. Обтегнатите флексори (iliopsoas) или слабите екстензори (големият седалищен мускул и мускулите в задната част на бедрото) могат да доведат до болки в кръста, накланяйки таза напред.

Вътрешните и външните ротатори завъртат краката съответно навътре (един към друг) и навън (настрани).

Всяка от тези мускулни групи се състои от няколко различни мускула; мускулите с повече от една функция спадат към различни групи. Например средният и малкият седалищен мускул (два от мускулите в областта на седалището) действат и като абдуктори, и като вътрешни ротатори.

Абдуктори

Абдукторите на бедрото (основно средният седалищен мускул) са от особена важност за стабилността на тазобедрената става. Те са сред най-силните мускули около нея и не само теглят краката настрани, но и поддържат таза хоризонтален при стоене на един крак, ходене и бягане.

Когато повдигнете десния си крак, тазът ви се стреми да се наклони надясно, но абдукторите от опорната страна (на левия крак) упражняват мощно теглене върху таза и го поддържат в равновесие. При ходене абдукторите от опорната страна теглят още по-силно, така че дори леко повдигат противоположната страна на таза. Това накланя тялото към опорната страна и повдига крака, който прави крачка напред, така че пръстите да не се влачат по земята.

Кръвоснабдяване на тазобедрената става

Въпреки че тазобедрените стави са солидни, укрепени от здрави връзки и силни мускули, кръвоснабдяването им е относително слабо. Ставната ямка получава кръв от артерии в таза, които са добре защитени от увреждане. Артериите, които кръвоснабдяват шийката и главата на бедрената кост обаче са по-уязвими.

Клетките на костта, също както и тези на другите тъкани, се нуждаят от добър приток на кръв, която да доставя необходимите им хранителни вещества и да отмива отпадните продукти. Ако притокът на кръв бъде нарушен, костната тъкан в бедрената глава скоро започва да умира (остеонекроза).

Жизненоважна връзка

Шийката и главата на бедрената кост получават кръв от два източника:

Циркумфлексни (обиколни) артерии. Тези чифтни артерии се разклоняват от дълбоката бедрена артерия и преминават през капсулата на тазобедрената става в шийката на бедрената кост. Ако притиснете с ръка горната предна част на бедрото, понякога можете да усетите пулса в тях.

Артерия на бедрената глава. Тази малка артерия преминава през връзка на върха на бедрената глава (т.нар. обла бедрена връзка). Тя носи много малко от общото количество кръв, необходимо на главата.

Въпреки че кръвоснабдяването през връзката на върха на бедрената глава е ограничено, то може да се окаже жизненоважно, ако се наруши кръвотокът през циркумфлексните артерии – например при фрактури на бедрената шийка или при скованост и артрит на ставата.

Малката артерия в ставната връзка може да поддържа живота на бедрената глава до оздравяването на фрактурата и възобновяването на кръвотока през циркумфлексните артерии.

Натоварване на тазобедрените стави

Тазобедрените стави са две от най-активните в тялото.Ежедневните дейности като ходене, бягане и дори неподвижното стоене ги подлагат на огромни натоварвания, понякога многократно надвишаващи теглото на тялото.

Върху таза оказва натиск и силата, упражнявана от мускулите около него за поддържане на равновесието.

Когато стоите изправени, тазът поема тежестта на торса, ръцете и главата. Той на свой ред се поддържа от краката посредством тазобедрените стави. Всяка от тях поема половината от тази тежест, но тъй като те са разположени по-близо до предната част на таза, силата на тежестта тласка таза назад. За да противодействат на това, мускулите пред всяка става теглят предната част на таза надолу, за да го поддържат в хоризонтално положение, а силата на това теглене упражнява допълнителен натиск в тазобедрените стави.

Силите, действащи върху таза

Измерването им е доста трудно, тъй като те зависят от множество фактори, например от формата на тялото и дължината на бедрата. Сравнително точно изчисление може да се направи с помощта на система за анализ на походката. При нея се използват видеокамери, проследяващи движението на светлоотразителни маркери, поставени по тялото на доброволец. Компютър анализира образите от камерите и съпоставя данните е информацията, постъпваща от сензорите за натиск (чув-ствителни пластини) за изчисляване на сили¬те, действащи върху тялото при различните движения.

Стоене на един крак

Ако повдигнете крака си, за да пристъпите напред или да застанете на един крак, тазобедрената става на опорния крак носи цялата тежест на торса, ръцете и главата плюс тежестта на повдигнатия крайник. Тя трябва да поеме и натиска от мускулната сила, необходима за ограничаване на наклона на таза назад.

Още по-голямо натоварване в тазобедрената става оказват силите, необходими за задържане на таза в хоризонтално положение, тъй като той се стреми да се наклони към страната на повдигнатия крак. Когато застанете на един крак, тазът ви се държи като люлка, чиято опорна точка се намира в тазобедрената става на крака, на който сте стоите. Абдукторите на съответното бедро, особено средният и малкият седалищни мускули, теглят таза надолу, за да предотвратят смъкването на другия му край. При този процес тазът се притиска силно към бедрената кост в областта на ставата. Сборът от тази сила и тежестта, носена от тазобедрената става, дава представа за общото й натоварване. То може да надвиши два пъти теглото на тялото.

Тазобедрените стави при движение

Когато ходите, абдукторите ви трябва да работят още по-усилено, защото при всяка крачка им се налага леко да повдигнат отсрещния край на таза. Тъй като женският таз обикновено е малко по-широк от мъжкия, при жените смъкването на таза при ходене е по-ясно изразено, поради което казваме, че те „полюшват бедра“.

Нормалното ходене упражнява върху всяка тазобедрена става сила, равна на 2-3 пъти тежестта на тялото, а изкачването на стълби я увеличава до 4-6 пъти. Скачането и другите енергични спортни занимания увеличават върховото натоварване в тазобедрените стави до около 12 пъти личното тегло.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

За да измерят натоварването в тазобедрените стави, учените от Свободния университет в Берлин поставили на някои от пациентите, които щели да бъдат протезирани, изкуствени стави, съдържащи сензори за натиск. По този начин установили някои интересни факти.

При ходене със скорост 1 км/час натоварването във всяка от тазобедрените стави е около 280% от телесното тегло. При скорост от

4 км/час то се увеличава до 480%, а по време на джогинг – до 550%.

При препъване натоварването се увеличава драматично: до 870% от телесното тегло в един от случаите.

Носенето на товар с тегло една четвърт от телесното тегло на доброволеца увеличава силата на натоварване във всяка тазобедрена става с около 25%. Ако обаче товарът бъде носен само в едната ръка, натоварването в противоположната става е с две трети по-голямо от това в ставата от същата страна.

Често срещани проблеми на тазобедрените стави

Рискът от проблеми с тазобедрените стави варира силно според възрастта. Вероятността от появата на някои заболявания е по-голяма през детството, когато костите все още растат. Други проблеми са свързани с възрастовите заболявания и общото износване на ставите.

Детство и юношество

Проблеми с тазобедрените стави може да има още при раждането. Най-често това е вродената дисплазия (разместване, луксация) на тазобедрената става (ВД-ТБС). Обикновено това се дължи на нестабилност на стаената капсула и връзките, позволяваща частичното или пълно разместване на ставата.

ВД-ТБС засяга 1 на всеки 1000 новородени и се среща по-често при момичетата. Ако не се лекува, може да доведе до проблеми при ходене, хронични болки и остеоартрит. Поради тази причина рутинният медицински преглед на новородените включва изследване за ВД-ТБС. Обикновено лечението е обездвижване на ставата с помощта на ортеза или гипс, за да може тя да се възстанови и развива нормално.

Болест на Лег-Калве-Пертес (Leg-Calve-Perthes)

Най-честото заболяване, засягащото тазобедрените стави във възрастта между 5 и 11 години, е т.нар. ювенилна остеонекроза или болест на Лег-Калве-Пертес. Причините за нея все още не са съвсем ясни, но вероятно основен фактор се явява нарушеното кръвоснабдяване на бедрената глава, която бавно умира и впоследствие се смачква под тежестта на тялото. Първоначалните симптоми включват болки и скованост в тазобедрената става и коляното и затруднено ходене. Заболяването засяга момчетата пет пъти по-често от момичетата.

При ранно диагностициране и лечение, включващо покой и обездвижване на ставата, за да може костта да се възстанови, уврежданията обикновено могат да бъдат ограничени. Дори и в този случай обаче по-късно се появява остеоартрит и се налага протезиране на ставата.

Приплъзване на бедрената епифиза (адолесцентна епифизиолиза)

През пубертета съществува риск от т.нар. „приплъзване“ на бедрената епифиза (ПБЕ), включващо увреждане на растежната плочка между шийката и главата на бедрената кост. Дългите кости на тялото нарастват през детството и юношеството благодарение на растежните плочки (хрущялни дискове в двата края на костите), чиято дебелина се увеличава. Хрущялните клетки в плочките постепенно се заместват от костни клетки – процесът продължава до пълното израстване на костта. При ПБЕ растежната плочка се приплъзва (разкъсва се) и бедрената глава се отдалечава от шийката.

Заболяването засяга предимно момчетата. Болките в тазобедрената става и коляното, особено ако са придружени от скованост, са симптом на болестта. Ранното лечение, състоящо се в наместване и задържане на бедрената глава на място с помощта на хирургични игли, обикновено дава резултат. Ако не се лекува, ПБЕ може да доведе до скъсяване на крака и остеоартрит.

Зряла възраст

Най-честият проблем на тазобедрените стави при хората в зряла възраст е остеоартритът. Обикновено заболяването се развива в резултат на износване на ставата – с годи ните ставният хрущял постепенно се изхабява. Без това защитно покритие костите в тазобедрените стави започват да се трият една в друга, което причинява скованост и болки. Остеоартритът (коксартроза) е най-честата причина за протезиране на тазобедрените стави.

Увреждане на тазобедрените стави при възрастните може да настъпи и в резултат от възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, подагра и псориазис. В последните години методите за лечение на тези болести бяха значително усъвършенствани, но все още някои от пациентите не се повлияват добре от тях и тогава се налага протезиране.

Фрактури

Счупванията в областта на тазобедрените стави са редки при по-младите и често настъпват вследствие на автомобилна катастрофа. С напредването на възрастта обаче костите започват да губят плътността си и стават по-податливи на фрактури при сравнително леки удари и падания. Повече от 90% от фрактурите в областта на тазобедрените стави сред хора над 65-годишна възраст се получават при падане и обикновено са в шийката на бедрената кост. Счупванията на главния ствол на костта в повечето случаи се причиняват от тежко сътресение. И при двата вида фрактури вероятността от значително разместване на счупените краища е голяма, което води до силни болки и оток. Колкото по-слаби са костите ви, толкова сте по-уязвими: около 90% от фрактурите в областта на тазобедрените стави се наблюдават при хора с остеопороза. При жените, чиято костна плътност след менопаузата намалява, вероятността от счупване в областта на тазобедрената става е равен на комбинирания риск от рак на гърдата, матката и яйчника.

ТЕСТ – Нуждая ли се от медицинска помощ?

Повечето хора от време на време получават усещане за скованост или дискомфорт в едната или двете тазобедрени стави, но проблемите обикновено са краткотрайни. Ако обаче отговорите с „да“ на някой от следващите въпроси, трябва да се консултирате с лекар.

Болките в тазобедрената става карат ли ви да накуцвате?

Имате ли висока температура и болки в тазобедрената става?

Чувствате ли нестабилност в ставата при ходене?

Затруднявате ли се да движите, сгъвате или изправяте крака си?

Страдате ли от упорити или необясними болки в слабините?

Има ли някаква видима деформация в ставата или слабините ви?

Усещате ли постоянно изтръпване или боцкане в хълбока, слабините или крака?

Случвало ли ви се е да усетите или чуете щракане, пукано или стържене в ставата при движение?

Усещате ли затопляне или подуване в хълбока, има ли признаци на възпаление около ставата?

Има ли кървене или значително посиняване около ставата?

Болките ви след падане или удар ли започнаха?

Как да предпазите тазобедрените стави

Някои последици от стареенето са неизбежни и разбира се, произшествия се случват, но съществуват множество прости мерки, чрез които можете да предпазите тазобедрените си стави от най-големите им врагове – прекомерното износване, липсата на движение и фрактурите.

Един от най-лесните начини за това да поддържате теглото си в нормални граници. Във всеки един момент кон тактът между костите в тазобедрените стави се извършва върху площ от само няколко квадратни милиметра, така че натискът понякога е изключително мощен. Всеки допълнителен килограм телесно тегло добавя 2 кг към натоварването в тазобедрените стави при ходене, 5-6 кг – при изкачване на стълби и до 10-12 кг при бягане и скачане. Наднорменото тегло значително увеличава ежедневното им износване и повишава риска от развитието на остеоартрит в по-късните години от живота. Стремете се да постигнете индекс на телесна маса между 18,5 и 25.

Движете се!

Главната защита на тазобедрените стави от ранно износване е дебелият слой хрущял, покриващ ставните повърхности, подложени на натоварване. Хрущялът е твърд, но всъщност има гъбеста структура – това му позволява да поглъща синовиалната течност, образуваща се във вътрешната обвивка на ставната капсула. Попивайки в хрущяла, тази течност му осигурява жизненоважни хранителни вещества и кислород. След това при натиск в тазобедрената става течността се изтласква от хрущяла в ставното пространство, където действа като овлажнител и отмива отпадните продукти и токсините.

Тъй като хрущялът няма кръвоносни съдове, които да му доставят хранителни вещества, процесът на поглъщане на синовиална течност и изтласкването й е от особено значение за неговото подхранване, поддържането на еластичността и предотвратяване на износването. Без движение не се осъществява циркулация на синовиалната течност. За да останат здрави, тазобедрените ви стави се нуждаят от редовни упражнения.

Грижи за увредените тазобедрени стави

Ако страдате от артрит или болка в ставите, вероятно ви е трудно да ги движите. Независимо от това честите леки упражнения като ходене вероятно ще ви бъдат от полза, тъй като ще поддържат подвижността на ставите ви. В противен случай опитайте упражнения като плуване или каране на велосипед, при които не се налага тазобедрените стави да поемат цялата тежест на тялото.

Ако се наложи тазът ви да бъде обездвижен за някакъв срок, например при фрактура, след свалянето на гипса може да почувствате скованост в ставата и отслабване на мускули те около нея. Веднага щом имате възможност да движите бедрото си, започнете редовна програма от леки упражнения за възстановяване на гъвкавостта и мускулната сила.

Как да избягвате фрактурите

Колкото повече остарявате и костите ви отслабват, толкова по-голяма е вероятността от счупване в областта на тазобедрената става при евентуално падане. За щастие съществуват мерки, които можете да предприемете независимо от възрастта си, за да намалите риска от фрактури.

Най-важно е да помогнете на костите да запазят здравината си, като се храните пълноценно и приемате достатьчно калций. Можете да си го набавите от млечните храни, боба, варивата, някои зелени зеленчуци, ядките, плодовете и консервираната риба, която може да се яде с костите, например сьомга или сардини.

Ако не прекарвате достатьчно време на слънце, някои хранителни добавки ще ви осигурят необходимото количество витамин D.

Редовното ходене или бягане също укрепва тазобедрените стави. Дори костите ви да са слаби или да страдате от остеопороза, пак ще имате полза от натоварващи упражнения, но трябва да се пазите от падане и удари.

Как да ограничим риска от падания

Съществуват някои сравнително прости мерки за ограничаване на вероятността от падане.

Замаяността е една от най-честите причини за инциденти. Когато ставате сутрин, поседнете за момент на леглото, за да се уверите, че не ви се вие свят и едва тогава се изправете.

Не пропускайте закуската, иначе рискувате да се почувствате замаяни по-късно през деня.

Лесно можете да паднете в кухнята или банята. Старайте се да поддържате пода винаги сух. Ако нямате добро равновесие, помислете дали да не монтирате столче под душа или подходящи перила, които ще издържат теглото ви.

Правете достатьчно упражнения, за да поддържате гъвкавостта на мускулите и да подобрите равновесието си. Ако не се чувствате стабилни, можете да използвате бастун с гумен връх за опора.

Отслабналото зрение също е честа причина за падане. Носете винаги очила, ако имате проблеми със зрението, сваляйте тези за четене, когато ходите и поддържайте дома си добре осветен.

Внимавайте с домашните любимци – котката и кучето неусетно могат да се завъртят в краката ви или да скочат и да ви накарат да загубите равновесие.

Когато изкачвате стълбите, не носете предмети, които ви пречат да видите следващото стъпало. Ако е възможно, хващайте се поне с едната ръка за парапета. Не дръжте на стълбите разхвърляни предмети и закрепете пътеките и килимите така, че да не се хлъзгат.

Внимавайте с облеклото – ако палтото, панталоните, полата или хавлията ви са прекалено дълги, може да се спънете в тях.

Не оставяйте дрехи, вестници или други вещи на пода, заради които може да паднете. Затваряйте чекмеджетата и вратичките на шкафовете.

ПРЕДПАЗИТЕЛИ ЗА ХЪЛБОЦИТЕ

Това са леки и здрави, изпъкнали защитни плоскости, които се поставят на хълбоците и поглъщат сътресението при падане. Предпазителите с мека подплата обикновено се задържат на място с помощта на джобовете или бельото, а някои модели се прикрепват към специални колани, носени под или над дрехите.

Ако сте предразположени към падания, предпазителите за хълбоците ще ограничат риска от фрактури: според едно финландско проучване – с до 80%. Резултатите от други изследвания са по-малко окуражаващи. Предпазителите със сигурност не осигуряват пълна защита, така че и с тях трябва да бъдете предпазливи.

Упражнения за гъвкавост на тазобедрените стави

Тези прости упражнения за разтягане не изискват специална екипировка и отнемат само няколко минути; те ще ви помогнат да поддържате ставите си гъвкави и да заякчите мускулите и връзките около тях.

Можете да ги провеждате отделно или да ги включите в програмата за разтягане . Както и да ги практикувате, важно е първо да загреете, за да повишите телесната си температура и притока на кръв. Проведени преди тренировката, тези упражнения ще ви помогнат да увеличите обема на движение в тазобедрените стави. Разтягането на мускулите и сухожилията ще ограничи риска от травми по време на тренировката.

Тези упражнения са насочени към мускулите в задната част на бедрата, квадрицепсите и бедрените флексори. Правете разтяганията бавно и се съсредоточете върху това да задържите разтегнатото положение, а не върху броя бързи повторения.

Бедрени флексори

Флексорите на бедрото (мускулът iliopsoas и правият бедрен мускул) свързват таза с предната горна част на бедрените кости. Те придвижват крака напред при ходене или бягане.

Разтягане на бедрените флексори

Коленичете с дясното коляно на малка възглавница и поставете левия крак пред вас, свит в коляното, с долепено до пода стъпало.

Поддържайки тялото изправено, бавно придвижете хълбоците напред, докато усетите теглене в мускулите по предната страна на дясното бедро. Задръжте това положение 30-60 секунди, а след това повторете с другия крак.

Флексорм на подбедрицата/екстензорм на бедрото

Тези мускули започват от таза, спускат се по задната страна на бедрото и се залавят с две сухожилия за костите на подбедрицата, точно под коляното. Те изнасят бедрото назад и нагоре и сгъват крака в коляното.

Разтягане на флексорите на подбедрицата

Седнете странично на скамейка или на два стола, наредени един до друг, като поставите левия си крак отгоре, а десния изнесете настрани, със стъпало, долепено до пода.

Поддържайте гърба и раменете изправени и леко се наклонете напред, докато усетите разтягане в задната част на лявото бедро. Задръжте в това положение 30 секунди, а после повторете упражнението с десния крак.

Квадрицепси

Квадрицепсът е група от четири мускула, разположени по предната страна на бедрото, като три от тях започват от бедрената кост и се залавят за колянната капачка, а четвъртата (правият бедрен мускул) се простира от таза, над бедрото и също достига до капачката. Главната функция на квадрицепса е да изправя крака в коляното; правият бедрен мускул също повдига бедрото напред и нагоре към таза.

Разтягане на квадрицепсите

Опрете се на стената или на облегалката на стол, застанете на левия крак, повдигнете десния глезен назад и го обхванете с дясната ръка.

Поддържайки дясното коляно близо до лявото, леко притеглете глезена назад и нагоре, докато усетите разтягане в предната част на дясното бедро. Не се накланяйте прекалено напред или назад и дърпайте толкова, че да поддържате постоянно, но леко разтягане. Задръжте в това положение 30-60 секунди, а след това повторете упражнението с другия крак.

Как да облекчим болките и сковаността

Болката и сковаността в тазобедрените стави могат да се дължат на различни фактори, от които зависи и методът на лечение – торбички с лед, леки упражнения или силни болкоуспокояващи медикаменти срещу ставни заболявания.

Първата стъпка при лечението на болките в тазобедрените стави е установяването на причината. Понякога тя е очевидна: контузили сте ставата при удар в ръба на масата или по някакъв начин сте преразтегнали мускулите около нея. В такива случаи проблемът бързо изчезва от само себе си. Леките болкоуспокояващи лекарства (като ибупрофен или аналгин), както и топлолечението (термофор или гореща вана) ще намалят дискомфорта.

Силни болки и скованост в тазобедрените стави обикновено възникват в резултат на различни видове артритно възпаление. Ако проблемът продължава дълго време или ставата ви е болезнена и скована без видима причина, трябва да се посъветвате с лекар, който да постави диагноза и да назначи лечение. Колкото по-тежки са симптомите, толкова по-скоро трябва дaпотърсите медицинска помощ .

Облекчаване на болките при ставно възпаление

Ако причината за проблемите ви е артритно възпаление, лекарят ще ви препоръча един или няколко вида лечение, които могат да намалят болките и сковаността и дори да спрат развитието на заболяването. Към тях спадат физиотерапията, поддържаща подвижността на ставите, и медикаментите за ограничаване на възпалението и облекчаване на болките и сковаността.

Освен че прави ставите сковани и болезнени, артритът намалява и обема на движение в тях. Когато става дума за таза, това може да затрудни ходенето, качването или слизането по стълби. Редовните сеанси при физиотерапевт ще ви помогнат да увеличите гъвкавостта на ставите.

Някои от упражненията заякчават мускулите около тазобедрените стави и повишават тонуса им, като така се намалява сковаността. Плуването е особено подходящо за тази цел, тъй като то разтяга и укрепва мускулите и осигурява добра тренировка на тазобедрените стави, без да ги подлага на прекомерно натоварване.

Нестероидни противовъзпалителни средства

От множеството лекарства, облекчаващи болката при артрит на тазобедрените стави, най- често се използват нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) като аспирин или ибупрофен. Те ефективно ограничават възпалението и са сравнително безопасни, въпреки че при употребата им съществува известна вероятност от стомашно-чревно кървене и язви. Напоследък някои лекарства от тази група се свързват с повишен риск от инфаркт. Ако ви се налага да използвате НСПВС продължително време, лекарят ви вероятно може да ви информира относно последните проучвания върху ефекта им.

Кортикостероиди

Ако страдате от тежък артрит, лекарят може да ви предпише кортикостероиди. Тези лекарства наподобяват действието на потискащите възпалението хормони, секретирани от кората на надбъбречните жлези. Те са най-мощните от всички противовъзпалителни средства и спадат към група медикаменти, обозначавани накратко като СМАР (симптоммодифициращи антиревматици).

Кортикостероидите се предлагат в различни лекарствени форми. Някои се приемат орал но, други представляват кремове за кожно приложение, а трети се въвеждат инжекционно. Те могат да имат сериозни странични ефекти, особено ако се прилагат продължително време, така че каквато и лекарствена форма да предпише лекарят, той ще трябва да следи внимателно състоянието ви. Приемът се преустановява постепенно, тъй като т.нар. „симптоми на отнемане“, възникващи при рязкото им спиране, могат да бъдат много тежки.

Лекарства, променящи активността на заболяването

Докато кортикостероидите и другите медикаменти от група СМАР облекчават симптомите на възпалителния артрит, антиревматичните средства, променящи активността на заболяването (АРПАЗ), могат да преустановят развитието на болестта и да предотвратят разрушаването на ставите. Най-често предписваните медикаменти от тази група са метотрек- сат и сулфасалазин, но подобно на кортикостероидите, те имат сериозни странични ефекти. Лекарят ви ще трябва внимателно да следи лечението ви. За повече информация относно АРПАЗ за лечение на ревматоиден артрит .

Облекчаване на симптомите при остеоартрит

За жалост лекарствата срещу ревматоидния артрит не са особено подходящи за лечение на остеоартрит. НСПВС като ибупрофен могат да облекчат болките, но няма да спрат развитието на заболяването.

В ранните стадии на остеоартрит на тазобедрените стави лекарят най-вероятно ще ви препоръча да им осигурите покой и да проведете лека физиотерапия. Тя може да включва леки упражнения като плуване, водна гимнастика или каране на велосипед, които да поддържат функцията на ставите ви и да подобрят силата и обема на движение в тях.

Ако сте с наднормено тегло, отслабването може да бъде от голяма полза, тъй като така ще намалите натоварването на тазобедрените стави. Използването на бастун при ходене също намалява натиска на тежестта върху тях.

Ограничаването на натоварването на тазобедрените стави може да забави дегенерацията им.

Облекчаване на болките в сухожилията

Често болка може да се появи в сухожилията, прикрепващи мускулите около тазобедрената става към бедрената кост и таза. Нормално сухожилието се движи гладко при свиване и отпускане на мускула, но при възпаление се появява болка. Това заболяване се нарича тендинит и обикновено възниква вследствие на непривично физическо упражнение. Болестта може да се развие и в по-късните години от живота, когато сухожилията загубят еластичността си и вече не се движат така гладко.

Болка в сухожилията причинява и бурситът. Бурсата представлява пълна с течност торбичка, която действа като омекотяваща възглавничка между сухожилието и костта. Ако се получи оток вследствие на прекомерни физически упражнения или тежък удар в областта на хълбока, бурсите около тазобедрената става могат да причинят болка.

Методите за лечение на тендинит и бурсит включват покой на ставата и компреси с торбичка лед върху засегнатата зона за 15-20 минути три или четири пъти дневно. Аспирин или ибупрофен могат да облекчат болката, но ако тя е силна или продължителна, трябва да се консултирате с лекар.

Напредъкът на медицината

Успеваемостта в дългосрочен план на протезирането на тазобедрените стави се увеличава непрекъснато благодарение на разработката на нови материали и усъвършенстваната хирургична техника. Междувременно изследователите търсят алтернативи на протезирането.

Възстановяване на увредени тазобедрени стави

Развитието на техниките за протезиране на тазобедрени стави е едно от най-големите постижения на хирургията през XX в., но това все още не е окончателно решение на артрит- ните проблеми. Повечето изкуствени стави се износват след около 15-20 години и в някои случаи могат да предизвикат усложнения като възпаление, причинено от миниатюрни частици, отделени от протезата в процеса на износване, които попадат в околните тъкани.

Изкуствените тазобедрени стави обикновено се състоят от метална топка, заместваща бедрената глава, и полиетиленова чашка, заемаща мястото на ставната ямка. Използването на здрави керамични материали може допълнително да удължи живота на протезата.

Друга алтернатива, прилагана при по-млади и активни пациенти, е подмяната на ставната повърхност. Това е по-малко травмираща процедура от тоталното протезиране, тъй като при нея се отстранява само увреденият хрущялен слой на бедрената глава и ямката с част от костта под него вместо цялата бедрена глава и шийка.

Естествено възстановяване на ставата

Друга насока на изследователската работа е откриването на биологично, а не механично решение на проблема с увредените тазобедрени стави. Причината нашите естествени, здрави стави да траят много по-дълго от изкуствените е, че телата ни се намират в процес на постоянно възстановяване. Организмът непрекъснато отстранява в по-голяма или по-малка степен увредени части от тъканите и ги замества с нови.

Проблемите започват, когато уврежданията настъпват по-бързо и тялото няма време да извърши съответните „поправки“, какъвто е случаят при остеоартрит.

В близкото бъдеще може да се намери начин за ускоряване на процесите на възстановяване посредством вземане на неразвити костни и хрущялни клетки от тялото, размножаването им в клетъчни култури (хранителни разтвори) и обратното им въвеждане с цел създаване на нова ставна повърхност.

Подобна процедура вече е доказала ефективността си при възстановяването на стави с минимални увреждания на хрущяла.

Костни присадки

Друга алтернатива на протезирането е да се вземе костна присадка от друга част на тялото – обикновено от малкия пищял. Един от най-големите структурни недостатъци на тазобедрената става е сравнително лошото й кръвоснабдяване; ако кръвният поток в основните артерии, снабдяващи бедрената глава, бъде нарушен, костната тъкан може да загине (остеонекроза). Вместо да заместват мъртвата кост с изкуствена става, лекарите са разработили процедура, използвайки васкуларизирана костна присадка.

При този вид операция хирургът отстранява обезкървената кост от бедрената глава. След това се взема костен учдстък от малкия пищял, като се запазват неговите кръвоносни съдове. Хирургът имплантира костната присадка в главата на бедрената кост и свързва запазените хранещи съдове с артериите около тазобедрената става. Очакванията са тази жива кост да възстанови бедрената глава.

Напоследък учените търсят възможности за усъвършенстване на тази операция с помощта на вещества, наречени растежни фак-тори, които подпомагат израстването на нови кръвоносни съдове за изхранване на регенериралата кост.

Борба с артрита

Ако учените успеят да открият ефективно лечение за различните форми на артрит – или дори начин за пълното им излекуване – необходимостта от протезиране на тазобедрените стави ще намалее.

Как да предотвратите уврежданията на ставния хрущял?

Независимо че причините и механизмите на развитие артрита все още не са доизяснени, изследователите са разработили медикаменти, които спират разрушаването на хрущяла в та-зобедрената става и дори правят процеса обратим.

Анти-TNF терапия. Някои нови видове АРПАЗ (антиревматични средства, променящи активността на заболяването) действат посредством блокиране на действието на туморнекротичния фактор (TNF). Това е белтък в кръвта, който по принцип атакува раковите клетки, но при хората с ревматоиден артрит е едно от веществата, предизвикващи възпалението. Изглежда, че TNFкара имунната система на организма да атакува синовиалните мембрани на ставите, причинявайки оток и болка. За жалост блокирането на действието му в някои случаи може да доведе до тежки странични ефекти.

Глюкозамин и хондроитин. И двете вещества се срещат в тялото в естествени условия – те участват в изграждането на ставния хрущял. Резултатите от няколко проучвания в малък мащаб сочат, че ползата от хранителните добавки, съдържащи тези вещества, е съизмерима с тази от НСПВС, що се отнася до потискането на болката в ставите, увредени от артрит.

S-аденозил-метионин (SAM-e). Това съединение се среща във всички живи клетки и участва в множество биохимични реакции в организма, включително в изграждането на структурните елементи на хрущяла. В последно време множество проучвания сочат, че при лечение на остеоартрит на тазобедрените стави хранителните добавки, съдържащи SAM-e, са толкова ефективни, колкото и НСПВС, като същевременно имат по-малко странични ефекти.

Овлажняване на ставите

Остеоартритът включва не само увреждане на хрущяла и подлежащата кост, но и частично разграждане на синовиалната течност, овлажняваща ставата и омекотяваща движенията. Инжектирането на хиалуронова киселина (естествена съставка на синовиалната течност) в засегната става повишава овлажняващите свойства на течността и способността й да поглъща сътресението.

Този метод подпомага движенията в ставата и намалява болките. Той се прилага с голям успех при коленни стави, но при тазобедрените ефектът е краткотраен – няколко часа или дни. Съответно постигането на продължително облекчение изисква многократни инжекции, които могат да доведат до усложнения, включително инфекция. Целта на изследванията в тази област е да се открият лекарства, които да овлажняват ставите и да запазват действието си за продължителен период от време.

СТВОЛОВИ КЛЕТКИ И БИОКЕРАМИКА

Щовешщте стволовй клетки (вляво) представляват необособени клетки, които могат да се превърнат във всеки от 200-те различни вида клетки в човешкото тяло. В бъдеще е възможно дори да се ощледфп нови кости или хрущял посредством вземане на стволовй клетки от костния мозък на пациента и размножаването им в изкуствени материали, наподобяващи порестата структура на , костта, като минералния комплекс от калциев фосфат, показан по-горе. По този начин изкуственият материал би се превърнал в жива тъкан. изхранвана от тялото и способна да се лекува от износване и увреждане.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Много от антиревматичните сродства, променящи активността на заболяването (АРПАЗ), които се използват днес, първоначално са били разработени за съвсем други цели. Хидроксихлороквин например е лекарство против малария; азатиоприн и циклоспорин са използвани, за да потиснат отхвърлянето на присадката при пациенти с извършена трансплантация; хлорамбуцил и метотрексат са противотуморни препарати.

Статините, от своя страна, се използват за понижаване на холестерола. Учените в Кеймбридж се опитват да установят дали тези лекарства биха могли да стимулират костния растеж около тазобедрените протези и така да направят връзката между изкуствената става и костта поздрава.

Протезиране на тазобедрена става

Ако едната или и двете ви тазобедрени стави са увредени и ходенето или дори ставането от стола предизвикват затруднение и болка, вашият лекар може да ви препоръча протезиране. То включва заместване на увредените части от ставата с метални, пластмасови или керамични компоненти.

Най-честата причина за протезиране на тазобедрените стави е остеоартритът – прекомерното износване на хрущяла, който покрива и защитава повърхността на ставата и позволява на сферичната глава на бедрената кост да се движи свободно в ямката (ацетабулума). В процеса на износване на хрущяла ставата се сковава и движенията в нея стават все по-болезнени.

Съществуват множество други заболявания освен остеоартрита, които могат да увредят хрущяла в тазобедрените стави. Към тях спадат възпалителните заболявания като ревматоиден артрит и подагра, както и инфекциите и фрактурите, засягащи ставните повърхности.

Видове протезиране

Ако се нуждаете от протезиране на едната или двете тазобедрени стави, хирургът ортопед разполага с няколко възможности – тотално протезиране, частично протезиране и подмяна на ставните повърхности.

Тотално протезиране на тазобедрената става. Ако и бедрената глава, и ставната ямка са увредени, трябва да бъдат подменени и двете части (полюси) на ставата. Тази операция се прилага при 25-40% от случаите.

Частично протезиране на тазобедрената става. Ако само единият полюс на ставата е увреден, хирургът може да ви препоръча частично протезиране, при което се подменя само увредената част (обикновено това е бедрената глава).

Подмяна на ставните повърхности.

При тази операция хирургът отстранява само малка част от костта на бедрената глава заедно с увредения ставен хрущял, правейки място за метална „шапка“ на главата, и разширява ставната ямка в таза, за да монтира метална чашка в нея.

Подмяната на ставните повърхности не води до значителна загуба на костно вещество, така че ако новите повърхности се износят, за хирурга е относително лесно да ги извади и да извърши тотално или частично протезиране на ставата. По тази причина този вид оперативно лечение е много подходящ за по-млади пациенти.

Тотално протезиране на тазобедрената става

Използваната при тотално протезиране изкуствена става се състои от два импланта: облицована е пластмаса метална чашка, която се монтира в ставната ямка, и изострен метален ствол с топка на края, заместващ бедрената глава.

Хирургът прави кожен разрез с дължина 20-30 см, за да достигне тазобедрената става, след което я размества и разкрива главата на бедрената кост и ямката.

Хирургът използва инструмент, наречен ример, за да разшири ставната ямка, преди да постави чашката на протезата в кухината.

След това той отрязва главата на бедрената кост в основата на шийката с помощта на пневматична резачка, почиства и разширява кухата централна част на бедрената кост и въвежда в нея ствола на изкуствената бедрена глава.

Когато и двата импланта са на мястото си, хирургът внимателно намества изкуствената глава в новата ставна ямка и затваря разреза.

При някои тазобедрени протези имплантите се задържат на местата си първоначално от силите на триене, възникващи в тесните костни кухини. Те имат релефна повърхност, в която костта впоследствие прораства и ги закрепя. При други модели за това се използва акрилно лепило.

Минимално травмиращи техники

Последното нововъведение в сферата на протезирането е разработването на минимално травмиращи техники. Вместо единичен голям кожен разрез за осигуряване на достъп до тазобедрената става, хирурзите правят един или два къси разреза и използват специални инструменти за подготвянето на костните краища и поставянето на имплантите. Тези техники намаляват кръвозагубата по време на операцията и са съпроводени от по-малко увреждане на околните меки тъкани, така че възстановяването след тях е по-бързо.

При операцията с два разреза единият от тях (с дължина 5-8 см) е в слабинната гънка – през него се поставя ацетабуларният имплант, а другият (с дължина 3-5 см) се прави в областта на седалището – през него се монтира бедреният имплант. При този вид интервенция пациентите остават в болницата около 24 часа, вместо пет или повече дни, както е обичайно при конвенционалните хирургични методи.

Възможни усложнения

Въпреки напредъка в протезирането на тазобедрените стави и отличните резултати от него, все още съществуват рискове. Най-честите усложнения включват разместване, разхлабване на имплантите и инфекции.

Въпреки че рискът от тежка инфекция след протезиране на става е не повече от 1-2%, ако все пак се развие, тя може да бъде опустошителна. Понякога се налага изваждане на протезата и поставянето на нова, след като всякакви следи от инфекцията изчезнат, обикновено около 6-12 седмици по-късно. Преди операцията трябва да обсъдите с лекаря си всички потенциални рискове.

След операцията

След хирургичната интервенция физиотерапевтът ще ви посъветва относно видовете физическа активност, които трябва да провеждате или да избягвате. Упражненията са важни за свикването с новата става, но известно време след операцията ще ви се наложи да се въздържате от клякане, седене на нисък стол и кръстосване на краката.

За пълното възстановяване на функцията е нужно повече време, но ако полагат необходимите грижи, повечето пациенти нямат болки в течение на дълги години.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Първите операции за протезиране на тазобедрена става са извършени преди повече от 80 години. През 1923 г. в Главната щатска болница в Бостън, Масачусетс, Мариус Смит-Петерсон използва здрава стъклена чаша, за да покрие увредена бедрена глава.

Съвременното протезиране на тазобедрени стави до голяма степен се основава на работата на британския хирург сър Джон Чарнли, който през 1961 г. въвежда употребата на метални бедрени и пластмасови ацетабуларни импланти.

В днешно време във Великобритания за една година се извършват повече от 43 000 операции на тотално протезиране, а в САЩ – над 172 000.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!